направиш, дори ако трябва да счупя някоя от фините ти кости. Тази вечер ще се преструваме на двама, които се обичат. Нали разбираш това?
— Идеално разбирам — каза тя през стиснати зъби.
Уесли се обърна и я остави. В далечината тя забеляза Кимбърли, която се усмихваше самоуверено сред облак от коприна. Обърна се, а Уесли се завтече след нея.
— По дяволите — изруга Лея и нагласи оглавника на кравата.
— Малката ми сестричка знае как да се справя с мъжете — подметна Стивън зад нея.
Тя не обърна внимание на предразполагащия му тон и сдържа сълзите си. Няма да плаче!
— В такъв случай ти имаш свой начин да привличаш мъжкото внимание — той докосна ръката й — приятелите на Уесли бяха много изненадани да видят, че една Саймънс може да изглежда така. Старият Уес ще има късмет тази нощ, когато си легне с теб. Разбира се, той не бе толкова щастлив, когато се оженихте. Мъжете се женят за жени като сестра ми, но такива като теб са създадени само за едно нещо — любов. Аз мога да ти дам…
Той не можа да довърши изречението, защото Лея сграбчи торбата с овес и го удари по самодоволното лице.
— Кучка — извика той, като разтриваше удареното място. Лея тичаше към предната част на фургона, където я чакаше Уесли. Без да каже нито дума, тя се качи и седна до него.
ГЛАВА СЕДМА
По пътя до странноприемницата Лея не проговори. Въпреки че знаеше какво иска, тя се питаше как, за бога, ще устои достатъчно дълго да се преструва, че е негова съпруга. Не знаеше как приятелите му ще се отнасят с нея. Един от тях вече беше изкоментирал, че е Саймънс. Дали всички ще се държат като Стивън Шоу? Лея притъпи чувствата си. Пред странноприемницата ги чакаха десетина мъже. Фургонът все още не беше спрял, когато те се втурнаха и всеки един от тях се мъчеше де избута останалите, за да получи привилегията да й помогне при слизането.
— Добре дошла, госпожо Станфорд!
— Уесли не заслужава красавица като вас.
— Клей казва, че обичате да тъчете. Сестра ми ви изпраща някои модели.
— Майка ми ви изпраща цветни семена.
Озадачена, Лея се вглеждаше в усмихнатите лица:
— Бл… благодаря — заекна тя — нямам представа…
Един от мъжете строго погледна Уесли:
— Жените бяха доста разстроени от това, че не отпразнувахте женитбата си. Искахме да дойдат с нас, но понеже не бяха поканени, помислиха, че са нежелани.
На свой ред Уесли заекна.
— Не, просто ние… имам предвид, че никой…
Един от мъжете се разсмя.
— Хора, погледнете я! Ако имахте жена като нея, бихте ли искали да я делите с някого?
Комплиментите доставяха голямо удоволствие на Лея. Тя се изчерви.
— Заповядайте, влезте. Трябва да сте изморена. Ще позволите ли? — Мъжът подаде ръка на Лея.
— Аз пръв я видях — обади се един.
— Преди да сте се сбили — прекъсна ги Уесли — аз ще придружа собствената си съпруга.
Като прикриваше изненадата си, Лея го хвана за ръка и двамата заедно влязоха в кръчмата. Вътре чакаше Бес.
— Никога не бих те познала! — Това бе всичко, което сестра й успя да каже, когато застана близо до нея.
Лея разтвори ръце и я прегърна.
— Ти си, нали?
— Цялата съм аз. Виждаш всеки мръсен инч от мен.
— Сега те пълнят ваната за теб. Рийган каза, че ще искаш да се изкъпеш, както правят всички дами. — Тя погледна Уес: — Дръж се прилично докато я няма и аз ще ти я върна съвсем скоро.
Бес бързо я заведе на горния етаж, където двама мъже пълнеха една голяма вана. Когато останаха сами, кръчмарката започна да я съблича.
— Мога и сама. Няма нужда да се държиш така, сякаш си ми камериерка.
— Някой трябва да се държи така. Някой трябва да е добър с теб, след като чух това, което госпожа Рийган ми разказа. Наистина ли ще се откажеш от съпруга си без дори да се бориш?
— Нямам и намерение да се боря, за да задържа мъжа, който не ме желае — отговори Лея.
— Все едно слушам стария. Когато си наумиш нещо, няма сила, която да те спре. Поне веднъж не бъди упорита. Не се отказвай от Уесли просто така.
— Бес, ти си глупава. Уесли никога не е бил мой. Той иска госпожица Шоу и ще я има. От утре аз дори няма да съм му съпруга по име. Ще бъда негова братовчедка.
— Глупости, братовчедка. Ти си негова съпруга. Нищо не е в състояние да промени това.
— Ще, когато стигнем Кентъки.
Лея стъпи гола с един крак във водата и каза:
— Странно как лесно човек привиква да бъде чист. Струва ми се, че бих прекарала цяла нощ във ваната. Тогава не би трябвало да се преструвам на мила и предана съпруга.
— Това е добра идея — бързо каза Бес. — Остани тук, аз ще ти донеса чисти дрехи.
Лея се облегна и затвори очи. След няколко минути сестра й се върна. Широка усмивка озаряваше лицето й.
— В любовния рай са надвиснали облаци. Уесли и госпожица Шоу спорят за нещо.
— Тя ще му прости — уморено каза Лея.
— На госпожица Шоу не й харесва това, че Уесли те е хванал за ръка, а той каза, че трябва да се преструва на твой съпруг. Госпожица Шоу иска да узнае до каква степен той ще се преструва. Уесли се опита да я успокои, но тя каза, че ако отново те докосне, ще съжалява.
Лея попита, като се преструваше на незаинтересована:
— И?
— На него не му харесва да бъде заплашван. Каза, че прави всичко заради нея и че ще изпълни задължението си.
— Задължение? — Лея възмутено седна във ваната.
— Мисля, че задължението му е да те докосва — усмихна се Бес.
— Бес, има един черен куфар отзад вляво до фургона. Вътре има рокля от златисто кадифе. Би ли ми я донесла?
— Специална рокля?
— Малкото плат в нея е наистина специален.
Лея затвори очи. Бес излезе от стаята.
Лея мислеше за роклята и знаеше, че след като Уесли не се интересува от нея, някои от мъжете биха я забелязали. Вероятно тя нямаше да бъде обградена с толкова внимание, колкото Кимбърли, но щеше да се чувства по-добре, отколкото по време на пътя.
Вратата се отвори.
— Бързо се връщаш — каза Лея. Отвори очи и видя Уесли. Той я гледаше без да помръдне. Красивото й тяло ясно се очертаваше във водата. Гърдите й се подаваха на повърхността. Краката й бяха протегнати и леко разтворени.
