Препоръчвам ти само да се поучиш от опита ми. Внимавай, иначе като нищо може да се опариш. Защото аз и до днес съм убеден, че ти се появи на бял свят две седмици по-рано, отколкото беше редно.
Леандър внимателно разглеждаше трепкащото огънче на пурата си.
— Много ми харесва съветът ти. Струва ми се, че ще се вслушам в него.
— Май не трябваше да ти го казвам. Хюстън е прекрасно момиче и… — Той спря насред изречението и изпитателно изгледа сина си. — Уповавам се на умението ти да прецениш ситуацията. Дръж се така, както смяташ за правилно. Ще вечеряш ли с мен?
— Не — отговори тихо Лий, чиито мисли бяха другаде. — Тази вечер отивам с Хюстън на прием при губернатора.
Рийд отвори уста да каже още нещо, но бързо я затвори и безмълвно напусна стаята. Вероятно щеше да се върне и да каже онова, което напираше на езика му, ако знаеше, че веднага след излизането му синът му отиде на телефона и поръча в един нощен локал четири бутилки френско, шампанско, които да бъдат отнесени в новата му къща. После помоли икономката да приготви изискана вечеря, започваща със стриди и завършваща с шоколадов пудинг.
ГЛАВА ТРЕТА
Блеър седеше в стаята си на последния етаж на Вила Чандлър и се опитваше да се задълбочи в една статия за перитонита. Но мислите й непрекъснато се връщаха към сестра й, която събираше рози в градината под прозореца й. Гледаше я как си тананика, мирише розите и изобщо е доволна и щастлива.
Блеър вече нищо не разбираше. Нали сестра й току-що се скара с годеника си и той избяга с гняв от градината? Но това сякаш изобщо не я засягаше.
А и тази странна история по обратния път. Блеър никога досега не беше виждала сестра си да поздравява мъж, който не й е представен по всички правила на етикета. Същата Хюстън, която толкова държеше на доброто възпитание, се отнесе твърде любезно с онзи космат индивид, с онзи Тагърт, сякаш бяха приятели от години.
Блеър остави медицинското списание и слезе в градината.
— Чуй ме — заговори тя, като пристъпи към сестра си, — много искам да зная какво става всъщност.
— Нямам понятие за какво говориш. — Хюстън изглеждаше невинна като бебе.
— Кен Тагърт — произнесе натъртено Блеър и се опита да прочете нещо по лицето на сестра си.
— Срещнахме се случайно в магазина на Уилсън, а после ми пожела добро утро.
В този миг страните на Хюстън се обагриха в неестествена червенина. Май срещата ви не е била толкова, безобидна, колкото я представяш, сестричке, помисли си Блеър.
— Ти премълчаваш нещо.
— Може би не трябваше да се намесвам, но мистър Тагърт беше толкова разярен, че реших да предотвратя спора. За съжаление пострада бедната Мери-Алисън. — И Хюстън разказа на сестра си случката с Мери-Алисън Пендъргаст, която поискала да се присмее на Тагърт в магазина, сравнила го с гробар и високомерно вирнала нос. Тогава Хюстън се застъпила за Тагърт.
Блеър беше смаяна. Как така Хюстън се беше замесила в спор, който изобщо не я засяга? Още по- лошо — застъпила се за онзи Тагърт, с когото Блеър дори не смееше да се срещне лице в лице. Този човек изглеждаше способен на всичко. Какво ли не разправяха за него и за близките му приятелчета! Дружеше с хора като Вандербилт, Джей Гулд и Рокфелер.
— Не ми харесва, че общуваш с човек като Тагърт.
— Говориш като Леандър.
— По изключение този път той има право — въздъхна Блеър.
— Май трябва да отбележим този случай в семейната библия. Кълна ти се, Блеър, след днешния ден вече няма да споменавам името Тагърт.
— След днешния ден? — Блеър имаше странното чувство, че трябва да скочи и да избяга. Когато бяха деца, Хюстън винаги беше съумявала да я въвлече в своите проекти, които често завършваха нещастно и вината се приписваше на Блеър. Естествено никой не вярваше, че Хюстън, която беше същинско невинно ангелче, ще прояви неподчинение.
— Погледни това. Пратеникът го донесе току-що. Кани ме на вечеря в къщата си. — Хюстън извади една бележка от ръкава си и я подаде на сестра си.
— Какво? Нали тази вечер трябваше да сте на прием?
— Блеър, ти май изобщо не проумяваш каква вихрушка се надигна в града около тази къща! Не познавам нито един, който не би положил усилия да бъде поканен вътре. От цяло Колорадо се стичат хора да я разглеждат с възхищение, но никому не е позволено да пристъпи прага й. Дори един английски херцог, който мина оттук, напразно се постара да бъде поканен да нощува в дома на Тагърт. Той дори не изслушал делегацията, която пристигнала с молба да подслони херцога. А сега покани именно мен в своята къща!
— Но ти вече имаш уговорка с Леандър — възрази Блеър. — Тази вечер губернаторът ви очаква на приема си. Нима твърдиш, че обзавеждането на някаква си къща е по-важно за теб от първия човек на този щат?
По лицето на Хюстън се появи същият унесен израз, както тази сутрин, когато наблюдаваше бялата къща на хълма.
— Ти не можеш да ме разбереш. Не си присъствала, когато тук години наред пристигаха вагони с обзавеждане. Мистър Гейтс твърдеше, че Тагърт не е прокарал железопътната линия до дома си само защото искал всеки в града да види сандъците и етикетите, които висели по опаковките. Изпращаха му вещи от цял свят. О, Блеър, сигурна съм, че сандъците са били пълни с какви ли не скъпоценни мебели! Със стенни килими! С брюкселски гоблени!
— Но, Хюстън, ти не можеш да бъдеш на две места едновременно. Обещала си да отидеш на приема с Леандър. И точно това ще направиш — каза енергично Блеър, надявайки се, че с това темата е приключена. От двамата мъже Леандър със сигурност беше по-малкото зло.
— Когато бяхме деца, за нас не представляваше трудност да се появим на две места едновременно — промълви Хюстън, като че това беше най-естественото нещо на света.
Блеър затаи дъх.
— Искаш да се разменим? Искаш аз да прекарам вечерта с Леандър и да се държа като негова годеница, докато ти разглеждаш дома на оня безумец?
— От къде накъде наричаш Кен безумец?
— Какво? Кен? Толкова ли си близка с него? Мислех, че го познаваш едва от тази сутрин.
— Не се отклонявай от темата. Моля те, Блеър, направи ми тази услуга и нека си разменим местата. Само тази вечер! Бих могла да разгледам къщата и друг път, но ме е страх, че мистър Гейтс няма да го позволи, а и Леандър няма да бъде съгласен. Нали виждаш, че случаят е единствен по рода си. Това ще е последната ми лудория, преди да се пъхна в брачния хомот.
— Държиш се така, сякаш бракът е затвор. Освен това Леандър само след две минути ще разбере, че това не си ти.
— Няма, защото ти се преструваш много умело. И двете сме добри артистки, отлично го знаеш. Всяка сряда аз се превръщам в старица и досега никой не ме е разкрил. А твоята роля е много по-проста: ще говориш рядко, и нито дума за медицина, няма да се караш с Лий и ще пристъпваш като истинска дама — няма да тичаш, сякаш някъде е избухнал пожар.
Блеър почувства, че й се завива свят. Откак се беше върнала в Чандлър, не можеше да спи спокойно от тревога, че цялата предприемчивост на сестра й е изчезнала. От седмици насам това беше първият знак, че у нея все още има живот. Спомни си детството, когато често се измъкваха от някое неприятно положение, като си разменяха местата и после се смееха до сълзи, че отново са надхитрили възрастните. Но дали Леандър щеше да се остави да го измамят? Достатъчно беше да подхвърли някоя иронична забележка за Блеър, дамата в бяла престилка, и тя щеше да избухне!
Тя стреснато вдигна глава. Леандър никога не говореше иронично с Хюстън, а в продължение на цяла вечер тя щеше да играе ролята на сестра си. Може би така ще се убеди дали Леандър наистина е онзи
