напред.
Слънцето едва се беше показало, когато стигнаха плантацията на Стивън и Кимбърли. В сравнение с имението на Клей то беше малко. Някои от постройките на двора като че ли се нуждаеха от ремонт. Това, което привлече вниманието й беше абсолютният хаос, който цареше около наполовина натоварения фургон. Сред цялата бъркотия от гласове, сандъци, животни, Ким се затича към Уес.
— О, Уесли, обични мой! Трябва да ни помогнеш. Стивън отказва да вземе всичките ми дрехи и всички красиви неща, които съм събрала за къщата. Моля те, говори с него.
Уесли скочи, успокоително я погали с ръка и тръгнаха към фургона. Лея трябваше да слезе сама. Настигна ги. Беше много лесно да се разбере какво не е наред. Видя цялата бъркотия и не можеше да повярва на очите си. Нито едно от нещата не бе натоварено както трябва. Липсваше всякакво чувство за ред. Малка чуплива кутия за шапки се намираше под чувал със семена, тежащ два паунда и половина. Куфар с метална рамка се люлееше върху облегалките на позлатен стол.
— Виждаш, че няма повече място — достигна до тях мъжки глас от другата страна. Лея стъпи на колене върху стола и видя за пръв път Стивън Шоу. Той беше толкова хубав, колкото и Кимбърли. Рус, със сини очи, с трапчинка на брадичката — изобщо съвършен.
— Любими Уесли — говореше Ким — трябва да намериш начин. Нищо не мога да оставя. Не искаш да бъда нещастна, нали?
„За бога, трябва да избегнем тази бъркотия“, помисли Лея и започна да развързва въжетата, с които беше пристегнат багажа. „Ако се пренареди багажа отгоре до долу, вероятно всичко ще се смести във фургона.“
Уесли видя с изненада как Лея развърза въжетата. Отново го обхвана неприязън.
— Можеш ли да се качиш отгоре и да ми подадеш онзи куфар?
— Разбира се — каза Лея и вътрешно се усмихна. Вероятно той осъзнава, че скъпоценната му Кимбърли не е повече от едно украшение.
— Сигурен съм, че ще можеш — гласът му озадачи Лея.
Двамата добре поработиха. Разтовариха багажа, а след това го натовариха отново. През цялото това време Ким и Стивън се караха. Ким плачеше за смачканата шапка, а Стивън се оплакваше от нежеланието на сестра му да помогне.
Няколко пъти Лея усети как Стивън я наблюдава, но когато се обърнеше към него, той извръщаше поглед. Когато привършиха, Лея очакваше благодарност от страна на Уесли, но вместо това чу недоволното му сумтене.
— Ти ще пътуваш със Стивън — каза той, привързвайки последното въже.
Тя изумено го наблюдаваше как се отдалечава.
— С удоволствие — извика тя след него. Едва се въздържа да не го замери с камък по главата. Изпита желание да подпали ресните на панталона и наметалото му.
Една ръка докосна нейната. Обърна се и срещна закачливите сини очи на Стивън Шоу.
— Ще позволите ли? — той кимна към фургона.
Лея изпита недоверие към този мъж. Когато беше малка, двамата й по-големи братя довеждаха в къщи мъже и погледите им понякога бяха същите като този на Стивън. Разбира се, тя си каза че греши.
Първи потеглиха Уесли и Ким. Никой не излезе да ги изпрати. Лея почувства, че е съвсем сама между непознати и пътува към още по-непознати страни.
— Ще ти липсват ли приятелите? — попита тя Стивън, но той само я погледна изпод вежди и тя млъкна.
В продължение на часове те пътуваха на запад. Лея не проговори повече. Спряха за около час, за да изядат приготвените от Рийган сандвичи. Уесли кръжеше около Ким, която си вееше с ветрило, обшито с пайети. Беше разкопчала горните копчета на бледосинята копринена рокля. Двамата с Уесли се гледаха влюбено. Погледът на Кимбърли преливаше от невинност.
— О, този Уесли е добър любовник — подметна Стивън на Лея. — Само той може да ви притежава и двете.
Той огледа Лея от главата до петите. Тя намръщено се отдалечи.
Следобеда наближиха група скупчени къщи. Четирима мъже приближиха към тях. Уесли извика и Стивън спря фургона.
— Изпрати Лея тук — закрещя той.
Лея замръзна на мястото си. Тя нямаше намерение да се подчини на мъжа, който цял ден не й обърна внимание, а сега й заповядваше.
Стивън я погледна и се разсмя.
— Тя не иска никой от вас, Станфорд — извика той. — По-добре да остане с мен. — Уесли изруга и се запъти към фургона. Проговори строго:
— Те идват да поздравят младоженците. Ако не искаш цяла Вирджиния да разбере за нас, по-добре ела с мен.
— Какво ме интересува Вирджиния! Единствено твоето име има нужда да бъде спасявано.
— По дяволите — той я сграбчи за ръката и я дръпна.
Лея не очакваше насилие. Почувства силата му. Политна в обятията му точно когато четиримата ездачи се приближиха.
— Не можеш да не я прегръщаш, нали Уес — каза един от мъжете, като се смееше.
— Като ви гледам, госпожо, разбирам защо Уес ви сграбчи още на стъпалата пред църквата.
— Пусни ме — просъска тя на Уес, който я държеше, сякаш бе лека като перце.
— Подготвяме прощално празненство за отпътуването ви. Вие сте почетен гост. Ще се радваме, ако ни удостоите с присъствието си.
Четвъртият мъж гледаше Лея с отворена уста:
— Кой би помислил, че ако някой Саймънс бъде изчистен и измит, би изглеждал така добре.
Един от мъжете го изгледа с гняв.
— Извинете го, госпожо, Върн никога не е имал добри обноски. Всичко е приготвено и ви чака в странноприемницата. Бес Саймънс е там.
— Разбира се, ще дойдем — отвърна Уесли.
— Доскоро виждане — мъжете се обърнаха и се отдалечиха.
— Сега ще ме пуснеш ли!
Уесли се обърна към съпругата си, която още стоеше в обятията му и за пръв път я погледна истински. Но само след миг приближи Ким и прекъсна погледа му.
— О, Уесли — тя започна да плаче. — Толкова беше унизително. Аз трябваше да бъда в обятията ти. Те трябваше за нас да организират това празненство.
Уес почти изпусна Лея, втурвайки се да успокоява и утешава Ким. Лея се запъти към фургона, а Стивън я изгледа от високата капра и се засмя неприятно.
— Не си ли се научила как да въздействаш със сълзите си? Моята сестра е специалист в тази област.
Лея не му обърна внимание. Отиде към задната част на фургона, за да види животните. Там я намери Уес.
— По-добре да пътуваш с мен — каза той. Тя го погледна гневно.
— Не се притеснявай, няма нужда да спасяваш репутацията ми. Убедена съм, че приятелите ти очакват какво ли не, когато става въпрос за Саймънс.
Тя се обърна към кравата, но Уесли я сграбчи за ръката и я обърна с лице към себе си.
— Не давам и пукната пара, щом ти не се интересуваш. Но не бих допуснал да се каже, че Кимбърли е тази, която ни разделя. Тя е невинна и не бих позволил да се омърси името й.
Лея се дръпна рязко от него:
— Би трябвало да зная, че си загрижен единствено за прескъпата си Кимбърли. Заради нея през нощта трябва да играя ролята на съпруга. Това ме отвращава.
Той я погледна строго и каза сурово със снижен глас:
— Веднъж завинаги те предупреждавам — не казвай никога нищо против Кимбърли. Тя достатъчно изстрада заради теб. Ако една нощ прекарана с теб ще помогне името й да остане неопетнено, ти ще го
