той да я забележи. Но едва беше минала няколко крачки, когато наблизо се появи висока, представителна дама, която й се стори позната. Жената тичаше по пътеката след Тагърт. Блеър не си спомняше къде я е виждала, затова само сви рамене и продължи да чопли раните си. Но внезапно се сети откъде познаваше тази пищна красавица.
— Та това е Памела Фентън — произнесе на глас тя. Като деца Блеър и Хюстън често посещаваха дома на Фентънови, яздеха понитата на Марк или участваха в някоя от безбройните им забави. Тогава по- голямата сестра на Марк им изглеждаше вече съвсем възрастна и им правеше силно впечатление. Скоро след това Пам напусна бащината си къща и в града години наред се носеха слухове за тайнственото й изчезване.
Ето че след толкова време тя се беше върнала в родния си град и дори ще присъства на нашата сватба, помисли не без удоволствие Блеър. Бегло се запита какво ли беше сторила тогава Памела, та хората в града не престанаха да го обсъждат. Спомняше си, че се шепнеше нещо за ратая от обора.
Блеър внезапно спря като закована на мястото си. Точно така! В дома на Фентън беше избухнал скандал заради ратая, който работеше за бащата на Памела. Тя се беше влюбила в този младеж и баща й побърза да я отдалечи от къщи.
А името на този ратай беше Кен Тагърт!
Блеър прихвана полите си и хукна по пътеката към мястото, където трябваше да се срещнат Памела и Тагърт. Мина няколко крачки и спря като вкаменена.
Невярваща на очите си, тя гледаше как Кен е притиснал с две ръце лицето на Памела и страстно я целува.
Със сълзи на гняв в очите Блеър полетя нагоре към къщата. Как можа да стори това на сестра си? Защо Хюстън ще се омъжи за това чудовище, което само час преди сватбата си целува друга жена?
За всичко беше виновна тя — Блеър.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Ан Сийбъри помогна на Блеър да облече великолепното шивашко творение, измислено за нея от Хюстън. Роклята беше елегантна, строга, затворена, изработена от сатен с цвят на слонова кост, с широки ръкави и толкова тясна в талията, колкото позволяваше укрепеният с метални банели корсет. Стотици, може би хиляди мънички перли украсяваха талията и маншетите, а булото беше от толкова фина ръчно изплетен дантела, каквато Блеър не беше виждала никога досега.
Тя се погледна в огледалото и си пожела да беше носила тази рокля при по-щастливи обстоятелства и да можеше сега с усмивка на лице да се отправи към брачния олтар.
За съжаление знаеше, че това е невъзможно, защото вече беше предприела действията, които съвестта изискваше от нея. Веднага след като видя как онова чудовище Тагърт целува другата жена, тя изтича в стаята си и му написа бележка. Съобщи му, че ще носи червени рози в косите си и нареди на камериерката да му каже, че трябва да застане вляво от олтара, а не вдясно, както беше предвидено.
Блеър съвсем не беше сигурна, че онова, което възнамеряваше да направи, ще има някаква законна сила. В брачните договори ясно беше записано коя близначка за кой мъж ще се омъжи, но все пак тя щеше да осигури известно време на сестра си и бракът между Хюстън и Леандър щеше да бъде обявен за законен. Важното беше сестра й да не се свърже с този негодник Тагърт, а тя по-късно щеше да мисли за последствията, които произтичаха от брака за самата нея. Защото брачната церемония задължаваше и нея и я свързваше за цял живот с Тагърт.
Тя изпрати на сестра си розови рози и я помоли да ги носи в косите си по време на венчавката.
Когато двете сестри застанаха на стълбището, Блеър притисна близначката си до гърдите си.
— Обичам те повече, отколкото предполагаш — прошепна тя и с въздишка прибави: — Време е да завършим този спектакъл.
С всяко стъпало чувството, че отива на заколение, се засилваше. Какво ще правя, когато венчавката свърши? — питаше се тя. Нима наистина ще съм омъжена за този ужасен мъж и ще живея в тази чудовищна къща?…
В огромната стая, която щеше да се превърне в библиотека, но също така беше много подходяща за бейзболна площадка, Тагърт и Леандър ги очакваха върху украсената с рози и зеленина платформа.
Блеър вдигна глава и устреми поглед право напред. Знаеше, че междувременно Хюстън е проумяла какво им предстои да направят — и че в крайна сметка тя щеше да се омъжи за своя Леандър.
Блеър втренчи поглед в Кен Тагърт и тръгна бавно към него по разкошния килим. По челото на мъжа внезапно се изписа дълбока отвесна бръчка. Той знае! — сепна се Блеър. Знае, че аз не съм Хюстън.
За миг безкрайно учудване изпълни душата й. До днес беше сигурна, че никой, дори собствената им майка, не различава близначките една от друга, но този мъж беше успял. Хвърли поглед към Леандър и видя тихата усмивка, с която посрещна Хюстън. Естествено той я приемаше на доверие, нямаше причини да очаква зло от когото и да било, тъй като самият той беше неспособен да строи зло на хората. Но за Тагърт се говореше, че е спечелил огромното си богатство изключително по безчестен начин. Може би именно затова той навсякъде подушваше предателство и успя дори да различи близначките. Тези мисли преминаваха като светкавици през ума на Блеър.
Когато двете се изкачиха на платформата, тя не посмя да погледне сестра си. Леандър взе ръцете на Хюстън в своите, но Тагърт рязко се извърна настрана.
— Скъпи мои чеда, ние… — започна свещеникът, ала Хюстън спокойно го прекъсна:
— Простете, но аз съм Хюстън.
Блеър смаяно изгледа сестра си. Защо разваляше сега подготвената с толкова мъки замяна? Леандър гневно впи очи в Блеър.
— Да си сменим ли местата? — обърна се той към Тагърт.
— Все ми е едно — сви рамене милионерът.
— Но на мен не — отговори Леандър и решително закрачи към другия край на платформата.
Леандър взе ръката на Блеър в своята и я стисна с все сила. Но тя не чувстваше болката. Тагърт беше признал пред очите на целия град, че не се интересува особено от Хюстън и му е все едно за коя ще се ожени. Блеър никога досега не се беше запитвала защо Тагърт реши да се ожени за сестра й и сега сметна, че я е взел, защото само една изоставена годеница би се омъжила за такъв като него.
Леандър я ощипа по ръката и тя навреме вдигна очи, за да отговори:
— Да!
Преди да осъзнае какво става, венчавката беше извършена. Леандър я прегърна, защото беше ред на задължителната целувка. За насъбралите се гости целувката трябваше да изглежда истинска и страстна, но в действителност Лий прошепна в ухото й с едва сдържана ярост:
— Искам да те видя отвън! Веднага!
Препъвайки се в четириметровия сатенен шлейф, Блеър се опита да върви в крак с него, докато той я теглеше към изхода. Салонът беше препълнен с хора, които се притискаха да видят брачните двойки, но Леандър не пусна ръката й нито за миг, докато не я отведе в голямото, облицовано с плочки помещение в края на коридора.
— Каква беше тая комедия, по дяволите! — попита той, но дори не й остави време да отговори. — Толкова ли се ужасяваш от мисълта, че трябва да живееш с мен, та прибягваш към подобни драматични средства, само и само да се избавиш? Нима предпочиташ да живееш с мъж, когото изобщо не познаваш, но не и с мен? Значи ли това, че предпочиташ всеки друг мъж пред мен?
— Не! — най-после извика Блеър. — Дори не помислих за теб, мислех само за Хюстън. Исках да я спася от онзи ужасен човек!
Леандър впи очи в нейните и когато отново заговори, гласът му прозвуча изненадващо спокойно:
— Значи ли това, че си била готова да се омъжиш за човек, който те отвращава, само за да може сестра ти да си върне мъжа, когото желае — според теб?
— Разбира се. — Блеър смутено се изчерви. — Каква друга причина бих имала за подобна размяна?
— Причината би могла да бъде следната: бракът с който и да било друг мъж е по-приемлив от брака с мен. — Той настойчиво продължи: — Блеър, трябва веднага да оправиш тази работа. Иди да поговориш с Хюстън. Настоявам да я попиташ защо се е омъжила за Тагърт. Искам да я слушаш внимателно, докато ти
