така премесени, че няма да знаят от кое племе произхождат. Ще бъдат само ланкони.
Джура му се усмихна.
— И как възнамеряваш да постигнеш това? Ще ги помолиш да се оженят за хора, които мразят? — Усмивката й изчезна. — Ти въобще не ни познаваш. Племената: по-скоро биха загинали, отколкото да се откажат от „своята самобитност. Защо не се върнеш обратно в Англия и не ни оставиш на мира преди да подпалиш някоя война… ако живееш толкова дълго?
— Ти ще се върнеш ли с мен? Джура бе ужасена.
— Да живея в Англия, където жените трябва да молят мъжете за ласки!?
Роуан понечи да отговори, но се отказа. Вместо това продължи:
— Няма дори да се опитвам да ти обяснявам. Твое задължение е да ми се подчиняваш и нищо повече. Трябва да ме придружиш докато пътувам из Ланкония. Не желая никакви съвети или коментари от теб. Ще се държиш както подобава на една съпруга.
— Като английска мишчица ли? — сопна се тя. — Ще видиш, че ланконските жени не се подчиняват така лесно, както безцветните ви английски куклички. Ще дойда с теб. Какво значение може да има? Ще съм вдовица до следващата пълна луна. — Тя се извърна и излезе от стаята.
Докато се придвижваше по слабо осветените каменни коридори към основната зала, си мислеше какъв глупак е този мъж. Да не би да си въобразяваше, че може да влезе в главните градове на племената и да ги помоли, ако обичат, да престанат да се ненавиждат. Тя ще се окаже права. Някой щеше да убие този глупак до няколко дни.
А що се отнася до това, че не лягаше с нея, то бе наистина заинтригуващо. Да не би да не я желаеше? Стори й се неправдоподобно, освен ако пък всички англичани се държат така към жените, както той към нея. Или не можеше да консумира брака им? Тя сви рамене. Как да разбере какво мисли един чуждоземен идиот?
— Ти си Джура — се чу нечие тънко, задъхано гласче. — Ти спечели.
Джура погледна надолу и видя сина на англичанката. Подозираше, че е по-малък отколкото ръстът му подсказваше. Освен това бледата му кожа и светла коса й приличаха на недоопечен хляб. Светлината от факлата на стената караше лицето на момчето да изглежда, сякаш е изваяно от перла.
— Какво искаш? — попита тя. Вярно че беше малък враг, но все пак — враг.
— Гледах те — каза момчето, а очите му бяха кръгли и сини като полски цветя. — Видях как спечели. Видях как победи всички. Ще ме научиш ли да тичам като теб? И да се боря? И да стрелям с лък?
Джура не можа да не се усмихне.
— Може би.
Момчето я погледна възторжено.
— А, ето къде си бил — прокънтя глас в края на коридора. Оказа се на младия рицар Монтгомъри и ръката на Джура инстинктивно се насочи към ножа, но младежът я гледаше с нещо, което приличаше на възхищение. Ръката й се отпусна.
— Това е Джура — обяви гордо Филип.
— Да, знам — каза Монтгомъри и се усмихна. Джура си даде сметка, че един един ден той щеше да стане привлекателен мъж.
— Какво става? — извика Роуан зад гърба на тримата. — Монтгомъри, нямаш ли с какво друго да се занимаваш, че се занасяш с жена ми? Няма ли доспехи за чистене? Оръжия да се точат? Уроци да се учат?
— Да, господарю — каза момчето, но дари Джура с още една усмивка преди да се оттегли.
Чувайки гласа на вуйчо си, малкият Филип се дръпна между Джура и стената, а ръцете му здраво обгърнаха бедрото й. Джура изненадано погледна надолу към момчето.
— Филип! — произнесе Роуан рязко. — Какво правиш?
— Това е Джура — отвърна малкият, сякаш тези думи обясняваха всичко.
— Знам много добре коя е, а сега я пусни. Джура се усмихна към Роуан.
— Ако не можеш да управляваш едно дете, то как очакваш да се справиш с Брита и Яин? Или пък с мазния, стар Марек?
Роуан се пресегна да хване Филип, но момчето се скри зад гърба на Джура и тя застана между него и вуйчо му.
Изведнъж Роуан се изправи.
— Имаш власт над мен — промълви той. — Караш ме да се държа по-вдетинено от моя оръженосец. Няма да се карам с теб заради момчето; явно и него си омагьосала. Но помни — той не е мой наследник. Няма да имаш полза да му сториш зло.
— Да нараня дете? — попита Джура ужасена. — Пък било то и английско дете? Прекалено далеч отиваш. Нямам нужда да навредя на никой англичанин тъй като вие сами най-много си вредите. Но може да дойде ден, когато на нас, ланконите, ще ни омръзне самодоволното ви превъзходство и тогава ще хвръкне някоя и друга английска глава. — Очите и се присвиха. — И онзи твой Нийл ще е първият.
— Нийл? — попита Роуан. — Да не би да се е опитвал да се възползва от твоите прелести?
— Престани да мислиш само с онова, което е в панталоните ти. Този мъж ни мрази и не го крие. А сега мога да ти съобщя, че съм гладна и че ми мирише на храна. Позволено ли ми е да ям, или и за това си дал обет?
Роуан побесня, но нищо не каза“.
— Ела. Яж. Кой съм аз да се разпореждам с живота ти? — той се обърна и тръгна надолу по коридора.
Джура се готвеше да го последва, но Филип се опита да я хване за ръката.
— Ланконите не се държат за ръце — сгълча го тя уж строго. — И се изправи! Какъв ланкон ще си, ако се прегърбваш?
— Слушам, сър — отвърна Филип, а Джура не го поправи, тъй като момчето се бе изпънало като струна.
Тя му се усмихна.
— Може би ще успеем да ти намерим по-подходящи за воин дрехи.
— И нож ли? — попита той, а очите му светнаха.
— Непременно.
Дълги маси бяха разположени в основната зала и прислужници внасяха и редяха подноси с месо и зеленчуци. Джура се запъти към обичайното си място в края на масата, но Роуан, намръщвайки се, й посочи мястото до себе и. Филип я следваше като сянка.
— Филип — извика Лора сина си от другата страна на Роуан, давайки му знак да дойде при нея.
— Джура ми разреши да седна до нея — каза момчето, старателно изправило раменете си.
Лора се накани да стане, но Роуан я спря.
Свещеник благослови масата и петдесетината присъстващи се нахвърлиха върху храната, сякаш умираха от глад. Освен това шумно обсъждаха оръжия и коне и спореха кой е най-добрият воин.
Малко след началото на вечерята двама мъже се вкопчиха за гърлата, като всеки се опитваше да удуши другия.
Роуан, макар и привикнал вече с темпераментното поведение на ланконите, все още не можеше да свикне с тези внезапни избухвания. В момента разговаряше с Лора и не реагира моментално.
Но не и Джура. Тя скочи върху масата, направи няколко крачки и се хвърли върху мъжете, събаряйки ги така, че и тримата се озоваха на пода сред разпиляната храна и лаещите кучета.
Тя изтегли ножа още докато бе във въздуха.
— Ще изтръгна сърцето на следващия, който се опита да прекъсне яденето — изкрещя тя.
Мъжете се успокоиха и се надигнаха от пода. Останалите ланкони почти не реагираха на тази обичайна сцена, но тя не бе такава за Роуан. Джура се изправи, отърси се от прахта и срещна погледите на краля и тримата рицари. Англичанката стоеше встрани с уплашени очи и здраво притискаше момченцето към себе си.
Джура нямаше никаква представа с какво бе предизвикала подобни изражения върху лицата на тези хора.
Роуан се бе зачервил, вените на врата му бяха изпъкнали, брадичката му нервно потреперваше, а
