— Нищичко не е доказал доктор Кларк — отговори уморено Блеър. — Написал е, че е прегледал една- единствена четиринадесетгодишна ученичка с плосък бюст и от резултатите на този единствен преглед прави извода, че при учените жени е застрашена способността за продължаване на рода. Твърденията му не почиват на никакви научни доказателства.
Мистър Гейтс почервеня от гняв.
— Не позволявам подобно нахалство! Само защото са ти позволили да се наричаш доктор, нямаш право да се държиш невъзпитано. Не и в моя дом!
Според Блеър този човек отново прекрачваше всяка граница на приличието.
— Откога тази къща е твоя? — избухна тя — Баща ми я…
В този миг в салона влезе сестра й Хюстън, застана между двамата и умолително изгледа Блеър.
— Мисля, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент. Не е ли време да отидем оттатък? — промълви тя с хладния, сдържан глас, който нервираше Блеър също толкова, колкото и простащината на мистър Гейтс.
Блеър зае мястото си край голямата махагонова маса. По време на вечерята отговаряше едносрично на раздразнените въпроси на втория си баща. Мислите й бяха при сестра й.
Толкова се радваше, че се връща в Чандлър, че ще види отново майка си, сестра си и приятелите от детските игри. Бяха минали цели пет години от последното й идване у дома. Тогава тя беше седемнадесетгодишна, изпълнена с ентусиазъм, в самото начало на следването си. Вероятно е била погълната изцяло от себе си и не е усетила атмосферата, в която живеят майка й и сестра й.
Но този път почувства тъга още щом слезе от влака. Хюстън я посрещна на гарата и Блеър бързо се убеди, че никога досега не е срещала по-съвършен пример за твърда, студена, непримирима жена. Сестра й приличаше на изработен от лед идеал за женска красота.
Нямаше нито сърдечно посрещане на гарата, нито доверителен разговор в каретата по пътя към Вила Чандлър. Блеър се опита да заговори с Хюстън, но срещна само хладния й, отнесен поглед. Дори споменаването на Леандър, годеника на Хюстън, не разчупи леда между тях.
Половината път седяха безмълвно една срещу друга. Блеър беше сложила на скута си новата си лекарска чанта и я притискаше до себе си, сякаш някой беше решил да й я отнеме. Когато влязоха в града, тя се загледа през прозореца.
През петте години от последното й посещение градът се беше изменил невероятно. Блеър имаше чувството, че тук всичко е още в начален стадий на развитие, докато градовете по Източното крайбрежие се отличаваха с мощното си съзнание на пазители на традициите.
Къщите с претенциозните им фасади — някой веднъж беше нарекъл този стил викторианска архитектура на Запада — бяха нови, много от тях в строеж. Когато Уилям Чандлър дошъл по тези места, градът бил само едно красиво земно кътче с богати въглищни находища непосредствено под повърхността. Тогава нямало влак, нито градски център, нито име за няколкото търговски пункта, в които купували стоките си шепата скотовъдци, заселили се наоколо. Бил Чандлър скоро променил тези места из основи.
Когато завиха във входната алея на дома Чандлър — или на Вила Чандлър, както го наричаха тукашните хора, — Блеър с доволна усмивка се вгледа във фасадата на триетажната сграда. Градината, засадена от майка й, блестеше с обилната си зеленина и ароматът на цъфналите рози се носеше навсякъде. Сега от тротоара към къщата водеше стълба, тъй като хълмът беше частично изравнен заради новата алея за коне, иначе почти нищо не беше променено. Тя пристъпи под издадения покрив на широката веранда, която обикаляше цялата къща, и влезе през една от двете предни врати.
Само десет минути след пристигането си Блеър беше узнала причината за променения нрав на сестра си.
В салона беше застанал мъж, толкова масивен и тежък, че дори и най-самоувереният скален блок би му завидял, а погледът, с който я посрещна, напълно се покриваше с вида му.
Блеър отиде да живее при вуйчо си и леля си в Пенсилвания, когато беше на дванадесет години. Там тя се подготвяше за следването по медицина и с течение на годините забрави какъв тиранин е вторият й баща. Още при посрещането, когато с любезна усмивка му протегна ръка, той й даде да разбере, че за него тя е лоша жена и че никога няма да й позволи да внася смут в неговия дом.
Блеър объркано и с недоумение беше изгледала майка си. Оупъл Гейтс беше отслабнала, движенията й бяха забавени, но още преди Блеър да успее да отговори на забележката на мистър Гейтс, майката пристъпи към дъщеря си, прегърна я сдържано и я отведе на горния етаж.
Първите три дни изминаха в мълчание. Блеър се ограничаваше с ролята на безучастен наблюдател. Но това, което видя, я уплаши до дън душа.
Сестрата, която помнеше — това засмяно, жизнено момиче, с което си играеха, дори понякога дръзко си разменяха местата и правеха какви ли не бели, — тази сестра беше изчезнала или беше погребана толкова дълбоко, че никой да не може да я открие.
Тази Хюстън, която непрекъснато измисляше нови игри, Хюстън, която беше толкова жизнена, Хюстън артистката, тази Хюстън беше заменена от една желязна млада дама, която имаше повече рокли от всички останали момичета в Чандлър, взети заедно. Изглежда, Хюстън ограничаваше жизнеността си единствено в ежеседмичните покупки на красиви нови рокли.
На втория ден от пребиваването си в Чандлър Блеър узна от една приятелка нещо, което й даде надежда, че сестра й все пак не търси смисъла на живота си само в повърхностните занимания. Всяка сряда Хюстън се преобличаше като дебела стара жена и с карета с четири коня заминаваше за миньорските лагери извън града, където раздаваше хранителни продукти. Това начинание съвсем не беше безопасно, тъй като лагерите бяха строго охранявани, за да не се допусне проникването на профсъюзни идеи сред работниците. Ако хванеха Хюстън, че раздава на миньорските жени нелегално внесени стоки — продукти, които не бяха купени от магазините на минната компания, — можеха да я изправят пред съда, а още по- вероятно беше охраната веднага да я застреля.
Но на третия ден надеждите на Блеър почти се изпариха, защото този ден тя се срещна отново с Леандър Уестфийлд.
Когато семейство Уестфийлд се премести в Чандлър, близначките бяха шестгодишни. Блеър тъкмо седеше със счупена ръка в стаята си, когато дванадесетгодишният Леандър направи първата си визита в дома им, придружен от петгодишната си сестра. Блеър узна всичко от разказите на сестра си. Без да обръща внимание на майчината заповед, Хюстън се беше промъкнала в стаята на сестра си, за да й съобщи, че току-що се е запознала с мъжа, за когото един ден ще се омъжи.
Блеър я изслуша с широко отворени очи. Хюстън винаги знаеше какво иска и се изразяваше като възрастна.
— Той е точно този тип мъже, които обичам. Спокоен, интелигентен, много красив и желае да стане лекар. Междувременно ще науча всичко, което трябва да знае съпругата на лекаря.
Ако можеше, в този миг Блеър би разтворила очите си още по-широко.
— Попита ли те дали искаш да се омъжиш за него? — прошепна тя.
— Не — отговори й Хюстън и свали от ръцете си безукорно белите ръкавици. Когато Блеър носеше такива неща, по тях най-много след половин час се появяваха черни петна.
— Младите мъже като Леандър все още не мислят за женитба, но ние, жените трябва да се замислим отрано. Аз вече реших. Ще се омъжа за Леандър Уестфийлд, щом той завърши медицинското си образование. Естествено първо трябва да получа съгласието ти. Не мога да се омъжа за него, ако ти не го харесваш.
Блеър се почувства поласкана, че получава подобни пълномощия от Хюстън, и напълно сериозно се зае да ги осъществи. Беше много разочарована, когато се запозна с Леандър и установи, че той изобщо не е мъж, а едно високо, стройно, красиво момче, което говореше твърде рядко. Блеър обичаше момчета, които тичаха с нея по поляните, хвърляха камъни и я учеха да свири с два пръста. След няколко незадоволителни беседи с Леандър постепенно й стана ясно какво харесват хората в това момче, особено след случая с Джими Самърс, който падна от едно дърво и си счупи крака. Никое от момчетата не знаеше какво да направи, всички стояха и гледаха как той се превива от болки. Но Лий веднага взе нещата в свои ръце и изпрати едно момче при лекаря, а друго при мисис Самърс. Блеър го наблюдаваше с възхищение, а когато се обърна към сестра си, Хюстън само леко кимна с глава сякаш за да потвърди окончателно, че е решена да стане мисис Леандър Уестфийлд.
