Да се обединят племената, помисли си тя. Това бе абсурд. Племената се мразеха прекалено много помежду си, а този глупак англичанин никога нямаше да проумее това. Човек трябва да е ланкон, за да разбере начина им на мислене.
Е, добре, реши тя, свивайки рамене — всъщност нямаше значение, защото чужденецът скоро щеше да намери смъртта си. Тя спря за миг. Помисли си, че ще е грехота той да умре преди да е прекарала известно време в леглото му. В края на краищата бяха женени.
Прозявайки се, тя се обърна и закрачи към крепостта на Тал. Тази нощ ще бъде в една стая с него и може би утре няма вече да е девствена. Усмихна се и ускори крачка.
Осма глава
Джура правилно предположи, че съпругът й използва бившата стая на Тал и се запъти натам. Когато рязко отвори, той учудено вдигна поглед към нея.
— Защо си тук? — навъсено попита той.
— Ти ме извика — отвърна тя спокойно. — Ти нареди на твоите нагли англичани да ме вземат от женските помещения заедно с вещите ми и да ме доведат. Освен това нали стана въпрос да изпълнявам задълженията си на кралица, доколкото все пак съм такава? — допълни тя задъхано.
Роуан я изгледа продължително.
— Остани тогава — каза той примирено. — Иди, седни там и кротувай. — Той отново се обърна към масата, където цареше безпорядък от струпани книги и навити на рола пергаменти.
Джура се чудеше дали книгите са негови или ги е взел от оскъдната и общо взето неизползвана библиотека на Тал. Тъй като не възнамеряваше да му се подчинява тя отиде и надникна през рамото му.
— Какво правиш? — попита я Роуан троснато.
— Гледам — отговори Джура и, надвесвайки се над картата, която той държеше, продължи: — Има грешка. Границата на вателите е по на север. Тал завладя доста земя още когато бях дете. Тогава убиха баща ми. — Тя се обърна, седна на ръба на леглото и започна да размотава ремъците на ботушите си.
Роуан я наблюдаваше.
— Какво знаеш за границите?
— Май повече от теб. Той стана, взе картата и я сложи на леглото близо до нея.
— Покажи ми какво се е променило. Тази карта е чертана от Фейлан преди повече от двайсет години. Кого още е убил баща ми, за да си присвои земята му?
Джура събу ботушите и размърда босите си пръсти.
— Тал си знаеше работата. Половината от земите на вателите са в планините, където нищо не расте. Те постоянно нападаха ириалите, за да крадат житото ни.
— И баща ми е сложил край на техните набези — замислено промълви Роуан. — Как ли са преживяли вателите зимата?
— Трудно — каза Джура и добави: — Да не смяташ да ни припишеш всички земни грехове и да ни намразиш?
Роуан бе учуден.
— Как мога да мразя собствения си народ? Хайде, покажи ми новите граници!
Тя се приближи до него и очерта с пръст малката територия на вателите.
— До някаква степен те са мъдри хора — започна тя. — Не са като зерните или ултените. Вателите…
— Това го знам — прекъсна я той нетърпеливо. — Покажи ми къде се намират сега житните полета на ириалите.
— Като знаеш толкова много, защо ме питаш?
Той не отговори, а посочи едно място на картата и продължи да разсъждава на глас:
— Ако няма промени, полята трябва да са тук. Мястото е защитено от три реки и вероятно се пази от ириалска охрана, разположена на определени разстояния. Сее се ечемик, пшеница и ръж. Овцете пасат в тази равнина. Конете са потомци на откраднати навремето от феарените коне, а младите ириали сигурно и днес продължават да нападат нощем лагерите на феарените. Те пресичат земята на вателите тук, през гъстата гора, след което по козите пътеки…
— Откъде знаеш всичко това? — попита Джура.
— Докато другите момчета играеха с топка в двора, аз, заедно с един възрастен феарен, изучавах езика на ултените.
— На ултените? — изненада се Джура. — Но никой не говори на тази странна смесица от звуци. Това не е език, а някакво сумтене и мърморене.
Роуан се облегна назад на леглото и подпря главата си с ръка.
— Може да звучи така, но на практика е форма на ланконския. Например за жена ти използваш думата телиа, а те — тепа. Това е просто по-бърз начин за изразяване на едно и също.
Джура сви колене, обгърна ги с ръце и отбеляза:
— Правят го от небрежност. Те са мързеливи, прости хора.
— Именно затова е по-добре да се обединят племената. Ултените си стоят горе в планините и се женят помежду си, а мозъците им съвсем престават да действат.
— Още една причина, поради която планът ти няма да се осъществи. Кой ще поиска да вземе за съпруга някоя от ултенките?
Роуан я погледна оживено.
— Ами мъж зерна, например — отвърна той. Джура се разсмя и се изтегна на леглото. Картата лежеше между тях.
— По време на Хонориума непрекъснато сънувах кошмари, свързани с евентуална победа на Мела — каза Роуан. — Проблемът със смесването на племената се сблъскваше с въпроса кой ще поиска да се ожени за зерна и дали всички те приличат на Мела и другите, които се явиха на Хонориума.
Джура подпря главата си с ръка и се замисли на глас:
— Феарените вероятно ще харесат жените зерни. Феарените са ниски, дребни мъже и Тал винаги е казвал, че страшно са недоволни от ръста си. Жените зерни може да са привлекателни за феарените. Децата им биха били по-едри.
Роуан й се усмихна широко и също се подпря на лакът.
— А поалените? За кого ще ги оженим?
— Това не е лесно — призна Джура. — Поалените са убедени, че усъвършенстването на духа е по- важно от храната и удоволствията. Значи трябва да ги съберем с онези малки палавници — феаренките. Те ще заменят книжните им представи с далеч по-земни наслади.
Джура го наблюдаваше. Той бе изключително хубав, а в сумрака на стаята русата му коса блестеше като злато. Поиска й се да го погали и дори вдигна ръка.
Роуан рязко стана от леглото.
— Можеш да спиш там — каза й той, като посочи към нара в нишата. Мястото беше напълно достатъчно за нея.
Джура се разбунтува срещу абсурда да спят отделно, но след това си помисли, че може би така е по- добре. Когато го убият, а това със сигурност щеше да стане, за нея щеше да е по-добре да не се е привързала към него, както ще е по-добре да не му роди син, който би могъл да стане крал. Тя не беше сигурна дали би лишила своя син от трона, който по право му принадлежи. Да, така е по-добре. Докато овдовее тя нямаше да легне с него. По този начин Гералт щеше да стане крал, а тя да се омъжи за Дейр и да му народи куп деца.
Тя стана от леглото.
— Ще пътуваме ли утре, както каза? Роуан бе с гръб към нея.
— Да, ще заминем за земята на вателите, но преди това ще спрем в селищата на ириалите, за да вземем мъже и жени.
— Защо? — попита тя докато събличаше широките панталони.
Роуан се обърна към нея.
