Той стана, усмихна й се пак, смигна й и изтича нагоре по стълбата.
Блеър скочи от дивана, опря ръце на кръста си и гневно изгледа тавана.
— Ау, май не съм чула добре! — изфуча тя. — „Всички жени минават през подобни фази!“ Още по-лошо е, отколкото си мислех. — Гневният й глас отекваше в стаята. — Ще те науча аз тебе, Леандър Уестфийлд! Ще ти предложа цял куп „женски проблеми“! Кълна се в това! Ще си имаш жена, която многократно ще надвиши представите ти за послушна съпруга…
Когато изкъпаният и преоблечен във вечерен костюм Лий слезе долу, Блеър го очакваше спокойна и с любезна усмивка в трапезарията. Той беше много внимателен, придърпа й стола да седне по-удобно, разряза печеното и я обслужи с месо и зеленчуци. Блеър започна да реже парчето на малки хапки, без да проговаря. От време на време вдигаше очи и благонравно се усмихваше.
— Днес имах интересен случай в клиниката — започна Лий. — Една жена дойде и заяви, че е бременна. Но смятам, че това е само киста. Поръчах й да дойде утре и искам ти също да я прегледаш.
— О, Лий, няма да мога. Хюстън ми уговори час при шивачката си, а после с Нина ще обядваме заедно. Следобед трябва да си бъда в къщи и да надзиравам прислугата. Както виждаш, програмата ми е запълнена.
— Е, добре. Случаят не е толкова спешен и може да почака няколко дни. Значи утре няма да бъдеш в клиниката?
— Не мога да свърша всичко наведнъж. — Тя го изгледа с премрежен поглед. — Задачите на съпругата поглъщат много повече време, отколкото си представях първоначално. Очевидно омъжената жена има да върши толкова много неща. Освен това аз съм част от светското общество на тази град и смятам за свой дълг да се включа активно в благотворителните мероприятия. Ще вляза в дамския клуб, в християнската мисия и…
— Не мислиш ли, че работата ти в клиниката Уестфийлд е предостатъчен принос към благотворителността? — прекъсна я рязко той.
— Разбира се — отговори сковано Блеър. — Щом настояваш, утре ще те придружа в клиниката. Ще откажа часа при шивачката. Убедена съм, че омъжените дами на града ще се справят отлично и без мен. Трябва само да им обясня, че ти изискваш от мен да имам професия и да се занимавам с нея, освен с домашните си задължения. Сигурна съм, те ще разберат, че има и жени, които трябва да участват в изхранването на семейството.
— Да участват? — изръмжа Лий. — Откога изисквам от теб да работиш за прехраната си? Нима съм занемарил задълженията си на глава на семейството Платила ли си нещо за тази къща? Не е нужно да работиш — нито утре, нито вдругиден! Аз си мислех, че идваш на работа по свое желание!
Очите на Блеър отново се напълниха със сълзи.
— Аз исках и пак го искам. Но не си представях, че домакинските задължения поглъщат толкова много време. Днес трябваше да съставя менюто, да обуча новото момиче, което е ужасно несръчно, а когато доставиха панделките за новите ми рокли, цветовете бяха напълно объркани. Искам да бъда красива за теб, Лий. Искам да ти създам уютен дом и да бъде не само най-красивата, но и най-добрата съпруга на света. Искам да се гордееш с мен, а това е невъзможно, ако цял ден работя в клиниката. Та аз дори не предполагах…
— Прекрасно — прекъсна я Лий и хвърли салфетката на масата. — Не исках да те ядосам. Както виждам, досега не съм те разбирал добре. Не е нужно да ходиш в клиниката — нито утре, нито когато и да било.
Той посегна към ръката й и започна да целува пръстите й един по един. Блеър обаче отдръпна ръката си и внимателно сгъна салфетката си.
— Тази сутрин се обади някой си Джон Силвърман и съобщи, че довечера има важно събрание в твоя клуб. Не ми каза за какво се отнася, а аз не го и попитах.
— Знам за какво става дума, но те ще се справят и без мен. Има няколко случая в клиниката, които непременно бих искал да обсъдя с теб. Има един мъж с инфектирана ръка, когото ми се ще да прегледаш. Трябва да чуя мнението ти за него.
— Моето мнение? — учуди се Блеър и невинно затрепка с мигли. — Ти ме ласкаеш, Лий. Та аз дори не съм завършила стажа си. Нима бих могла да ти кажа нещо, което ти с твоя дълъг практически опит да не знаеш?
— Да, но по-рано…
— По-рано не бях омъжена. Нямах представа за отговорностите на съпругата. Лий, мисля, че трябва да отидеш на събранието. Ще се почувствам ужасно, ако трябва да те отнема от приятелите ти. Освен това много ми се иска да си дочета романа. Толкова е вълнуващ!
— Така ли? — промърмори мрачно Лий. — Щом искаш, ще вървя.
— Да, мили, най-добре е да отидеш — отговори тя и се изправи. — Не бих желала никой да ме обвинява, че променям стила ти на живот. Съпругата не бива да бъде спирачка, напротив, тя трябва винаги да подкрепя съпруга си.
Лий бутна стола си назад и внимателно се изправи. Ребрата го боляха и много му се искаше да си остане у дома и на спокойствие да си прочете вестника, но се сети, че от деня на сватбата си не беше ходил в клуба. Може би Блеър наистина беше права и той не биваше да занемарява приятелите си. Там също щеше да поседи в някое меко кресло, а може би щеше да узнае какво се говори в града за стрелбата в рудника.
— Добре де — промърмори той. — Ще отида в клуба, но няма да остана дълго там. Надявам се, като се върна, да поговорим за пациентите.
— Дълг на всяка съпруга е внимателно да изслушва мъжа си — отговори с усмивка Блеър. — Иди в клуба, скъпи, а аз ще пошия и скоро ще се оттегля в покоите си. — Тя скромно го целуна по челото. — Ще се видим на закуска. — После прошумоля с полите си и изчезна, преди Лий да успее да каже нещо.
Скри се в тъмната гостна стая и го изчака да излезе. Лий се движеше бавно и тя знаеше, че гърдите го болят. Но не съжаляваше, че го отпрати. Мъжът й заслужаваше този малък урок.
Когато файтонът му изчезна зад завоя, тя слезе в салона и се обади на Нина.
— Хайде утре да си направим разходка на коне — предложи Блеър. — Иначе ще умра от скука. Мислиш ли, че по някое време баща ти ще успее да ме вкара в болницата, без никой да разбере? На всяка цена трябва да видя един пациент.
Нина помълча малко.
— Сигурна съм, че ще ти помогне. И… добре дошла у дома, Блеър.
— Много е хубаво да се върнеш у дома — отговори през смях Блеър. — Ще се срещнем утре в девет на завоя на река Тиерас. — Тя почака, докато Нина окачи слушалката и продължи с остър глас: — Ако разпространиш само една дума, Мери-Катрин, ще знам кой е предателят.
— Не бива да говориш така, Блеър-Хюстън — отговори възмутено момичето от централата. — Аз никога не подслушвам чужди… — То уплашено спря, когато разбра, че се е издало, и побърза да изключи щепсела.
Блеър отиде в кухнята, отряза си дебела филия хляб и сложи върху нея парче печено. На вечеря беше хапнала толкова малко, че беше гладна като вълк.
Когато Лий се прибра, тя отдавна беше в леглото си и се преструваше, че спи. А когато той започна да гали бедрата й и повдигна нощницата й, сънливо заяви, че е преуморена и има ужасна мигрена. Лий сърдито й обърна гръб и Блеър веднага съжали за държанието си. Може би по този начин наказваше повече самата себе си, отколкото него…
— Това е остеомиелит — каза Блеър на Рийд и внимателно отпусна ръката на пациента. — Когато следващия път избиете зъбите на някого, първо го попитайте дали редовно си ги мие — обърна се към пациента тя.
— Лий предполагаше, че е това, но държеше да чуе мнението на колежката — усмихна се Рийд.
Блеър затвори лекарската си чанта и тръгна към вратата.
— Поласкана съм, че мнението ми има стойност за него. Но не желая той да узнае, че съм била тук и съм прегледала пациента. Обещаваш ли ми да мълчиш?
Грозното лице на Рийд още повече се набръчка.
— Дадох ти думата си, макар че не одобрявам това, което правиш.
