Джура яздеше с високо вдигната глава, когато преминаваха първо градската стена, а после вътрешните стени около крепостта на Тал. Вътре бе доста по-чисто, отколкото когато Джура живееше там, и тя изсумтя възмутено. Такава загуба на време за превземки.
Английският рицар отвори вратата към помещението, което Джура добре познаваше. В него Тал планираше военните си набези. Тя влезе и вратата се затвори зад гърба й. Нужни й бяха няколко секунди, за да привикне с оскъдната светлина.
Роуан седеше в далечния край на помещението, а в полумрака косата му изглеждаше почти тъмна.
— Можеш да седнеш — предложи той.
— Ще остана права — отвърна тя.
Усещаше гнева му, но той не бе по-силен от нейния.
— Трябва да поговорим — каза той през стиснати зъби.
— Нямам какво повече да казвам — заяви тя.
— По дяволите! — избухна той. — Твоя е вината, че ме накара да повярвам, че ме желаеш.
Макар Роуан външно да се различаше от Тал, те си приличаха, помисли си Джура. Тал никога не смяташе, че е виновен за нещо; то бе винаги но вина на другите.
— Човек не бива да обърква похотта с желанието за женитба — обясни тя спокойно. — Мога да желая някой добре сложен ковач, но не бих искала да се омъжа за него.
— Аз съм твоят крал, а не ковач. Тя се вторачи в него.
— Не си мой крал. Ти си англичанин, който поради някаква жестока шега на боговете, е станал мой съпруг. Има начини нашият брак да се разтрогне.
Роуан се изправи и отиде до тесния процеп в далечния край на стаята, който служеше за прозорец.
— Да — каза той тихо, — проучих въпроса, но се опасявам, че е невъзможно. Поне не сега, когато Хонориумът е още толкова жив в паметта на хората.
Направи пауза и Джура забеляза как свива рамене. — Проклинам деня, когато баща ми е срещнал майка ми. Бих предпочел тя да се е омъжила за крепостен селянин отколкото за ланкон. Това, че съм принц, винаги ми е тежало, но сега е по-лошо от всякога. — Говореше толкова тихо, че тя едвам го чуваше. Обърна се отново към нея:
— Възнамерявам да обединя племената на Ланкония-и се опасявам, че ириалите няма да ме подкрепят, ако отхвърля природената сестра на сина на стария им крал.
Джура се усмихна.
— Да обединиш племената на Ланкония? Да не би да се готвиш да преместиш и планината Тарновия? Може би искаш да е малко по на юг? Или желаеш да промениш теченията на реките?
Очите му я стрелкаха гневно.
— Защо позволих на тялото си да ръководи разума ми? Защо не поговорих с теб, макар и за минутка, преди да свикам Хонориума?
— Ти лиси го свикал? Мислех, че Тал е наредил да се проведе, за да даде равни възможности на всички племена да се борят за английския принц.
— Аз, като пълен глупак, го свиках, защото бе единственият начин да те получа. Бях сигурен, че ще победиш.
За миг Джура остана неподвижна, а в следващия се завтече към него със свити в юмруци ръце.
— Нарани приятелката ми Силеан само заради страстта си! — крещеше тя. — Развали годежа ми с Дейр само заради копнежа си по мен!
Той я хвана докато тя го удряше и гърбът му опря в стената. Беше й невероятно, неописуемо разгневен, но в момента, когато я докосна, яростта му се превърна в желание. Обви я с ръце и впи устни в нейните, а Джура му отвърна, с тяло готово сякаш да се слее с неговото. Ръцете й обгърнаха врата му и го придърпаха по-близо, а устата й се отвори. Гневът, отчаянието, самотата й се превърнаха в копнеж. Тя бе негова и той можеше да прави с нея каквото поиска.
Изведнъж той рязко я отблъсна; тя политна и се стовари върху твърдия, каменен под.
— Трябва да поговорим — заяви той.
Дишаше тежко, като препускал кон, докато я гледаше. Слънчев лъч се прокрадна през тесния процеп и освети главата му в гръб.
— Проклинам те, Джура — каза той през стиснати зъби. — Дадох обет пред Бога, че няма да те докосна, и ще го спазя.
Джура се опитваше да се съвземе.
— Ние сме женени сега — промълви тя накрая. Беше й трудно да разбере логиката му, но това нямаше значение, когато ставаше въпрос за желанието й към него.
— Тогава трябва да ме помолиш — заяви той.
— Какво трябва да направя? — попита тя недоумяващо.
— Ако ме искаш в леглото си, трябва да ме помолиш за това.
Джура примигна.
— Това да не е някой от английските ви обичаи? Да не би да карате изнежените си английски жени да молят? Това какво е — начин да ги унижите още повече и да се почувствате могъщи? Ланконите не карат жените си да молят. Ланконите са истински мъже.
Той отново се разгневи и пристъпи към нея, но веднага отстъпи, както човек неволно прави, когато застане прекалено близо до огън.
— Дал съм обет пред Бога и няма да го наруша! А сега — имаме разни неща да обсъждаме.
— Нямам какво да обсъждам с теб — заяви Джура и се запъти към вратата.
Той я хвана за ръката, но моментално я пусна.
— Седни.
Свивайки рамене, за да покаже своето безразличие, Джура се подчини.
Роуан й обърна гръб и започна да кръстосва стаята:
— По някаква зла ирония на съдбата сме женени. Можех да разтрогна брака при други обстоятелства — например ако не бях полу англичанин и, следователно, подозрителен, или ако ти не бе роднина на Гералт. Но сега мие невъзможно и затова ще трябва да направим известни компромиси. Утре заминавам при племето вател, за да разговарям с техния водач и ти ще ме придружиш.
Джура се изправи.
— Въобще няма да направя подобно нещо.
Роуан застана пред нея и се наведе напред докато носът му почти докосна нейния.
— Нямам ти доверие, че няма да се опиташ да събереш армия, за да сложиш онзи шумен, арогантен твой брат на престола. Искам ти… Искам и двамата да сте до мен, за да знам какво правите.
— А не е ли защото те е страх хората да не си помислят, че не си в състояние да отнемеш девствеността на съпругата си — попита тихо тя. Усещаше дъхът му върху устните си.
Той сведе очи.
— Не си прави илюзии, че не мога — той погледна устните й, а после — отново очите. — Но няма да го направя.
Тя се отдръпна от него. Каквито и да бяха глупавите му английски причини да я отблъсква, той правеше точно това — отблъскваше я. И така я караше само още по-силно да го мрази.
— Ще остана тук и ще…
— Не! — изкрещя той. — Независимо дали искаш или не, ти си моя съпруга и ще се държиш като такава. Ако не споделяш леглото ми, то поне ще споделяш стаята ми или палатката или с каквото разполагам. Няма да ти позволя да ми попречиш да обединя племената. Щом хората искат да ме видят с девствената ми жена, то ще ме видят! А и така ще имам възможност да наблюдавам, че не кроиш нещо пъклено зад гърба ми.
— Ако те промуша с меч, то ще бъде през сърцето, а не в гръб.
— Предполагам, че тези твои думи трябва да ме успокоят? — попита той сухо.
— Приеми го както искаш — заяви тя, гледайки го гневно, но скоро изразът й се смени с любопитство. — Как възнамеряваш да обединиш племената? Като ги завладееш?
Роуан се приближи към прозореца.
— Може и така да се каже. Искам да ги сродя помежду им, така че след няколко поколения те ще бъдат
