Рийган попита Тими дали не иска да участва заедно с Дженифър в парада и да води коня за юздите, което момченцето с радост прие.
Весело махаща с ръка, Дженифър яздеше надолу по улицата към откритата местност в южния край на Скарлет Спрингс. Съпровождаха я все повече мъже и жени, някои пеша, някои на кон, но всичките в крещящи, пъстри чуждоземни костюми. След тях вървеше оркестър от седем мъже, а края на празничното шествие представляваха отново група клоуни, които развяваха плакат, на който пишеше, че в чест на Дженифър Станфорд след два часа предстои безплатно цирково представление, на което е поканен целият град.
Когато и последният клоун изчезна зад завоя на църквата, сред зрителите известно време настъпи тишина.
— Мисля, че преди това трябва да затворя дюкяна си — каза един мъж.
— Какво се облича за едно такова представление? — попита младолика жена.
— Рийган — извика някой от тълпата — убеден съм, че този град ще умре от скука, ако си заминете.
Бързо потиснат кикот, който можеше да идва само от Бранди, накара Рийган да се обърне.
— Какво, мислиш, е хрумнало сега в главата на Травис?
— Струва ми се, че иска да използва Дженифър като стръв, за да ме хване на въдицата си — отговори Рийган. — Във всеки случай се надявам, че не е измислил нещо по-лошо. Ела, чака ни още доста работа. Ще окачим табела на вратата
— Една добра идея! Ще подготвя суха храна за нас и за половината град и всичко ще се разграби преди да изтече времето, което ни дава Травис.
Двата часа се изнизаха прекалено бързо и представлението изглежда щеше да започне всеки миг, когато Рийган пристигна на територията на цирка с пътна кола с чергило, натоварена догоре с храна и напитки. Един огромен квадрат беше обграден с колове, върху които беше опънат брезент. Вътре бяха поставени дървени пейки, задните бяха по-високо от предните, а местата бяха в по-голямата си част вече заети от гражданите. От едната страна в средата с розови и оранжеви ленти беше оградено голямо пространство.
— Питам се къде ще седнеш — каза през смях Бранди, когато видя смутеното лице на Рийган. — Ела, няма да бъде толкова лошо, колкото си представяш.
Младата жена с розовото трико придружи Рийган и Бранди до оградения с ленти манеж и после се оттегли. Малко след това по манежа заподскачаха два коня, върху които стоеше един мъж, стъпил поотделно с крак върху гърбовете на двете животни. Когато стигна края на арената, той обърна жребците и се понесе обратно в галоп, този път като балансираше с гръб към главите на животните.
Бранди се слиса.
И двете нямаха време за размисъл, тъй като манежът се пълнеше с все повече коне. Животните показваха номера, а ездачите демонстрираха уменията си върху конете. Двама мъже стояха на два коня, а трети човек скочи върху раменете на двамата, докато конете галопираха в кръг.
След като групата на ездачите се оттегли, Дженифър язди на своето пони на арената, което се водеше от дамата в розовото трико. Дженифър носеше трико със същия цвят, което тук-там беше обсипано със златни пайети. Докато Рийган гледаше със затаен дъх, жената, която водеше понито, подаде ръка на детето, Дженифър се изправи на седлото и направи кръг, като стоеше върху гърба на кончето.
— Седни си на мястото! — скастри Бранди Рийган, която понечи да стане и се притече на помощ на дъщеря си. — Тя не може да падне, още повече че жената я държи здраво за ръката.
Точно в този момент жената от цирка пусна ръката на Дженифър, а момиченцето извика:
— Гледай, мами!
В този миг Рийган едва не загуби съзнание, защото Дженифър подскочи във въздуха и после беше хваната от дамата в розовото трико.
Дженифър направи няколко поклона, които вероятно бяха репетирали с нея по-рано, и гражданите бурно я аплодираха. После изтича при майка си, която я притисна силно към себе си.
— Добра ли бях? Всичко ли направих както трябва?
— Ти беше великолепна! Изплаши ме до смърт.
Дженифър изглежда се зарадва на тази забележка.
— Да знаеш само какво е подготвил татко!
Мина известно време, докато сърцето на Рийган се успокои, а после вече не й остана време да разпитва Дженифър за изпълнението на Травис, защото на манежа изведоха слона. След неговия номер с дресурата излязоха клоуните, които разсмяха всички, след тях танцува една мечка. През цялото време Рийган се озърташе да види Травис…
Оркестърът беше придружавал всяко изпълнение с игриви мелодии, ала сега отекна едно застрашително, дълго, нестихващо барабанене и на арената настъпи мъртва тишина.
— А сега, дами и господа — извика добре изглеждащ мъж в червен фрак и блестящи черни ботуши — ще ви покажем нашия смъртоносен номер. Нашият следващ изпълнител ще върви по въже — без мрежа. Ако падне отгоре… Е, какво ще се случи в такъв случай, всеки от вас може да си представи сам.
— Не мисля, че искам да видя това — каза Рийган и погледна нагоре към въжето, което беше опънато високо над арената между два стълба. — Навярно ще е по-добре с Дженифър да се върнем в хотела.
Бранди я погледна със странно, многозначително изражение на лицето.
— Все пак ще е по-добре да останеш тук, Рийган — каза тя със странно приглушен глас.
И когато погледна към мястото, към което сочеше Бранди, Рийган не повярва на очите си.
На манежа излизаше Травис, с вдигната ръка, сякаш беше работил непрекъснато в цирка. Костюмът, който носеше — едно черно трико — седеше на тялото му като втора кожа. Той открояваше всеки мускул на бедрата му, малкия му, но стегнат таз, широкия му, твърд гръден кош. Една черна, подплатена с ярко червена коприна пелерина се развяваше около раменете му. С отсечен поклон той я метна на една прелестна блондинка, която носеше ефирен костюм от зелена коприна.
— Няма нищо чудно, че този мъж ти е завъртял главата — въздъхна Бранди до приятелката си.
— Какво, за бога, търси той там на манежа? — прошепна Рийган. — Та Травис не може да е полудял дотам, че да…
Думите й бяха заглушени от свирене на тръби, когато Травис съвсем спокойно започна да се катери по плетена стълба към една маломерна площадка, която беше прикрепена към стълб високо над главите им.
— Това е моят татко! Това е моят татко! — извика Дженифър и заподскача на дървената пейка. Рийган замръзна на мястото си. Очите й не потрепваха, дробовете й не функционираха, дори сърцето й спря да тупти, вторачена в Травис горе на площадката.
Когато стигна до края на стълба, той отново вдигна за поздрав ръка и всички го аплодираха бурно. После отново настъпи гробна тишина, Травис пое бавно по своя страховит път по опънатото въже и изглежда мина цяла вечност, докато стигна до другия край.
Аплодисментите, които сега избухнаха, доведоха публиката до възторг, а Рийган скри лице в шепите си и от облекчение се разплака.
— Кажи ми, когато слезе на земята — прошепна тя на Бранди.
Приятелката й мълчеше някак си неестествено.
— Бранди? — каза Рийган и погледна крадешком през пръстите си. Странното изражение на приятелката й я принуди отново бързо да погледне към високото въже. Травис стоеше на площадката и гледаше невъзмутимо към нея, сякаш очакваше нещо. Когато видя, че погледът й е насочен към него, той привърза нещо към стълба на площадката и още нещо към широкия черен колан над хълбоците си.
— Той ще мине още веднъж по същия път — прошепна Бранди. — Но този път ще използва поне осигурително въже.
Травис вече се бе отдалечил на няколко крачки от площадката, преди зрителите да забележат от какво всъщност се състоеше това „осигурително въже“. Една лента се размотаваше бавно там горе.
