професия.
— Доколкото си спомням, не съм изказвал мнение по въпроса за жените, които се занимават с моята професия.
Блеър имаше чувството, че всеки момент ще експлодира.
— Ти просто обикаляш в кръг. Питам те за последен път — какво мислиш за жените, които те конкурират като лекар?
— Мисля, че всичко зависи от пациента. Ако някой в болницата ми каже, че предпочита да умре, отколкото да бъде лекуван от жена, никога няма да допусна лекарка до леглото му. Но ако имам пациент, който ме помоли да му намеря лекарка, вероятно ще направя всичко, за да изпълня желанието му.
Блеър не можа да отговори нищо. Досега Леандър ловко успяваше да отбива всяка нейна дума.
— Ето го мечтаният дом на Хюстън — усмихна се Леандър, правейки усилия да промени темата, когато конският трамвай най-после отмина. — Ако ме нямаше, тя вероятно щеше да се нареди на дългата опашка от жени, които водят бой за Тагърт и къщата му там горе.
— Признавам, че с удоволствие бих разгледала този разкошен дом — промърмори унесено Хюстън и помоли Лий да я свали пред магазина на Уилсън.
Когато Хюстън се сбогува, Блеър реши, че вече няма смисъл да продължава спора си с Леандър. Много й се искаше да го разпита по-подробно за болницата, но вече й беше писнало от духовитите му забележки.
Остави го да я свали пред редакцията на „Чандлър Кроникъл“ и спря на тротоара да побърбори с няколко души, които я познаваха още от детството и я наричаха „Блеър-Хюстън“, защото не бяха в състояние да различават двете близначки една от друга. Трябваше й време да свикне отново с това двойно име, което не беше чувала цели седем години. Запита се как ли се чувства Хюстън, когато никога не я наричат със собственото й име и я смятат като че ли за половин личност.
Взе медицинското списание от гишето за обяви и тръгна надолу по настлания с талпи тротоар към магазина за домашни потреби на Фаръл, където трябваше да се срещне с Хюстън и Леандър.
Лий беше сам, облегнат на парапета до големия бял кон на кафяви петна, който теглеше файтона му. Хюстън не се виждаше никъде и Блеър тъкмо размисляше дали не е по-добре да я почака в магазина за обувки от другата страна на улицата, когато Лий я забеляза и изкрещя, сякаш държеше да го чуе целият град:
— Сега пак си подвиваш опашката и искаш да избягаш!
Блеър си наложи да прекоси прашната улица и тръгна към него. Той се ухили насреща й толкова нагло, че тя страстно си пожела да бъде мъж и да го извика на дуел.
— Не смятам, че мислите ти са подходящи за една млада дама. Какво би казал мистър Гейтс за държанието ти?
— Най-вероятно нищо, което да не съм чувала вече.
Физиономията на Лий моментално се промени.
— Хюстън спомена, че той е доста груб с теб — заговори сериозно той. — Ако бих могъл да ти помогна по някакъв начин, трябва просто да ми кажеш.
За момент Блеър слисано се взря в него. Досега беше убедена, че я презира, а ето че й предлагаше услугите си като истински кавалер. Преди да успее да каже нещо, пристигна Хюстън със зачервени страни и замислено изражение.
— Какво щастие за сестра ти, че пристигна точно навреме, за да я предпазиш от съдба, много по-лоша от смъртта. Тя тъкмо се готвеше да ми каже нещо любезно — посрещна я Лий.
— Прощавай — промърмори Хюстън, — но какво каза току-що?
Лий я хвана за лакътя и я отведе до файтона.
— Казах, че сега е най-добре да се прибереш в къщи и да се подготвиш за приема при губернатора.
Той й помогна да се качи и после протегна ръка на Блеър. Тя обърна лице към сестра си и реши, че непременно трябва да предприеме още един опит да разкрие пред Хюстън истинското лице на годеника й.
— Имам впечатление — заговори високо Блеър, — че и ти си привърженик на теориите на доктор Кларк, който твърди, че жените трябва да употребяват пестеливо разума си, защото мисленето вреди на здравето им.
Леандър, който тъкмо я беше прихванал с ръка през кръста, трепна, изгледа я от глава до пети и отговори:
— Мисля, че няма защо да се тревожиш, Блеър. Доколкото виждам, имаш достатъчно разум на всички подходящи за това места.
Блеър седна сковано на седалката, чу тихия му смях и си каза, че никоя друга жена не би изтърпяла подобни обиди дори заради собствената си сестра.
Когато излязоха от града, покрай тях мина файтон с двама високи, силни мъже. Превозното средство беше толкова мръсно, че никой уважаващ себе си фермер не би посмял да се покаже в града с подобна развалина. Двамата изкрещяха на Леандър да спре за миг и тъмнокосият, който държеше юздите — подозрителна брадата личност със занемарен външен вид — заговори Хюстън по толкова безцеремонен начин, какъвто тя никому не беше позволявала. Защото ако Хюстън владееше нещо до съвършенство, то беше умението моментално да вразумява нахалниците само с една подходяща дума или поглед.
Но този път Хюстън само учтиво кимна, след което странната личност изрева нещо на конете си и файтонът потегли сред облаци прах.
— Що за странно поведение? — промълви Леандър. — Дори не знаех, че познаваш този Тагърт…
Преди Хюстън да каже нещо, Блеър възмутено извика:
— Това ли беше собственикът на вилата, за която мечтае Хюстън? Нищо чудно, че не кани хората да я разгледат. Много добре знае, че никой няма да се отзове на поканата му. Интересно, как успя да ни различи!
— По дрехите — отговори припряно Хюстън. — Преди малко се запознах с него в магазина на Уилсън.
— Доколкото познавам Хюстън — намеси се Лий, — тя не би се уплашила дори от чумата, ако е получила покана да разгледа къщата му.
Блеър се приведе и попита през главата на сестра си:
— И ти ли получаваше писма от нея, в които се говореше само за тази къща?
— Щях да бъда милионер, ако ми даваха по един долар за всяка дума на тази тема.
— Милионер като него — промърмори Блеър и изгледа къщата на хълма, която се възвисяваше над града. — Ако питат мен, нека си запази и милионите, и динозавърската къща.
— Както чувам, за втори път сме на едно мнение — промълви Лий, преструвайки се на учуден. — Да не би това да се превръща в навик?
— Не вярвам — отговори остро Блеър. Но в сърцето й пропълзяха съмнения. Нима беше подценила качествата на този мъж?
Но само след двадесет минути загрижеността за съдбата на сестра й стана по-силна откогато и да било. Сбогува се с двамата в розовата градина на майка си, но след малко се сети, че е забравила медицинското списание във файтона. Затова се върна в градината да повика Лий, преди да си е тръгнал, и неволно стана свидетел на драматична сцена между двамата годеници.
Когато Леандър протегна ръка да прогони една пчела, която бръмчеше около лицето на Хюстън, тя потръпна от отвращение и се сви като опарена. Макар че Блеър наблюдаваше сцената отдалеч, реакцията на Хюстън беше повече от ясна: сестра й се страхуваше от физически контакт с годеника си.
— Не се бой — чу тя смъртно обидения глас на Леандър. — Няма да те докосна.
— Това ще се промени — промълви умолително Хюстън. — Почакай до сватбата. Сигурна съм, че ще бъде различно.
Без да й отговори, Леандър изтича покрай Блеър, скочи във файтона си и препусна към къщи.
Леандър влезе стремително в бащиния си дом, тръшна след себе си вратата, така че тя издрънча, хукна нагоре по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, и зави наляво в коридора, който водеше към стаята му. Скоро щеше да я напусне, за да се ожени за Хюстън и да заживее с нея в къщата, която беше
