тримата му рицари я гледаха с ужас. Тя прибра ножа.
— Храната изстива — бе всичко, което каза. Филип се откъсна от майка си, затича се и обви с ръце бедрата на Джура.
Тя положи ръка върху меките коси на момчето, усмихна се, след което се наведе, хвана го за раменете и го обърна към себе си, така че да може да го вижда.
— Какво значи това? — попита тя тихо. — Да не би един ланкон да се страхува?
— Момичетата не се бият с мъжете — прошепна момчето.
— Така е, но това са Рабан и Сексан. Те вечно налитат на бой. А сега — изправи рамене, застани… — Джура спря, защото Лора, излязла от вцеплението си, сграбчи сина си.
— Как смееш!? — провикна се тя. — Как смееш да докосваш детето ми и да го учиш на вашите диви нрави? Ти не си жена. Нямаш право да се доближаващ до деца.
Джура се изправи и пристъпи към Лора, а очите й бяха студени и решителни. Роуан застана между двете.
— Ела с мен — нареди той на Джура с такъв израз на лицето, какъвто тя не бе виждала дотогава.
Ланконите бяха спрели да ядат, за да наблюдават сцената. Самото сбиване и скачането на Джура върху масата не бе предизвикало никакво вълнение, но сега се чудеха какво правят тези странни англичани. Защо се ядосват, че една гвардейка бе спряла кавгата. Та това бе нейно задължение!
— Ела с мен — повтори Роуан, след което стисна зъби.
— Гладна съм — възпротиви се Джура, поглеждайки към масите и бързо изчезващата от тях храна.
Пръстите на Роуан се впиха в ръката й. Докато я извеждаше от залата, Джура се опита да се отскубне, но той здраво я държеше и тя го изруга, че я излага пред другите.
Той я придърпа в първата отворена стая, която се оказа склад с бъчви за бира и медовина.
— Никога — започна той, гледайки я право в очите, веднага след като затвори вратата, — никога вече жена ми няма да се държи по този начин! — Едва говореше от гняв. — Сякаш си проста уличница, скачаща по масите и… и… — почти се задави — допираща тялото си до онези мъже.
Да не би да е луд? — зачуди се Джура.
— Това е мое задължение — отвърна тя търпеливо. — Гвардейките се обучават да разрешават спорове и като представителка на Тал бях длъжна да го сторя. Ако Гералт присъстваше на вечерята, той щеше да се справи с мъжете.
Лицето на Роуан почервеняваше все повече и повече.
— Тал е мъртъв — напомни той. — Аз съм крал. Аз ще уреждам споровете между собствените си бойци. Не съпругата ми.
Гняв започваше да се надига в Джура.
— Май разбирам! Всичко е защото съм жена. Да не би да мислиш, че ланконките са толкова страхливи и безполезни като сестра ти?
Той се приближи до нея.
— Не намесвай сестра ми. Казвам, че ти няма да се държиш сякаш си церемониалмайстор, бдящ за реда. Ти си жена и ще се държиш като такава.
Този мъж говореше абсурдни неща.
— Може би трябва да се захвана с ръкоделие, за да ти докажа, че съм жена? Приличам ли ти на мъж? — не му остана длъжна Джура.
Неволно Роуан огледа тялото й — високите, стегнати гърди, дългите, заоблени бедра и късата туника, прилепнала към формите й. За стотен път прокле прибързаното си решение, което го бе накарало да се закълне, че няма да я докосва.
— Ще изпълняваш моите нареждания, иначе ще съжаляваш — бе всичко, което каза.
— Какво ще предприемеш? Ще наредиш да ме затворят ли? А и кой ще изпълни заповедите ти? Да не мислиш, че ланконите ще ти позволят? Няма да успееш да минеш жив през портите на Ескалон, ако нещо се случи с мен. А с това ще се сложи край и на детинските ти планове да обединиш племената.
Роуан сви отпуснатите си до тялото ръце в юмруци. Никога никой не го бе докарвал до подобно състояние. Бе се справял с глупавите синове на вуйчо си Уилям без нито веднъж да загуби контрол над нервите си. А и никога жена не го бе разгневявала. Жените бяха сладки, мили същества, които даряваха мъжете с внимание и слушаха какво им приказват с широко отворени, боготворящи очи. Ако мъжът отидеше на лов, при връщането си той споделяше с жена си преживяните премеждия, а тя въздишаше и се възхищаваше от неговата смелост. А Джура бе в състояние да повали елен дори по-голям отколкото той би могъл.
— Нямаш ли женски дрехи? — попита Роуан. — Трябва ли да се обличаш така? — той посочи широките панталони и ботушите с кръстосани ремъци.
— Държиш се като дете — рязко отвърна тя. — Какво значение има как съм облечена. Помага ми да изпълнявам задълженията си и… — тя млъкна, защото Роуан я бе взел в обятията си.
— Твоите задължения са към мен — прошепна той дрезгаво. — Няма да притискаш тялото си до това на други мъже.
— Имаш предвид, когато спрях сбиването ли? — Говореше по-бавно и по-тихо. Не можеше да разсъждава ясно, когато той я докосваше.
— Джура, ти направи нещо с мен. Не мога да се позная.
— Тогава ще ти кажа кой си. Ти си англичанин в страна, на която не принадлежиш. По-добре ще бъде, ако се върнеш в Англия и отстъпиш кралството на брат ми.
Той я отблъсна от себе си.
— Остави ме. Иди и си напълни търбуха и не се намесвай между мен и моите бойци.
— Те са ланкони, те не са твоите бойци — възрази тя, напусна помещението и забърза обратно към залата. Щеше да има късмет, ако намери какво да хапне. Масите вече ги раздигаха, но тя успя да грабне парче наяден еленов бут от един от подносите на прислужниците и го заръфа, напускайки крепостта, за да подиша чист въздух.
Отиваше към мъжките помещения, когато Гералт я пресрещна.
— Ти не беше на вечерята — отбеляза Джура.
— Да седна с врага си? — попита той презрително и продължи: — Чувам, че се готвиш да живееш с него.
— И дори ще пътувам. Този глупак мисли да обединява племената — сподели тя, преглъщайки последната хапка месо.
Гералт се изсмя презрително.
— Той ще бъде убит на територията на първото племе, на която стъпи.
Джура усещаше, че брат й я наблюдава.
— И аз му казах същото, но той не ми вярва. Скоро ще бъде убит и може би така е по-добре. Някои от гвардейците го харесват. Ксанте вече му е прекалено близък.
Гералт се приближи до нея и гласът му се сниши:
— Ти можеш да ускориш смъртта му.
— Аз не съм убийца. Той сам ще намери смъртта си, и то достатъчно скоро.
— Значи е истина, че си минала на негова страна? Силеан предположи, че ти си го искала и затова си я бутнала по време на Хонориума. Кажи ми — кръвта ти по-силно ли кипи за този бледолик чужденец, отколкото за собствения ти народ?
Тя се разгневи:
— Да не мислиш, че коварните ти нападки ще ме подтикнат да го убия? Ако е така, значи не ме познаваш. Казвам ти, че е глупак и че ще умре без чужда помощ. Ти ще бъдеш крал и кръвта на английския ти брат няма да мърси ръцете ти.
— Освен ако той не се сдобие с дете от теб — отбеляза Гералт.
— Няма шанс това да се случи — отвърна Джура.
— Той не е ли мъж? — попита Гералт учудено.
— Не знам. Казва, че се е заклел пред Бога да не… — не можа да довърши започнатото, а продължи: — Няма да има деца от краткия ни съюз с този мъж. Бъди търпелив. Ти ще бъдеш крал. — Тя се извърна и премина през портите на града. Наоколо се възцаряваше тишина. Хора и животни се готвеха за сън.
