замесена.
— Жена ми се нуждае от помощ, нали? — искаше му се да може да им се довери.
— Ела в колибата и ще поговорим — каза единият от мъжете.
Четири часа по-късно Уесли беше отново сам в малката колиба. Фенерът бе угасен. В стаята бе тъмно, но гневът на Уес бе достатъчно силен, за да освети половината свят.
В началото бе доста трудно Бъд и Кал да проговорят. Сякаш не бяха използвали гласовете си никога преди това. Но след като бяха убедени от силния интерес на Уесли, започнаха да говорят и вече беше трудно да спрат.
Не помнеха родителите си. На три години са били осиновени от майката на Ревис. Били толкова едри, че всички наоколо ги зяпали. Още от момче Ревис бил много чаровен крадец. Всички смятали близнаците за малоумни заради ръста им и мълчаливостта им. Единствено Ревис е бил винаги добър с тях. Когато поотраснали, майка му ги ползвала като допълнителен впряг волове. Така че когато Ревис им предложил да потеглят на Запад, те с удоволствие се съгласили.
От четири години живееха в гората на Кентъки. Въпреки че бяха много задължени на Ревис за доброто му държание към тях, те не одобряваха начина, по който той се отнасяше с жените, които водеше в колибата. Няколко пъти двамата се бяха опитали да помогнат на пленничките, но те изпитвали ужас от младите гиганти, още повече, че Ейб съчинявал страховити истории за тях.
Лея беше различна. Тя не беше повярвала на думите на Ейб, че са глупави и беше мила с тях.
— Лея винаги взима присърце хорските проблеми — промърмори Уесли — Ще й помогнете ли да избяга?
Бъд и Кал се спогледаха.
— Тя няма да тръгне без теб. Ейб казва, че ако тя избяга, той ще каже на Ревис къде си.
— Ревис ще те убие — каза Кал. — Той не обича други мъже да докосват жените му.
— Нито пък аз — рязко отвърна Уесли и започна да ги разпитва за делата на Ревис.
Уес знаеше, че от години, още преди Ревис да дойде на запад, крадци бяха ограбвали пътниците по тези места. Бъд и Кал знаеха единствено, че Ревис осведомява някого, когото всички наричаха Танцьора.
— Иска ми се да разбера кой е Танцьора — каза Уесли замислено.
Мъжете станаха.
— Сега трябва да се връщаме. Ревис ще си дойде всеки момент. Ти само оздравявай. Ние ще се грижим за твоята красива дама.
— Тя е истинска дама, нали — каза си Уес, след като мъжете излязоха от колибата.
Сега седеше сам и премисляше всичко, което беше научил току-що. Беше впечатлен, много впечатлен, че Лея рискува толкова много, за да го защити. Замисли се за брака си. Не беше направил нищо, което да я накара да го обича. Само за миг си спомни за Кимбърли. Помисли как тя би постъпила в същата ситуация. Беше сигурен, че тя никога не би рискувала красивата си глава и скъпоценната си девственост, за да помогне някому.
— Ще направя всичко за теб, Лея — прошепна той в мрака. Точно сега той трябваше да остави момчетата да защитават жена му, но когато оздравееше и раната му престанеше да кърви и при най- малкото движение, щеше сам да я спаси. Щеше да се постарае никога вече да не й бъде в тежест.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Тази нощ Лея не можа да спи много. Непрестанно сънуваше кошмари за това какво може да се случи на Уесли в колибата. В тези гори може да се очаква всичко. Онази мечка, която бяха видели, можеше да събори вратата и да го нападне. Още по-лошо — Ревис можеше да го намери и да го простреля в сърцето.
Събуди се с главоболие. Очите й бяха подути.
— По-добре да не изглеждаш така — каза Ейб на закуска — Ревис харесва красивите жени.
— Не ме е грижа за Ревис. Ще правя това, което искам.
Ейб се наведе по-близо до нея.
— По-добре задоволи желанията му. Иначе аз ще му кажа къде е богатият ти любовник.
С треперещи ръце Лея се върна към пълния с бекон тиган.
След закуска прибра всичко и се зае с обяда. Тогава видя Ревис. Стоеше облегнат на стената. С дълъг нож с тънко острие си оформяше маникюра.
Тя подскочи. Повдигна глава и го отмина.
Той хвана косата й и я уви около китката си.
— Значи дамата е достатъчно добре възпитана, за да не обръща внимание на един крадец.
— Остави ме. Не ми трябва твоето внимание. Имам достатъчно работа. Бъд и Кал…
Той дръпна главата й назад.
— Ще съжаляваш, че ги настрои против мен — той доближи устни до нейните.
Лея го видя да се усмихва. Косата й беше опъната до край и в този миг тя почувства много силна болка. Той я бутна. Триумфално държеше в ръка кичур от къдриците й. Тя прокара ръка през задната част на главата си и усети нащърбеното място, което Ревис беше подстригал с острия си нож. Затича се към къщата, съпроводена от смеха на Ревис.
Денят я изтощи до краен предел. Готви и чисти, без да обръща внимание на присмехулните подмятания на Ейб. Защитаваше Верити, която се разплакваше винаги, когато някой мъж приближеше до нея. Където й да погледнеше, навсякъде виждаше Ревис, който я наблюдаваше. Внезапно се появяваше от гората или зад купчината дърва. Стоеше мълчаливо в някой ъгъл на колибата. Никога не приближаваше достатъчно близо до нея и не я докосваше. Откакто беше отрязал кичур от косата й, Бъд и Кал винаги бяха близо до нея. На два пъти Лея улови Ревис да наблюдава момчетата. По залез слънце той изчезна и скоро след това Лея каза на Бъд, че отива да посети съпруга си. Огромният мъж кимна с глава веднъж. Лея не беше сигурна дали я е разбрал. Ако някога изобщо имаше време, тя би се заела да разбере дали наистина двамата мъже са толкова глупави, колкото казваше Ейб.
— По-добре да се върнеш преди Ревис — предупреди Ейб. Лея не му обърна внимание.
Нагоре по склона мислеше, че това, което най-много я тормози е, че трябва да лъже. Като че ли на всеки разказваше различна история. Уесли лежеше сам в колибата и без съмнение проклинаше лошия си късмет да бъде свързан с една Саймънс. Беше решил да остане с нея, понеже тя е по-забавна. Но къде сега е удоволствието?
Тя отвори вратата на колибата. Уесли никога не беше виждал по-отчаян и безпомощен човек от нея. Изглеждаше толкова нещастна, че на него му се прииска да се разсмее. Откакто я познаваше, независимо какво й се случваше, тя винаги бе готова да се бори. Никога не се притесняваше да й казва това, което мисли, а ако тя не беше съгласна с него, веднага се противопоставяше.
Но жената, която сега влезе в колибата, изглеждаше така, сякаш се беше предала. Повече не я беше грижа за трудностите, които биха я сполетели в живота.
В следващия момент той знаеше: на света има едно лекарство, което ще я излекува. Той щеше да се люби с нея.
Протегна й ръка. Лея се намръщи, без да обръща внимание на жеста му.
— Донесох ти храна.
— Не съм гладен. Седни до мен.
— Трябва да тръгвам — каза тя.
— Лея — отвърна той с учудваща за един болен твърдост в гласа — седни.
Тя наистина нямаше желание да спори с него. Какво можеше да направи той?
Когато седна накрай леглото, той я прегърна, придърпа я и тя се облегна на стената. Голямото му и топло тяло притисна снагата й.
— Пиле, картофи, боб, царевична питка — тя разглеждаше кошницата, която донесе.
Той се наведе над нея. Със свободната си ръка пое кошницата и я постави на пода. Изобщо не бързаше да се изправи. Почти лежеше върху нея.
