успееш да измъкнеш ценните книжа от града — чудесно, ако не успееш — още по-добре. Така ще ме накаже, задето едно време е лежал в затвора.
— Но парите… — започна Блеър и вдигна фенера над главата на Тед. Все още не проумяваше напълно думите на Леандър.
Лий изгледа със смръщено чело безжизнения млад мъж на пода. Трябваше бързо да се погрижат за него.
— Как можа човек като мен да се влюби в такава като теб! Майка ми е от богато семейство и наследих от нея достатъчно пари. Не съм милионер като Тагърт, но имам достатъчно средства. Още първия ден ти го казах.
— Да. Но клиниката струва много!
Лий изскърца със зъби и повдигна главата на Тед.
— Ако се измъкнем невредими от тая бъркотия, ще ти покажа банковата си сметка. Мога да си построя двадесет болници.
— О! — проговори почтително Блеър и подаде на мъжа си карбола и кърпа, с която да почисти раната на Тед. — Значи напразно съм откраднала… Колко откраднах всъщност?
— Един милион долара.
Блеър едва се изпусна бутилката с карбол.
— А ти как узна? Защо шерифът се появи така внезапно? И какво ти каза за някакви шест часа?
— Хюстън усети, че те заплашва опасност, а Мери-Катрин откри къде си. Льо Голт те е издал на шерифа, а шерифът ми даде шест часа да върна ценните книжа по местата им.
Блеър скри лице в ръцете си.
— О, божичко, какво направих! Смяташ ли, че ще ме затворят?
— Не, ако върнем облигациите.
— А как ще уредиш това?
— Имам въже. Ще направя клуп от долните ти гащи, ще пъхна вътре ковчежето и ще го спусна през камината. Ти пък ще убедиш Тед, че сам е спасил ценните документи.
Блеър мълчаливо се изправи, свали дългите си копринени гащи и ги подаде на Лий. После седна на пода и взе главата на Тед в скута си, докато Лий изтича навън.
— Тед, Тед! Какво стана? — попита загрижено тя, когато младежът отвори очи.
— Нападнаха канцеларията — отговори той, седна на земята и посегна към главата си. — Трябва да уведомя шерифа…
— Най-добре е да седнете — отговори тя, помогна му да се изправи на крака и го отведе до един стол. — Първо ще прегледам раната на главата ви.
— Но шерифът…
— Момент! — Блеър изсипа йод в раната и младият мъж прималя от болка. Когато се отпусна назад в стола си, тя продължи: — Най-добре ми разкажете какво се случи.
Двама мъже нахлуха в канцеларията и опряха револвер в слепоочието ми.
С крайчеца на окото си Блеър забеляза нещо бяло да се спуска в камината.
— Обърнете се малко към светлината… Така. Какво стана после?
— Стоях като вцепенен. Дребният отиде до сейфа, отвори го и измъкна ковчежето. Нямам представа какво съдържа то. Тогава ме удариха с все сила по главата и се събудих едва когато дойдохте вие. Трябва да повикам шерифа!
— Но това не е цялата история. Сигурно сте се съпротивлявали.
— Не. Но сега трябва…
— Тед, моля ви! Легнете за минута на земята. Загубили сте много кръв. Да, така е добре. Полежете зад шкафа, а аз ще почистя инструментите си.
Блеър изтича до камината, издърпа въжето и клупа и ги натъпка в лекарската си чанта.
— Добре, станете сега. Най-лошото остана зад вас. Ще ви предложа нещо. Станете, вземете револвера си и елате с мен. Ще ви отведа право при шерифа.
Тед се измъкна иззад шкафа, държейки се с ръка за главата, и невярващо се взря в пепелта на камината.
— Но то е тук!
— Кое?
— Ковчежето, което откраднаха. Ето го там! Откога е тук?
— Беше си там, когато влязох. Нима искате да кажете, че крадците не са го взели със себе си? Божичко, Тед, нали казахте, че енергично сте се съпротивлявали. Вие сте успели да им попречите, нали?
— Аз… Не знам… Мислех си…
— Но ето го доказателството. Вие сте спасили сандъчето, Тед. Вие сте герой.
— Аз… Може би да. — Той изпъчи гърди. — Защо не всъщност?
Блеър прибра ковчежето в сейфа, заключи вратата, помогна на Тед да седне на един стол и хукна навън. Лий я очакваше край кабриолета. Имаше само една миля до следващия телефон, а той предполагаше, че шерифът очаква обаждането му в кабинета си.
Лий благодари на кръчмаря, който му позволи да телефонира, и скоро излезе навън. Блеър нетърпеливо го очакваше в кабриолета и го посрещна с вик:
— Нима всичко свърши?
— Шерифът каза, че Льо Голт, придружен от някакъв слабичък мъж — най-вероятно Франсоаз, — се е качил във влака за Денвър само преди час. Не мисля, че скоро ще ги видим отново по нашите места.
— А ти през цялото време си вкарвал нелегално профсъюзните агитатори — промърмори Блеър. — Знаеш ли, Лий, аз също размишлявах как бихме могли да помогнем на миньорите да осъзнаят положението си. Двамата с теб ще…
— Само през трупа ми! — изпухтя той и дръпна юздите от ръката й.
— А какво ще правя аз? Ще си седя в къщи и ще кърпя проклетите ти чорапи?
— Та ти съвсем не ги кърпиш лошо. Освен това на всяка цена трябва да знам къде си и какво правиш.
— Тогава знайте едно, господин докторе: ако мислите, че ще водя живот на домакиня и съпруга, жестоко се лъжете. В събота веднага след закуска отивам в моята клиника да се грижа за моите пациенти!
— Чак в събота? Защо не днес? Защо да не те сваля пред болницата?
— Защото възнамерявам да прекарам целия ден в леглото с мъжа си. Имам да наваксвам толкова много.
Лий учудено я изгледа, после се ухили и подвикна на коня си:
— Хайде, дий! Училището свърши, учителката иска да си поиграе!
Така започна пътуването към щастието.
Информация за текста
© 1985 Джуд Деверо
Jude Deveraux
Twin of Fire, 1985
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Джуд Деверо. Сърце от пламък
ИК „Ирис“
