влезе през вратата. Като че съм пленница, помисли си Блеър.
Но вътре бързо се почувства в привична обстановка. Миризмата на карбол, мокро дърво и сапун погъделичка ноздрите й. Стори й се, че се е върнала в къщи. Тъй като никой не смееше да я приближи, тя започна да обикаля отделенията, надникваше в болничните стаи и все по-силно я обхващаше желанието да се върне в Пенсилвания и по-скоро да започне работа.
Качи се на втория етаж и в този миг чу шум, който опитното й ухо начаса разпозна: някой се задушаваше.
Блеър веднага се превърна в доктор Чандлър. Изтича в стаята, от която идваше звукът, и се озова срещу една възрастна жена, която се опитваше да си поеме дъх и цялата беше посиняла. Без да се поколебае нито секунда, Блеър се зае с масаж на гръдния кош и приложи обдишване уста в уста.
Тъкмо когато се приведе над жената, почувства върху раменете си две силни ръце, които грубо я дръпнаха назад. Замаяна, Блеър политна към стената, докато Леандър се зае с пациентката и измъкна нещо от гръкляна й. Само след секунди дишането на жената се успокои и стана равномерно. Лий я повери на грижите на една сестра и се обърна към Блеър:
— Иди веднага в кабинета ми — изръмжа той, без да я погледне.
В продължение на двадесет минути върху нея се изля такъв поток от ругатни, каквито не беше чувала никога досега. Лий явно беше убеден, че тя нарочно се е намесила в работата му и е застрашила живота на пациентката.
Тя се опита да се защити, но нищо не беше в състояние да смекчи гнева му. Той й каза, че е трябвало да извика някого на помощ, вместо да хукне да спасява жената, без да познава историята на болестта й.
Блеър знаеше, че той има право, затова не успя да се сдържи и избухна в сълзи. Едва тогава Леандър се успокои. Престана да я хока и сложи ръка на рамото й.
Блеър се отдръпна рязко назад, изкрещя, че го мрази и никога повече не иска да го вижда, избяга от кабинета, хукна надолу по стълбата и се скри зад една завеса. Леандър мина покрай нея, но не я забеляза. Когато видя, че изходът е свободен, тя напусна болницата, скочи в конския трамвай и се прибра в къщи. Хвърли се на леглото си и отново се разплака, надявайки се никога вече да не се срещне с този отвратителен мъж.
В единадесет часа най-после се поуспокои и можа да напусне къщата, за да отиде на среща с Алън. Обясни на майка си, че с Лий са се уговорили да играят тенис, и Оупъл само кимна, защото винаги вярваше в обясненията на дъщерите си.
Оупъл седеше на задната веранда, опитвайки се да се наслаждава на топлия пролетен ден и да забрави проблемите на дъщерите си. Когато по едно време вдигна очи от гергефа си, забеляза фигурата на Леандър, застанал в коридора.
— Каква приятна изненада — промълви тя. — Аз мислех, че играеш тенис с Блеър. Забравихте ли нещо?
— Имаш ли нещо против, ако поседна с теб?
— Разбира се, че не. — Оупъл го измери с поглед. Красивото му лице рядко се помрачаваше от тревожни бръчки, но днес то изглеждаше потъмняло и загрижено.
— Искаш да обсъдиш нещо с мен, така ли е, Лий?
Мина доста време, преди Леандър да отговори. Той извади пура от джоба на жакета си и помоли Оупъл за разрешение да запуши.
— Тя излезе с един младеж на име Алън Хънтър — проговори най-после той. — Това е мъжът, за когото е решила да се омъжи.
Оупъл отпусна ръката си, която отново беше хванала иглата.
— О, не! Стига толкова усложнения! Най-добре ми разкажи веднага какво знаеш за този мъж, Лий!
— Изглежда, е приела предложението му за женитба още в Пенсилвания. Той пристигна тук в понеделник, за да се запознае с теб и мистър Гейтс.
— Но в понеделник вие с Блеър вече бяхте… А и годежът й беше обявен официално от амвона… — Гласът й пресекна.
— Аз съм виновен. Действах самоволно. Блеър и Хюстън искаха да замълчим по въпроса и да забравим случилото се. Срамувам се, но ще призная пред теб, че аз направо шантажирах Блеър да остане в Чандлър и да участва в състезанието.
— Какво състезание?
— Запознах се с Хънтър още в понеделник на гарата и го убедих да се състезава с мен за ръката на Блеър. До двадесети този месец имам срок да я спечеля за себе си. На тази дата ще се реши, дали тя ще се омъжи за мен, или ще напусне града с Хънтър.
Той обърна лицето си към Оупъл.
— Но мисля, че позицията ми е губеща. Не знам как да я накарам да ме обикне. Никога не съм се борил за ръката на която и да било жена и съм направо безпомощен в тактиката си. Опитах с цветя, бонбони, разни номера, станах за смях пред целия град, направих всичко, за да й доставя удоволствие, но досега няма никакъв резултат. На двадесети Блеър ще напусне града с Хънтър — повтори той, сякаш тази мисъл му беше непоносима. После въздъхна и подробно ден по ден, описа на Оупъл всички събития през последната седмица — започна с преобръщането на лодката, после атаката с конете по време на пикника и завърши с караницата тази сутрин в болницата, като откровено си призна, че е прекалил и е бил груб.
Оупъл замислено гледаше пред себе си. Когато след малко заговори, в гласа й прозвуча учудване:
— Ти много обичаш Блеър, Лий…
Лий се изправи като свещ на стола си.
— Не знам дали може да се нарече любов… — Той хвърли поглед към Оупъл, разбра, че не е успял да я измами и побърза да се поправи: — Е, добре. Може би наистина я обичам, толкова я обичам, че съм готов да стана за посмешище на целия град — стига само да я имам.
После премина в отбрана:
— Но не съм толкова откачил, че да отида при нея и с насълзени очи да я уверя, че след първата нощ не мога да живея без нея. Едно е, ако ми хвърли в лицето розите, които съм й занесъл, друго е обаче, ако ми се подиграе, като й призная, че я обичам до смърт…
— Вероятно си прав. Знаеш ли как се държи с нея другият мъж?
— Забравих да я попитам.
— Сигурно той е приятелят, който непрекъснато й изпращаше медицински книги. Щом прочете някоя от тях, Блеър излиза от къщи и казва, че отива на среща с теб.
— Стаята ми е пълна с медицински книги, но не мога да си представя, че ще ги изпратя на една жена. По отношение на медицината съм на едно мнение с мистър Гейтс. Иска ми се да я накарам да се откаже от абсурдните си желания, да се посвети на семейството си и…
— И какво? Да заприлича на Хюстън? Вече беше сгоден за една превъзходна домакиня, защо тогава се влюби в друга? Никога ли не ти е минавала през ума мисълта, че Блеър вече няма да е Блеър, ако изостави медицината?
На верандата се възцари мълчание.
— На този стадий съм готов да опитам какво ли не. Значи мислиш, че не е зле да й изпратя някоя и друга медицинска книга?
— Лий — заговори внимателно Оупъл, — кажи ми, защо стана лекар? Кога за пръв път реши да се посветиш на тази професия?
Той се усмихна.
— Когато бях на девет години, майка ми се разболя. Старият доктор Бренър седя два дни до леглото й и тя се оправи. Тогава разбрах, че за мен няма да има друга професия, освен тази.
Оупъл обърна поглед към градината.
— Когато дъщерите ми бяха единадесетгодишни, ги отведох в Пенсилвания на гости при брат ми Хенри, който е лекар, и леля им Фло. Веднага след пристигането си Хюстън, Фло и аз се разболяхме от треска. Не беше нещо опасно, но останахме на легло доста време и с Блеър се занимаваше прислугата. Брат ми реши, че детето е самотно и започна да го взема със себе си, когато посещаваше пациентите по домовете им.
Тя помълча малко и после с усмивка продължи:
