Досега беше ходила един-единствен път в тази част на града, където трябваше да чака Льо Голт. Това беше вечерта, когато за пръв път излезе с Лий и по пътя ги повикаха да помогнат на младата проститутка, която беше решила да сложи край на живота си.
Направи се, че не чува ревовете, с които посрещнаха каретата й, спря в задния двор на бар „Ацтеки“ и зачака.
Кен Тагърт се събуди с чувството, че нещо не е наред. Не знаеше какво го е стреснало, но веднага усети, че му е студено и леглото вибрира. Скочи и уплашено се обърна към Хюстън. Жена му трепереше с цялото си тяло и макар че беше натрупала отгоре си всички завивки, ръцете й бяха леденостудени. Кен посегна да я прегърне и успокои, но с ужас забеляза, че тя спи.
— Хюстън, миличка — проговори с мек, но настойчив глас той, — събуди се!
Хюстън с мъка отвори очи и цялото й тяло се разтърси от студени тръпки, макар че Кен я притисна в обятията си.
— Сестра ми е в опасност. Сестра ми е в опасност — повтаряше тя като безумна. — Сестра ми…
— Добре, добре — проговори успокояващо Кен и скочи. — Остани си в леглото, а аз ще се обадя по телефона да попитам случило ли се е нещо.
Кен хукна надолу към библиотеката, вземайки по две стъпала наведнъж. Поиска да го свържат с жилището на доктор Уестфийлд, но никой не отговаряше. Момичето от централата каза, че Леандър е бил повикан в болницата, защото имало стрелба и ранените трябвало да бъдат лекувани. Кен веднага се свърза с болницата. Сестрата, която се обади, първоначално рязко отказа да повика Лий.
— Не ме интересува какво прави докторът — моето обаждане е по-важно. Съобщете му, че животът на жена му е в опасност.
Само след половин минута чу възбудения глас на Леандър:
— Къде е Блеър?
— Нямам представа. Хюстън лежи горе и трепери с цялото си тяло. Леглото почти се разпада под нея, а тя е студена като лед. Непрекъснато повтаря, че сестра й е в опасност. Нищо повече не знам, но реших, че веднага трябва да ти съобщя. Когато французойката отвлече Блеър, Хюстън не прояви признаци на вълнение. Възможно е този път опасността да е действителна.
— Ей сега ще разбера какво става — отговори Леандър, остави слушалката и веднага я вдигна отново.
— Мери-Катрин — каза той на момичето от централата, — моля ви да потърсите жена ми вместо мен. Позвънете на всички, у които би могла да бъде, и я намерете колкото е възможно по-скоро. Но, за Бога, не казвайте защо ви трябва!
— Не знам дали бива да поема подобна задача, след като тя само преди два дни ме обвини, че подслушвам разговорите й.
— Мери-Катрин, ако откриете Блеър, аз ви обещавам, че тя ще ви помага безплатно при всяко раждане, а също и на сестра ви. Аз пък ще излекувам брадавиците по ръцете ви.
— Дайте ми един час — отговори телефонистката и извади щепсела.
Лий беше убеден, че му предстои най-дългия час в живота му. Затова се върна в операционната и се зарадва, че мисис Кребс вече е приключила с шиенето на раните. Тя го посрещна с укор, че е излязъл посред операция, но днес Лий не я слушаше. Мислеше единствено за това, че този път непременно ще убие Блеър, ако я намери и я стисне за врата. Нищо чудно, че през последните дни беше толкова миролюбива: без съмнение през цялото време е обмисляла някоя рискована постъпка.
Върна се в голямата приемна на болницата, където беше телефонът, и запали една от дългите си тънки пури. Припалваше ги една от друга, докато сестрите почнаха да мърморят, че в болницата не може да се диша. Лий яростно изръмжа насреща им, така че всички се свиха и страхливо се отдръпнаха. Ходеше напред-назад из стаята, а когато един горд с новородения си син баща поиска да телефонира, Лий го заплаши със смърт, ако само докосне телефона. Всеки три минути вдигаше слушалката, за да разбере има ли нещо ново, докато раздразнената Мери-Катрин не му заяви, че не може да търси Блеър, ако непрекъснато трябва да отговаря на запитванията му.
Успя да издържи цели пет минути, преди отново да се хвърли към телефона. Но още докато посягаше към слушалката, телефонът иззвъня.
— Къде е тя? — пошепна Лий.
— Трябваше да се предположи подобно нещо. Един човек — няма да ви кажа кой, защото репутацията му ще пострада — ми каза, че я видял оттатък коловозите. Файтонът й бил спрян пред бар „Аптеки“. Аз, разбира се, не знам къде се намира този салон и никога не съм го виждала. Ако питате мен, и Блеър няма какво да търси там…
— Мери-Катрин, обичам ви — изкрещя Лий, хвърли слушалката в ръцете на дежурната сестра и хукна навън.
Жребецът му беше свикнал да препуска като луд, а градът винаги с готовност му правеше път, тази вечер обаче Лий надмина самия себе си, когато профуча из улиците и копитата на коня изтракаха пред моста на Тиерас към квартала, където Блеър не биваше никога да ходи сама. Опитваше се да убеди сам себе си, че някой е дошъл у тях с молба за лекарска помощ и Блеър лекомислено му се е доверила, но инстинктът му подсказваше, че този път става въпрос за нещо много повече, отколкото за спешен медицински случай.
Пред бар „Ацтеки“ Лий спря коня и без да си дава труд да го завърже, се устреми право към салона. Едно от предимствата на професията му беше, че навсякъде го познаваха, а ако досега не беше оказал услуга някому, то всеки можеше да се озове скоро в положение, когато ще има нужда от неговата помощ.
— Искам да поговоря с вас — обърна се Лий към великана зад тезгяха.
Мъжът не обърна внимание на поставената пред него празна чаша от един клиент и с кимване покани Лий да го последва в задната стая.
— Момент, момент! — обади се един каубой, който тъкмо сваляше панталоните си. Пред него на изтърбушения дюшек лежеше мръсна жена с отегчено изражение на лицето.
— Изчезвай — нареди кратко кръчмарят. — Ти също, Бес.
Жената тежко се надигна и тръгна към вратата.
— Мислех си, че днес ми е проработил късметът и ти си дошъл при мен, а не при него — промърмори тя и се усмихна на Лий. Мръсните й пръсти нежно докоснаха бузата му.
Когато двамата излязоха, Лий нетърпеливо се обърна към кръчмаря:
— Чух, че тази вечер жена ми е чакала някого зад бара. Вие сигурно знаете какво я е довело тук.
Мъжът подръпна брадичката си и потърка небръснатите си бузи.
— Не ми се иска да ме въвличат в техните игри. Льо Голт и жената, с която се е сдушил…
— Но какво общо има оня негодник? — попита смаяно Лий.
— Вашата жена очакваше именно него.
Лий се извърна настрана. Беше се надявал, че се е излъгал и Блеър е дошла да лекува някой ранен, но щом е чакала Льо Голт…
— Вие просто нямате избор — обърна се отново той към великана. — Няма да ви шантажирам или да викам шерифа, но разберете, че е прибягна към всяко средство, за да узная къде е жена ми.
— Шерифът вече е уведомен и тръгна да гони Льо Голт и жената. Само че в нищо не може да ги обвини, защото този път женичката ви ще свърши мръсната работа.
Леандър се приведе напред.
— Кажете ми всичко, което знаете — веднага!
— Нямам нищо общо с тази работа. Продавам на хората уиски и бира, но не ме интересува с какво се занимават. Добре де, добре — не се вълнувайте толкова. Ще ви кажа всичко, което искате да узнаете. Значи онзи Льо Голт нае стая при мен и скри в нея една жена. Не я познавам. Видях я само веднъж. Говори странно. Сигурно е чужденка.
— Французойка? — попита Лий.
— Вероятно. И е доста красива.
— Значи Льо Голт и тази французойка са забъркани в нещо — проговори замислено Лий. — Какво друго
