— Няколко дни по-късно узнах какво се е случило. Хенри беше толкова развълнуван, че не можеше да мълчи повече. Явно Блеър не беше взела предвид указанията му да се държи далеч от пациентите. Още първия ден му помогнала да се справи с някакво трудно раждане, като през цялото време запазила самообладание и не се объркала дори когато родилката получила кръвоизлив. На третия ден му асистирала при спешна операция върху кухненската маса, когато трябвало да се извади сляпото черво на пациентка. Хенри твърдеше, че никога не е срещал човек, надарен с толкова талант за медицина като Блеър. Мина известно време, преди да преодолея шока си, че дъщеря ми иска да стане лекарка. Когато поговорих с нея за това, очите й святкаха с непознато досега въодушевление. Тогава разбрах, че трябва да й помогна да осъществи мечтата си и да получи медицинско образование. И сторих всичко, което зависеше от мен.
С дълбока въздишка Оупъл продължи разказа си:
— За съжаление не се съобразих с мистър Гейтс. Когато се върнахме в Чандлър и тя непрекъснато повтаряше, че ще стане лекарка, той избухна и заяви, че няма да допусне момиче, което е поставено под негово попечителство, да се заеме с подобна неподходяща за една дама професия. Издържах цяла година и трябваше да гледам как Блеър постепенно се прекършва. Но мисля, че чашата преля, когато мистър Гейтс забрани на библиотекарите да й дават книги с медицинска тематика.
Оупъл кратко се изсмя.
— Това май беше единственият път, когато се противопоставих на волята му. Хенри и Фло нямаха деца. Помолиха ме да им пратя Блеър и Хенри обеща да й даде най-доброто образование, което може да се намери с пари. Разбира се, трудно ми беше да се разделя с дъщеря си, но нямах избор. Ако беше останала тук, Гейтс щеше напълно да унищожи бойкия й дух.
Тя се обърна към Лий:
— Надявам се, сега разбираш какво е медицината за Блеър. Още като малко момиче се посвещаваше изцяло на нея, а сега… — Тя спря за миг и извади от джоба си писмо. — Вчера получих това. Написано е от Хенри и е пратено до мен, за да съобщя новината на Блеър колкото се може по-безболезнено. Вътре се казва, че болничният надзорник в градската управа на Филаделфия е наложил вето върху назначението й в болницата „Свети Йосиф“, въпреки че кандидатурата й вече е била утвърдена и въпреки факта, че се е представила най-добре на приемните изпити. Според него било недопустимо една дама да работи в толкова тясна връзка с много мъже.
— Но това е… — избухна Лий.
— Несправедливо, нали? Не е по-несправедливо от желанието ти да я затвориш в къщи и да я принудиш да изостави медицината. Редно ли е да си седи в къщи и да следи дали слугинчето е изгладило ризите точно според желанието ти?
Леандър се загледа в градината и замислено дръпна от пурата си.
— Вероятно ще й достави удоволствие да ме придружи при някои пациенти в околностите на града. Естествено не при тежки случаи, само обичайните посещения при оздравяващи.
— Да, смятам, че ще й хареса. — Оупъл сложи ръка на рамото му. — Лий, аз съм убедена, че тогава ще видиш една съвсем друга Блеър. Защото зад откровеността й, която понякога дразни и отблъсква хората, се крие голямо и добро сърце. Ако продължаваш да очерняш пред нея онзи мистър Хънтър и да го правиш смешен в очите й, тя никога няма да ти прости, камо ли да те заобича. Покажи й онзи Леандър, когото познава целия град и който става в три сутринта, за да изслуша оплакванията на стария мистър Лехнер. Покажи й онзи Леандър, който миналото лято спаси близнаците на мисис Сандерсън. Онзи Леандър, който…
— Добре, добре — засмя се Лий. — Ще й покажа ореола на светец, който се рее над главата ми. Мислиш ли, че наистина разбира нещо от медицина?
Този път Оупъл се изсмя високо.
— Чувал ли си някога за доктор Хенри Томас Блеър?
— Патолога? Разбира се! Някои от напредничавите му методи за разпознаване на епидемиите са въведени дори тук… — Той смаяно млъкна. — Да не би това да е нейният вуйчо Хенри?
— Точно така — отговори със задоволство Оупъл. — Той е. И той казва, че Блеър е добра — дори много. Дай й шанс, Лий. Няма да съжаляваш.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Настроението на Блеър не се подобри дори след играта на тенис с Алън. Докато учеше медицина, вуйчо й многократно я насочваше към физически упражнения. Казваше й, че чрез усърдни тренировки на тялото може да подобри мисленето и да засили способността за възприемане на мозъка. Затова Блеър беше влязла в гребния отбор, научи се да играе тенис и винаги, когато имаше време, участваше в часове по гимнастика или караше колело. От време на време ходеше дори на туристически походи.
Без особени усилия победи Алън в два сета. Той като че ли не обръщаше внимание на играта. През цялото време страхливо поглеждаше назад, без да следи топката. Сякаш очакваше всеки миг на края на игралното поле да се появи съперникът му. Ето и сега се отдалечи от корта с отсъстваща физиономия. Блеър се ядоса от завършека на играта. Знаеше, че само тревогата от евентуалната поява на Лий накара Алън да играе много по-зле от обикновено.
— Алън, имам усещането, че ти почти се страхуваш от него. Досега всеки път сме го били.
— Ти го победи. Тук, на село, мен за нищо не ме бива. Ако можехме да премерим сили в големия град, вероятно щях да имам някакъв шанс.
— Леандър е учил къде ли не. Убедена съм, че в балната зала се чувства също така удобно, както и на гърба на коня — отговори тя, докато почистваше ракетата си.
— Ренесансов човек значи! — отвърна раздразнено Алън.
Блеър изненадано повдигна очи.
— Алън, ти изглеждаш ядосан, макар че отлично знаеш какви са чувствата ми към този мъж.
— Знам ли? Известен ми е само фактът, че един-единствен път си излязла с него и после сте прекарали нощта заедно. Но когато аз те докосвам, никога не губиш контрол над себе си.
— Не мисля, че трябва да слушам подобни неща. — Блеър рязко му обърна гръб и понечи да си тръгне. Алън я хвана за рамото.
— Предпочиташ да ги чуеш от Уестфийлд, така ли? По-приятно ти е той да се появи тук, да изстреля няколко куршума или да се подиграе с наивното доверие на един млад лекар!
Блеър го измери с толкова хладен поглед, сякаш отново беше влязла в кожата на сестра си.
— Пусни ми ръката.
Алън веднага се подчини и се опита да заглади нещата.
— Много съжалявам, Блеър. Не исках да кажа това. Но не желая повече да бъда петото колело на колата, да седя в хотелската си стая и да чакам кога ще се запозная с родителите ти — нещо, което и до днес ми е забранено. Не Уестфийлд, а аз съм излишен в този град.
Думите му звучаха помирително. Ядът му беше разбираем. Блеър нежно сложи ръка на бузата му.
— Аз исках двамата с теб да се махнем оттук, ти беше този, който реши да вземе участие в състезанието. Съгласи се с условията на Леандър и с това застраши кариерата ми. До двадесети не ми е позволено да напусна Чандлър. Но можеш да бъдеш сигурен, че искам да го напусна — с теб!
Той я придружи до Вила Чандлър. Когато се разделиха, Блеър усети, че несигурността му не е изчезнала. Алън се страхуваше от изхода на борбата. Каквото и да му казваше, тревогата му си оставаше.
Когато се прибра в къщи, отиде веднага в стаята си, зарадвана, че този път майка й не я посрещна както обикновено с купища букети и бонбони, донесени от Леандър в нейно отсъствие. Оупъл просто я поздрави с мила усмивка и отново се наведе над бродерията си, докато Блеър уморено се заизкачва по стълбата.
Беше твърдо решена да не прекара и следобеда в плач, затова се изтегна на леглото и се опита да се задълбочи в една книга за изгарянията от различна степен, взета назаем от Алън.
В три часа следобед на вратата й почука камериерката Сюзън с отрупана с ястия табла.
— Мистър Гейтс заповяда да ви донеса това — заговори тя — и да ви попитам желаете ли още нещо.
