— Не одобряваш и онова, което върши той, нали? Не искаш синът ти да се връща в къщи с пробити от куршуми гърди?
— Стреляли са по Лий? — пошепна ужасено Рийд.
— Само няколко сантиметра по-надясно, и куршумът щеше да мине през сърцето.
— Не знаех. Той нищо не ми е казал…
— Той не обича да говори за себе си. Къде ходи нощем и защо се връща с окървавени гърди при жена си в спалнята?
Рийд изгледа снаха си, видя пламтящите й очи и разбра, че няма право да й разкаже за нощните посещения на сина си в миньорските лагери. Уважаваше настояването на Леандър дейността му да се запази в тайна. Освен това нямаше никакво доверие в младата жена, която се мислеше за спасител на човечеството. От нея можеше да се очаква да извърши някоя лудост. Беше същата като сина му…
— Не мога да ти кажа — промърмори едва чуто той.
Блеър само кимна и побърза да излезе от болницата. Отвън я очакваше оседлан кон и тя препусна в галоп, докато достигна завоя на река Тиерас, където я очакваше Нина.
Нина изгледа снаха си и после запотения и изморен кон.
— Брат ми ли е виновен, че си препускала дотук като луда? — попита тихо тя.
— Той е направо непоносим! Отвратителен потайник, най-ужасният мъж на света! — изплака Блеър.
— Съгласна съм с теб, но защо си толкова разгневена?
Блеър свали седлото на коня си и остави бедното животно да си отпочине.
— Знаеше ли, че баща ти му се обажда в полунощ или посред бял ден и Лий се губи някъде с часове, а после отказва да ми каже къде е бил и какво е правил? Преди два дни се довлече у дома с две дупки от куршуми в гърдите, а трима агенти на Пинкертън го проследиха чак до къщи! Сигурно те са стреляли по него. Защо? В какви каши е забъркан моят мъж? — извика Блеър и захвърли седлото на земята.
Нина я изгледа с широко разтворени очи.
— Нямам представа. Отдавна ли е това?
— Откъде да знам? Според него аз не заслужавам доверие и не бива да знам нищо. Позволено ми е да зашивам раните му, но не и да питам кой е стрелял по него. О, Нина, какво да правя? Не мога да мълча и да гледам как излиза от къщи, като знам, че следващия път може и да не се върне жив!
— Агентите на Пинкертън са стреляли по него, така ли? Сигурно онова, което прави, е свързано с…
— С някои престъпници! — прекъсна я рязко Блеър. — Във всеки случай върши нещо нелегално. Знаеш ли, за мен това няма значение. Искам да се върне жив и здрав. Нямам нищо против да граби банки през свободното си време, стига да не му се случи нещо.
— Да граби банки? — Нина се отпусна на една скала. — Блеър, аз наистина не знам с какво се занимава брат ми. Татко и той винаги са ме държали далеч от неприятните неща. А мама и аз премълчавахме пред тях всичко, което би ги разсърдило. Може би двете с мама бяхме дотолкова залисани в нещата, които вършехме тайно, че не обръщахме внимание на факта, че нашите мъже също могат да си имат тайни.
Блеър с въздишка се отпусна на тревата.
— Лий веднага разбра, че съм била в лагера на миньорите.
— Тогава слава на Бога, че главата ти е още на раменете. Това беше първият пристъп на ярост във вашия брак, нали?
— Да, и, надявам се, последният. Опитах се да му обясня, че тайнствените му изчезвания ме тревожат също толкова много, колкото той се бои за мен. Но той дори не ме изслуша.
— Главата му е от мрамор — отговори с въздишка Нина. — Какво ще правим сега с позивите? Освен теб никой няма достъп до мините. А щом Лий веднага разкри тайната ни, аз не мога да помоля Хюстън или другите момичета да внасят и позиви…
— Вчера имах достатъчно време да размисля и Хюстън ми даде чудесна идея. Разказа ми, че отдавна има желание да създаде женско списание. Как мислиш, не можем ли ние да издаваме това списание и като израз на благотворителност да раздаваме безплатно екземпляри на жените на миньорите? Ще представим първия брой за одобрение на директорите и аз съм сигурна, че ще получим позволение да го раздаваме в мините, защото списанието ще съдържа най-безобидни неща.
— Например за новите прически? — засмя се с блеснали от възбуда очи Нина.
— Най-дръзката статия ще бъде протест срещу избиването на колибри в Южна Америка, с перцата на които дамите украсяват шапките си.
— И нито дума за необходимостта от профсъюзно обединяване на работниците?
— Нито една думичка, която да се вижда.
Нина се усмихна щастливо.
— Мисля, че проектът е чудесен. О, Алън, свършвай по-скоро учението си, за да се върнем у дома! А как ще информираме читателите за онова, което трябва да знаят?
— Ще създадем код. Четох, че такъв код е бил използван в американската освободителна война. Състои се от редици букви и цифри, които са взети от определена книга и определена страница. Всяка цифра обозначава определена буква и трябва просто да се преведат цифрите, за да се превърнат в нормален текст. Във всяка къща има поне библия, нали?
Нина се изправи и развълнувано запляска с ръце.
— На първата страница ще публикуваме някой псалм и тогава… Но как ще маскираме цифрите? Директорите ще заподозрат нещо, като видят цели редици числа в женско списание. Нали ние, жените, нищичко не разбираме от математика…
Блеър се усмихна като котка, която тайно е нападнала сметаната.
— Плетка! — отговори тя. — Във всяко списание ще има модели на плетки и бродерии, а те се състоят само от цифри. От време на време ще вмъкваме по някой текст. „Тук започва левият ръкав“ — или нещо подобно. Всичко останало ще бъде код и ще съобщава на миньорите за действията на профсъюзите.
Нина отметна глава назад и затвори за миг очи.
— Но това е великолепно, Блеър. А което е още по-важно, смятам, че ще го осъществим. Тъй като ти си по цял ден в клиниката, аз ще отида в библиотеката, ще проуча този код и…
— Няколко дни няма да ходя на работа — прекъсна я мрачно Блеър.
— Но вчера ми казаха, че имаш толкова много пациенти и че пред вратата чакат дълги опашки от хора!
Блеър сърдите се загледа към реката.
— Вярно е — заговори тя и скочи на крака. — Знаеш ли как ми се иска да го удуша този твой брат! Опитвам се да му дам урок, но той май е твърде глупав, за да го разбере! Държи се бащински! Прави ми подаръци — цяла женска клиника, раздава заповеди наляво и надясно, надзирава всичко, което правя, но когато се осмеля да го попитам какво прави той през свободното си време, избухва в гняв, като че има насреща си невръстно дете, което пита баща си печели ли достатъчно пари за играчки. Зная толкова малко за своя съпруг, Нина. Той не издава нищо за себе си, и в същото време не ми позволява да направя и една крачка без негово знание. Не ми е необходим още един баща. Стига ми и този, който имах доскоро. Но как да му втълпя в коравата глава, че вече не съм малко момиче?
— Не ме питай, защото аз се провалих в усилията си — отговори Нина. — Цяло чудо е, че моят баща вече не ми подарява кукли за рождения ден. Но ти каза, че се опитваш да му дадеш урок. Как го правиш?
— Аз… Ами… — Блеър отмести очи към реката. — Понеже непрекъснато повтаря, че много му се иска да си има в къщи истинска дама, аз се опитвам да се държа като такава.
Нина се замисли.
— Искаш да кажеш, че се къпеш в благоуханна пяна, правиш се на абсолютно безпомощна и плачеш при всяка строшена чиния?
Блеър коварно се усмихна и се обърна към зълва си:
— Освен това харча пари за глупости, ям бонбони и нощем ме боли глава.
Нина се засмя от все сърце.
— Предупреждавам те, сестричке! Ще минат години, докато Лий проумее, че се опитваш да му дадеш урок. Трябва да преувеличаваш колкото се може повече. Жалко, че не умееш да губиш съзнание, когато си
