— Никой няма право да го узнае, нали? — изфуча тя и удари с юмрук по масата. В следващия миг скочи на крака и изкрещя: — Я се погледни! Не можеш дори да седиш, а искаш цял ден да висиш в операционната! А помисли ли за пациентите си? Можеш ли да оперираш с тези несигурни ръце? Къде беше снощи? Толкова ли е важно, та рискуваш живота си заради това?
— Не мога да ти кажа — отговори тихо Лий и отново се зае с яйцата. — Много ми се иска, но не мога.
Напиращите сълзи я задушаваха.
— Вчера сутринта ме нападна като луд, защото съм рискувала живота си. Забрани ми да се доближавам до миньорските лагери. Но сега нещата се обърнаха и ти не ми признаваш правото да се тревожа за теб. О не! Не ми е позволено дори да знам какво прави мъжът ми и защо стрелят по него! Мое задължение е да бъда послушна съпруга, да си седя в къщи и да кърпя раните на съпруга си, когато се върне окървавен. посред нощ. Позволено ми е да флиртувам с агентите на Пинкертън в собствената си къща, но не бива да знам защо трябва да го правя. Позволено ми е да гледам, че съпругът ми страда, но ми е забранено да попитам за причината. Я ми кажи, ти също ли стреляш по хората, когато излизаш нощем? Само дивеч ли си, или и ловец? Може би нощем убиваш също толкова хора, колкото денем лекуваш…
Със сведена глава Лий продължаваше да яде — бавно и методично.
— Блеър, казах ти всичко, което можех да ти кажа. Имай ми доверие.
Блеър обърна глава и се опита да преглътне сълзите си.
— Както подобава на милата, послушна и покорна женичка, нали? Тя си стои в къщи, чака мъжа си и не задава въпроси. Но аз не съм като тия жени! Винаги съм била непокорна и дръзка! Винаги съм била участник и никога зрител. Затова сега искам да узная в каква каша съм се забъркала.
— По дяволите, Блеър — избухна Лий, но веднага затвори очи, защото раните му не понесоха резките движения. — Не е лошо поне веднъж да се задоволиш с ролята на зрител. Казах ти всичко, което можех да ти кажа. Не искам да се забъркваш още повече в тази работа. И без това те забърках достатъчно.
— Искаш да си остана невинна, така ли? За да мога с чиста съвест да твърдя пред съда, че не знам нищичко и въобще не съм си помислила нещо лошо, когато съпругът ми се е върнал посред нощ с пробити от куршум гърди. Това ли искаш?
— Горе-долу — промърмори Лий, остави вилицата и я погледна право в очите. — Каза, че ме обичаш, че си ме обичала много отдавна. Е, сега ти се удава случай да го докажеш. Ако наистина ме обичаш, ще ми се довериш и поне веднъж в живота си ще обуздаеш непокорството си. Моя те, откажи се от ролята на участник в събитията. Сега си ми необходима не като колежка или равноправна партньорка, а именно като съпруга.
Блеър се изправи и дълго го гледа в очите.
— Може би си прав, Лий — промълви най-после тя. — Мисля, че до днес не знаех какво означава да си съпруга. — Гласът й звучеше изненадващо меко. — Обещавам ти, че ще се науча да бъда истинска съпруга. Ще ти вярвам и никога вече няма да те питам къде ходиш. Но щом решиш да ми се довериш, ще седна и ще те изслушам.
Болезненото изражение на лицето му постепенно изчезна. Той се надигна от стола си и се опря с дясната ръка на масата. Блеър изтича да му помогне.
— Лий — продължи тя, — най-добре е днес да идеш в клиниката. Там не е нужно да оперираш, мисис Кребс ще ти помага и няма да стоиш прав. Освен това там е пълно с жени и ако дойде агент на Пинкертън, непременно ще се набие на очи.
— Чудесна идея — отговори той и я целуна по челото. — Много обичам такива думички.
— Просто се опитах да бъда добра съпруга. Ела, ще ти помогна да се облечеш.
— А ти какво ще правиш? Не е ли време също да се облечеш?
— Честно казано, чувствам се твърде уморена. Толкова ужаси преживях вчера сутринта, през нощта и днес рано-рано, та смятам, че съм заслужила почивката си. Ще остана у дома и дори малко ще помързелувам.
— Да, разбира се, защо не? — отговори Лий. Звучеше съвсем разумно, макар че за пръв път чуваше подобни приказки от устата на Блеър. — Остани в къщи и си почини. Аз ще поработя в клиниката.
Блеър се усмихна под сведените си мигли.
— Какъв прекрасен съпруг имам!
Само пет минути, след като Лий излезе от къщи, Блеър се обади на сестра си и попита:
— Хюстън, къде да си купя десет килограма ароматни соли за баня? Как да си поръчам маникюристка в къщи? Кой може да ми доставя всеки ден богат асортимент сладкиши и бонбони? Къде да си купя луксозни копринени конци за бродиране? Не се смей — най-късно тази вечер трябва да съм оборудвана с всичко необходимо за една идеална съпруга. Ще изпълня желанието на скъпия си съпруг и ще бъда онова, което му се струва, че иска. Затова престани за малко да хихикаш и отговори подробно на въпросите ми!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Когато в шест часа вечерта Лий се прибра в къщи, Блеър лежеше на дивана в салона с кутия бонбони в скута си. По цялата стая бяха разпръснати модни списания. Тя, изглежда, изобщо не забеляза пристигането му, налапа един бонбон и задълбочено се зачете в някакъв илюстрован роман със заглавие „Изкушението“, както с почуда установи Лий, когато се приближи.
— Това е нещо ново — промърмори той и се усмихна.
Блеър отметна глава назад, вдигна бавно очи към него и лениво промълви:
— Здравей, скъпи. Приятен ли беше денят ти?
— Досега не — отговори той и се наведе да я целуне, но тя в последния момент извърна глава и Леандър едва докосна с устни бузата й.
Блеър сложи нов бонбон в устата си и с усилия задъвка твърдия карамел.
— Ще бъдеш ли така добър да ми приготвиш чаша лимонада, за да мога да си дочета главата? После се преоблечи за вечеря. Днес мисис Шейнс е приготвила нещо много хубаво.
Лий се изправи до дивана и пое празната чаша, която му подаде.
— Откога се разбираш толкова добре с икономката си?
— О, тя не е толкова лоша, стига човек да знае как да я подхване. Бъди мил и ми донеси лимонадата. Умирам от жажда, а и една дама не бива да чака, нали?
Лий отстъпи със слисано лице.
— Разбира се, че не. Веднага се връщам.
Когато Лий излезе, Блеър набързо погълна бонбона и се зачете. Нямаше търпение да дочака героинята да запрати някой стол по главата на ухажора си и да му каже, че е най-добре да вземе едно въже и да се обеси.
— Но, Лий — промълви нежно тя, когато той се появи на вратата с чаша лимонада в ръка, — ти все още не си се преоблякъл за вечеря…
— Занимавах се с твоята лимонада. Не искам да умреш от жажда — отговори раздразнено той.
Веднага очите на Блеър се напълниха със сълзи и тя подчертано бавно ги изтри с копринена кърпичка.
— Толкова съжалявам, че бях рязка! Просто си помислих, че не е нужно да ставам, щом си си дошъл и можеш да ми окажеш тази малка услуга… О, Лий, днес имах толкова работа!
Лий стреснато се отпусна на колене, избута списанията и взе ръката й.
— Прости ми, не исках да те нараня. Но това не е причина да избухваш в сълзи.
Блеър продължаваше да хълца.
— Просто не знам какво става с мен в последно време. Вълнувам се за всяка дреболия.
Леандър целуна ръката й и започна да я милва.
— Не го вземай толкова навътре. Всички жени преминават през такива фази.
Той се беше навел над ръката й и не видя гневните искрици в очите й, докато тихо му отговаряше.
— Вероятно си прав. Проблемът е типично женски — истерия или нещо подобно.
— Вероятно — усмихна се Лий и продължи да милва ръката й. — Почини си, а аз ще се преоблека. Щом хапнеш нещо, ще се почувстваш по-добре.
