знаете?
— На минаване чух разговора им: трябвало да изнесат нещо от града и търсеха човек, който да не събуди подозрението на полицията. Често си говореха за това.
Леандър се обърна и удари с юмрук по дървената стена. Болката от удара го облекчи.
— Значи са намерили някой достатъчно глупав да им повярва. Къде отидоха двамата и какво искаха да измъкнат от града?
— Нямам представа. Смятам, че Льо Голт ще си признае пред вас. Той е в някоя от съседните кръчми. Изгоних го, защото не търпя жени в кръчмата си. Те създават само ядове.
Без да каже повече нито дума, Лий хукна навън и претърси три кръчми, преди да открие Льо Голт в четвъртата. Дори не си даде труд да го заговори, а сграбчи мъжа за ризата и го издърпа от стола му.
— Ще дойдете ли доброволно, или трябва първо да ви избия няколко зъба?
Картите паднаха от ръцете на играча и той е усилие запази равновесие. Кимна кратко на Лий, който с няколко силни тласъка го подкара към вратата. Никой не посмя да ги последва на улицата. Хората или не се интересуваха от спора им, или предпочитаха да не се замесват в разправията с известния доктор Уестфийлд.
Лий беше побеснял от ярост и едва говореше.
— Къде е тя?
— Вече е късно. Трябваше да дойдете преди няколко часа.
Лий го сграбчи отново за ризата и го запрати срещу задната стена на кръчмата.
— Не съм убивал никога. Заклел съм се да спасявам човешкия живот, но, уверявам ви, Льо Голт, днес без всякакви угризения ще наруша клетвата си и ще ви извия мръсния врат, ако веднага не отговорите на въпроса ми.
— Междувременно жена ви е попаднала в ръцете на шерифа. Сигурно са я прибрали в килията. Откраднала е облигации на стойност един милион долара.
Лий беше дотолкова смаян от разкритието, че пусна ризата на играча и отстъпи крачка назад.
— Къде? Как? — пошепна едва чуто той.
— Нали ви казах, че ще си платите, задето ме напъхахте в затвора преди години. Жена ви беше лесна плячка. Смята, че ви спасява живота, а вместо това изнася от града откраднатите облигации. Шерифът е уведомен за деянието й и е по петите й. Най-вероятно вече я е заловил. Надявам се, че ще ви бъде приятно да я гледате зад решетките.
Лий вдигна ръка да го удари, но Льо Голт подигравателно се изсмя:
— На ваше място не бих посягал. Пистолетът ми е насочен право в корема ви. По-добре се успокойте и вървете да потърсите жена си в затвора, както подобава на примерен съпруг. Сигурен съм, че това ще е първото от многото предстоящи посещения.
Лий не искаше да губи повее време. Тръгна заднешком към изхода на уличката, без да го изпуска от очи. После хукна към мястото, където послушно го очакваше конят му, но по пътя му хрумна нещо друго и набързо отмъква един черен жребец, завързан пред кръчмата. Метна се на седлото и препусна като луд в югозападна посока. Единственото място, където можеха да бъдат депозирани облигации на стойност един милион долара, беше гарата.
Изкачи се на билото и забеляза на лунната светлина вдясно от себе си карета, а вляво група ездачи, вероятно шерифът и помощниците му.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Лий заби шпори в слабините на коня, изкрещя като луд, изпразни пистолета си, измъкна пушката от калъфа на седлото и даде няколко изстрела във въздуха, за да отклони вниманието на ездачите от жена си и да го привлече към себе си. И успя.
Когато няколко „заблудени“ куршума вдигнаха прах пред групата ездачи, мъжете спряха и се опитаха да укротят разбунтувалите се коне. Така Лий спечели няколко минути и успя да стигне пръв при жена си.
Въпреки това всички се озоваха почти едновременно при кабриолета й. Лий хвърли поглед към сериозното лице на шерифа и веднага разбра, че Льо Голт е казал истината — отрядът беше тръгнал да се увери, че една от близначките Чандлър е участвала в ограбване на банков сейф.
— По дяволите! — изрева той, обърнат към Блеър, дръпна юздите и скочи на земята. — Човек не бива нито за минута да те изпуска от очи.
Покатери се до нея на капрата, издърпа поводите от ръцете й и се обърна към шерифа.
— Дайте на жената собствена карета и тя непременно ще си счупи главата.
Шерифът втренчи очи в него и Лий почувства, че се изпотява.
— Момче, нали ти казах да внимаваш за жена си — заговори сериозно шерифът. — Иначе друг трябва да се заеме с това.
— Разбрано, сър — отговори Лий. — Всичко ще бъде уредено най-късно до утре сутринта.
— Шест часа, Леандър! Давам ти шест часа. После ще се намеся аз.
— Разбрано, сър — повтори Лий и усети такова облекчение, че от очите му потекоха сълзи. — Ще се справя и по-бързо, сър. — После изплющя с камшика, отклони кабриолета от шосето и потегли към товарната гара.
След минута Блеър се осмели да отвори уста.
— Значи все пак дойде на срещата. Откъде знаеш, че тази нощ трябваше да стане предаването?
Лий не я погледна.
— Мълчи сега, ако искаш да останеш жива. Само мълчанието ти може да ме възпре от намерението да те просна на коленете си, да те натупам както трябва и да те затворя за цял живот в къщи.
— Мене? Мене? — изплака тя и се залови с две ръце за облегалката. — Та аз дойдох само заради теб!
Лий се обърна към нея със святкащи от гняв очи.
— Нима вярваш, че аз крада ценни книжа? Че работя с тип като Льо Голт?
— А какво друго правиш? Не печелиш нищо като лекар, а закупи скъпото оборудване за болницата, купи къща и две дузини нови рокли за мен. Освен това се връщаш у дома с рани от куршуми и… — Тя замлъкна, когато Лий рязко спря кабриолета точно пред тъмната канцелария на товарната гара.
— Я да видим с какво се опитваше да те забърка Льо Голт. — Той скочи на земята и докато Блеър слизаше, измъкна от сандъка на файтона малко дървено ковчеже. Отвори го и извади пакет изкусно отпечатани ценни книжа. Вдигна ги и прочете написаното на тях в светлината на уличния фенер.
— Не само си откраднала. Тези ценни книжа са собственост на Тагърт и Националната банка на Чандлър. Половината град щеше да фалира.
Мина цяла минута, преди Блеър да проумее какво й казват. Тя се отпусна на стъпалото на файтона и проплака:
— О, Лий, но аз не знаех! Исках само…
Той я хвана за раменете и я издърпа да стане.
— Нямаме време за изблици на разкаяние. Донеси лекарската си чанта. — После грабна фенера на файтона от поставката му и хукна. Блеър го следваше по петите с тежката лекарска чанта.
Имаше само един вход към тъмната канцелария и когато двамата нахлуха вътре, видяха огромния празен сейф, чиято врата зееше отворена, и проснатия на пода мъж.
Лий се наведе над изпадналия в безсъзнание служител.
— Това е Тед Хинкел. Жив е, но е получил силен удар по главата.
Блеър посегна към чантата си и извади амонячната сол.
— Щом не работиш с Льо Голт — тогава къде ходиш нощем?
Лий въздъхна дълбоко и дръпна шишенцето от ръката й.
— Исках да те предпазя от самата теб, защото се боях, че ще направиш същата глупост като днес. В действителност от известно време прекарвам нелегално профсъюзни агитатори в миньорските лагери.
— Синдикалисти? — промълви смаяно Блеър. — А пък Льо Голт…
— Как можа да повярваш, че ще се забърка с бивш затворник като него! Нали самата ти твърдеше, че той ме мрази! Сигурно е разбрал е какво се занимавам и е употребил знанията си, за да те изнуди. Ако
