поискаш.
Блеър трагично въздъхна.
— Освен главоболието всичко, което правех досега, много му хареса. Няма нищо против да си стоя по цял ден в къщи и да надзиравам мисис Шейнс.
— Но ти полудяваш от скука, нали?
— Вече не — засмя се Блеър. — Днес следобед ще се занимавам с кода за миньорите. Така ще имам сериозна задача. Ако продължавам да си седя в къщи, майка ми сигурно ще ми изпрати няколко кошници френско грозде да си направя мармалад.
— Имам рецепта за сладкиш…
— От който ти потичат лигите — завърши Блеър. — Вече съм го чувала. — Тя започна да оседлава коня си. — Не съм изпаднала дотам, че да почна да събирам рецепти. Но нищо чудно скоро да падна в несвяст, ако ми донесат още няколко мостри плат в къщи. Утре ще ти се обадя и ще ти съобщя напредвам ли с плетките. Най-добре е да ги приготвя, преди да започнем да издаваме списанието и да посветим още хора в начинанието. Първо ще напечатаме моделите, за да разберат посветените, за какво става дума. Кога се връщаш във Филаделфия?
— Чак след десет дни. Ще трае цяла вечност, докато Алън завърши образованието си.
— Не е лошо да се представиш на леля ми и вуйчо ми в Пенсилвания. Ще ти дам адреса им и ще им напиша писмо. Освен това имам няколко приятелки, с които е добре да се запознаеш. Не искам да се чувстваш самотна.
— Много ти благодаря. Надявам се времето да мине бързо. Желая ти успех с Лий! — извика подире й Нина, когато Блеър се метна на седлото и препусна обратно към града.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
След като в продължение на четири дни Блеър игра ролята на съвършената съпруга, тя вече не можеше да издържа на този тормоз. Ужасно уморително беше по цял ден да разговаря с икономката за прането и храната. Домакинските задължения й досаждаха, но още по-уморително беше старанието й да даде урок на мъж, който дори не подозираше, че му е отредена ролята на ученик. Четири дни наред жена му се преструваше на полуинвалид, отказваше всякакви милувки, а единственото, което чу от устата на мъжа си, беше произнесената тази сутрин на закуска забележка, че „меденият месец явно е свършил“.
По цял ден Блеър работеше над тайния код за позивите, докато едва не ослепя, правеше си бележки и превеждаше написания от Нина позив в комбинация от думи и цифри.
Сутринта на петия ден вече беше сигурна, че не може да продължава така. Излезе от къщи е намерението да си купи някоя фриволна нощница, с която да съблазни Лий довечера, но разходката по магазините завърши с посещение в книжарницата на мистър Пендъргаст, където се зарови в етажерките с медицинска литература.
Не забеляза, че до нея е застанал някой, докато мъжът не я заговори.
— Той трябва да достави стоката в четвъртък вечер — Блеър изненадано вдигна очи и видя пред себе си Льо Голт. Събра сили да преодолее тръпката на ужас и го изгледа право в очите. Ако този човек лежеше пред нея на кушетката с рана на гърдите, тя не би се уплашила и веднага би се заела с него, но като го гледаше пред себе си здрав и прав, не можеше да понесе присъствието му. Кимна студено и се опита да се отдръпне.
Посегна към едно издание на „Тя“ от Х. Райдър Хагарт, ала внезапно вдигна глава. Какво беше казал онзи негодник?
Огледа се и забеляза, че той се е запътил към вратата.
— Сър! — извика подире му тя и си навлече учудените погледи на собственика и на още две клиентки. — Намерих книгата, която търсехте!
Льо Голт се усмихна разбиращо.
— Чудесно — отговори високо той и тръгна към нея. Блеър осъзна, че трябва да разсъждава много бързо. Този човек не биваше да забележи, че тя няма понятие за какво става дума. Едновременно с това трябваше да се опита да узнае от него колкото се може повече.
— Да я предаде на същото място, както последния път, така ли? — пошепна тя.
— Правилно. — Той прелистваше книгата, сякаш беше възхитен от нея. — Няма проблеми, нали?
— Не. — Тя се поколеба. — Само че този път аз ще го заместя.
Льо Голт остави книгата на мястото й.
— Все пак не е това, което търсех — произнесе високо той. — Желая ви приятен ден, мадам. — После докосна с ръка шапката си и излезе от книжарницата.
Блеър изчака малко, за да не събужда ненужно любопитство, и го последва. Тъй като всяка крачка към близначките Чандлър беше обект на внимание от страна на целия град, тя буквално почувства погледите на клиентите в тила си, когато напусна магазина. Спря за миг пред вратата, сложи ръкавиците си и с ъгълчето на очите си забеляза, че Льо Голт се отдалечава на изток по Секънд стрийт. Тъкмо беше спрял пред магазина на Паркър за дамско бельо. Блеър тръгна на север, мина покрай хотел „Денвър“, прекоси главната улица, заобиколи сградата на Ръскин и излезе отново на Секънд стрийт. Така успя да се изплъзне от любопитните погледи на съгражданите си.
Льо Голт вървеше надолу по улицата, преметнал бастуна си през рамо като човек, който безгрижно се разхожда покрай витрините на магазините. Блеър прекоси улицата и застана пред изложеното в магазина на Паркър дамско бельо. Не искаше да губи време и веднага заговори:
— Аз знам всичко за вашите работи.
— Така си и мислех, иначе нямаше да ви заговоря — усмихна се Льо Голт и внимателно се вгледа във витрината. — Но мястото не е подходящо за жена.
— За мъж също не е особено добро. Поне аз така мисля.
Той обърна лице към нея.
— Така ли? Смятах, че наистина знаете.
— Разбира се. Знам също така, че съпругът ми за последен път участва в подобни дела. Още не се е възстановил от раните, които получи онази нощ. Затова ще го заместя аз. А после ще трябва сам да си вършите работата. Ние двамата вече не искаме да имаме нищо общо с вас.
Льо Голт се престори, че размисля над думите й.
— Е, добре. Ще се срещнем в четвъртък вечерта в десет. На обичайното място.
Той понечи да се обърне, ала Блеър го задържа.
— Но къде ще оставя кабриолета си? Не искам никой да го познае.
Льо Голт втренчено я изгледа.
— Почвам да се съмнявам, че предложението ви е разумно. Сигурна ли сте, че ще се справите? Знаете ли наистина с какво се захващате?
Блеър сметна, че сега е най-добре да си държи устата, и само кимна.
— Кабриолетът ще ни трябва. Затова спрете пред бар „Ацтеки“ на Бел Лейн. Чакайте там, докато дойде някой и ви предаде куфарите. Не ме разочаровайте. Ако не дойдете, мъжът ви ще плаща заради вас.
— Разбирам — прошепна тя.
През оставащите два дни до четвъртъка Блеър се движеше като лунатичка. Нищичко не помнеше, забравяше веднага за какво е тръгнала и не мислеше за нищо друго освен за това, което се готвеше да извърши. Най-после щеше да разбере с какво се занимава съпругът й зад гърба й. Беше казала на Нина, че й е безразлично, дали Лий е криминален престъпник или не — тя въпреки всичко ще го обича. Но скоро щеше да удари часът на истината. Беше убедена, че Лий е замесен в нещо незаконно, затова щеше да се престори на негова съучастница и да го освободи от тази дяволска паяжина. Надяваше се, че с тази отчаяна стъпка ще й се удаде да го отклони от досегашната му нелегална дейност.
В четвъртък вечерта Блеър облече лекарската си униформа. Лий беше повикан в болницата да закърпи няколко побойници, които си устроили дуел близо до мексиканската граница, и Блеър беше сама в къщи. Беше нервна и изпълнена с лоши предчувствия, когато слезе надолу по стълбите и отиде в обора, където я очакваше готовият файтон.
