— Аз… Предпочитам да не ти го кажа сега.
Блеър беше полумъртва от тревога и преизпълнена със страх за живота му, но все пак една част от нея ужасно се разгневи, че мъжът й я моли за помощ, но не желае да й каже нищо повече.
— Преследват те агентите на Пинкертън, нали? — Почувства злобничко удовлетворение, когато Лий я изгледа с искрено смайване.
— Сигурно си въобразяваш, че аз от нищо нямам понятие, но знам много повече, отколкото си мислиш. — Тя залепи превръзката и продължи: — Не се движи, защото пак ще почне да кърви.
Без да каже повече нито дума, тя отиде до гардероба и извади нощницата и халата, които беше носила през сватбената нощ. Съблече лекарската си униформа и бързо се пъхна в ефирните коприни. Леандър седеше на леглото и смаяно я наблюдаваше. Явно не разбираше какво трябва да означава целият този маскарад.
— Да видим дали ще имам време да се подготвя — прошепна тя и му хвърли чиста риза. — Можеш ли да се облечеш сам? А аз ще повися с главата надолу.
Лий усещаше силни болки и беше толкова смаян от думите й, че изобщо не посмя да я попита какво смята да прави, а мълчаливо се постара да се съблече сам. В това време Блеър легна напреки на леглото и главата й увисна надолу.
В този миг някой затропа с юмруци по вратата и двамата замръзнаха по местата си.
Блеър се изправи.
— Не бързай. Аз ще ги задържа колкото се може по-дълго.
Тя се погледна в огледалото и разпусна косите си. Буйната грива се разпиля по раменете й и я направи още по-привлекателна.
— Как изглеждам? — попита тя и се обърна към мъжа си. Лицето й беше зачервено от нахлулата в главата й кръв, а косите висяха разбъркани по раменете й. Всеки би предположил, че тази жена току-що се е любила.
Когато отвори входната врата, Блеър беше изненадващо спокойна. Пред нея застанаха трима силни и яки мъже с коварни физиономии. Те почти я избутаха и се втурнаха в антрето.
— Къде е той? — изкрещя единият.
— Ей сега ще се облека и ще дойда с вас — отговори спокойно Блеър. — Отивам да взема чантата си.
— Не искаме вас — отговори другият. — Искаме доктора.
Блеър застана на второто стъпало и мъжете учудено вдигнаха очи към нея.
— Ще трябва да се задоволите с това, което ви се предлага — заговори сърдито тя. — Вече ми писна от този еснафски градец. Все едно, дали ми вярвате или не, но аз съм също толкова добър доктор, колкото и съпругът ми. Щом се нуждаете от помощ, с удоволствие ще ви лекувам. Леандър е уморен и има нужда от сън. Уверявам ви, че аз умея да шия рани също толкова добре, колкото и той. Надявам се, че се разбрахме. Сега отивам да взема чантата си. — Тя се извърна и изкачи още едно стъпало.
— Момент, госпожо, на нас не ни трябва лекар. Дошли сме да отведем мъжа ви в затвора.
— Какво? Искате да затворите мъжа ми? Защо? — стресна се тя и в очите й пролича искрено смайване.
— Защото беше на едно място, където няма какво да търси, затова.
Блеър бавно слезе едно стъпало надолу и тихо попита:
— И кога твърдите, че е бил там?
— Преди около час.
Тя само ги изгледа и се опита да приведе косите си в ред. Никога не обръщаше внимание на външността си, но тази вечер трябваше да изглежда колкото се може по-прелъстителна. Робата се свлече надолу и разкри прекрасните й рамене. Блеър с усмивка се обърна към мъжете.
— Но преди час съпругът ми беше тук — с мен.
— Имате ли доказателства? — попита единият от мъжете. Другите двама гледаха с отворена уста красивата жена.
— Никакви доказателства — усмихна се благосклонно тя. — Но пък ви давам думата си на дама, която носи името Чандлър. Както би трябвало да знаете, този град е наречен на баща ми. Но щом се съмнявате в твърденията ми… — И тя невинно изгледа мъжете, които явно бяха смутени и объркани.
— Никой не би се усъмнил в думите ти, мила — проговори зад нея Лий. Лицето му беше зачервено и той изглеждаше уморен. Но кой ли мъж изглеждал бодър, когато току-що се е забавлявал със съпругата си?
— Доколкото чух, вие твърдите, че преди час съм бил някъде другаде. — Той бавно тръгна надолу по стълбата и застана зад Блеър. Мъжете, които стояха долу, помислиха, че жената нежно се обляга на мъжа си, но в действителност тя го подкрепяше.
В тъмното малко антре се възцари тишина. Блеър и Леандър затаиха дъх, наблюдавайки мъжете, които отстояха пред стълбата и ги зяпаха вцепенени. В крайна сметка водачът им изпусна шумна въздишка.
— Сигурно си мислите, че този път ни се изплъзнахте, Уестфийлд, но ви уверявам, че се лъжете. Когато и да е, ще ви хванем.
После обърна очи към Блеър.
— Ако искате да запазите съпруга си жив, дръжте го до себе си в къщи.
Без да кажат нито дума, двамата съпрузи изчакаха мъжете да напуснат къщата и затвориха вратата след тях. Блеър заключи и когато се обърна, видя, че лицето на Лий е смъртнобледо. Изтича, хвана го за лакътя и му помогна да се изкачи в спалнята.
Тази нощ Блеър почти не мигна. Седеше до заспалия Лий и наблюдаваше движенията на гръдния му кош, сякаш се боеше, че той всеки миг ще престане да диша. Седя така цялата нощ и бдя над него. Непрекъснато си повтаряше, че куршумите са минали на милиметри от сърцето му, разтреперваше се и здраво стискаше ръката му.
Лий спеше неспокойно. Няколко пъти отвори очи, усмихна й се в полусън и после отново задряма.
Объркани мисли лудо се блъскаха в главата й: от ужаса, че мъжът и едва е избягнал смъртта, през прозрението, че за нея няма живот без него, до възмущението, че вършеше нещо, от което тя е изключена и което можеше да му коства живота.
На зазоряване, когато стаята се изпълни със сива утринна светлина, Лий се събуди и седна в леглото, Блеър дръпна завесите на прозореца.
— Как се чувстваш? — попита тя.
— Вцепенен, ранен, разбит и гладен.
Тя се опита да му се усмихне, но устните не искаха да й се подчиняват. Всички мускули я боляха след седенето с часове край леглото.
— Ще ида да ти приготвя закуска.
Събра кървавите ленени кърпи и остатъците от ризата на Лий и ги отнесе на долния етаж. Поне това предимство имаше жилището на двама лекари: никой нямаше да се учуди на кървавите парцали в кофата за боклук.
Беше твърде рано за мисис Шейнс, затова Блеър сама направи бъркани яйца за двамата, отряза няколко дебели филии бял хляб и наля две чаши студено мляко. Нареди всичко на таблата и я отнесе в спалнята. Когато видя, че Лий е успял да се облече сам, безмълвно нареди нещата на малката масичка до прозореца.
Лий с въздишка се отпусна на стола и започна да яде, докато Блеър седеше насреща му и човъркаше яйцата с вилицата си.
— Хайде, кажи какво те мъчи — промърмори Лий.
— Нищо ми няма — отговори тя и отпи глътка мляко.
Той улови ръката й.
— Не виждам ли как трепериш? Също като вчера сутринта.
Блеър безмълвно изтръгна ръката си.
— Предполагам, че ще идеш в болницата. И ще работиш цял ден.
— Трябва да се мярна там. Трябва да се преструвам, че нищо не се е случило. Хората не бива да узнаят къде съм бил снощи.
