— Приготвил съм вечеря — кротко каза той.
— И с какво трябва да заслужа вечерята си? Да падна на колене и да се моля? Или просията е запазена само за брачните удоволствия? Може би трябва да рева като магаре, за да получа храна? Извинявай, но не знам вашите английски правила за брачните отношения.
— Джура — каза той мрачно — моля те, не се огорчавай. Пека ти обясня — аз съм рицар. Дадох обет, глупав обет, който мъчи мен повече отколкото теб, но въпреки това е обет, даден пред Бога, и аз трябва да го спазя. Ако би могла…
— Накъде мислиш да тръгнем утре? — попита Джура. Тя не искаше да му довери колко ужасно се чувства сега — за миг желана и после отблъсната като купчина презрени и вонливи ултенски парцали.
— Ти се връщаш при ириалите. Аз отивам да намеря Брита.
Джура злостно му се усмихна през пламъците на огъня:
— Картата е в мен. Няма да я намериш дори да преодолееш отвращението си и да претърсиш всяка гънка от тялото ми. Защото картата е в главата ми.
Просто я запомних. Идвам с теб. Заедно ще намерим Брита и заедно ще преговаряме с нея.
— Защо не се ожених за сладка и разбрана английска женичка?! — въздъхна Роуан. — Ето! Дръж това! — и той й хвърли заешко краче.
— Не си ли дал някакви свещени, рицарски обети относно заешките крачета?
— Дал съм обет само за една опърничава жена — отвърна той. — Сега яж, че трябва да спим. Утре път ни чака. Ще ставаме рано.
— Ако се събудим — каза Джура и отвърна с мила усмивка на свирепия поглед, който й хвърли Роуан.
Тази нощ тя спа дълбоко, въпреки че на два пъти се събуди, усещайки как Роуан става.
— Събуждай се! — побутна я той преди зазоряване и хвърли отвратителната ултенска носия върху й. — Тези вмирисани дрипи трябва да угасят интереса ми към теб — той й подаде хляб и сирене. — Хапвай и се приготвяй за тръгване.
— Слушам, о, господарю! — подигра му се тя. Бяха яздили два часа, когато Джура му каза да я пропусне напред и да я следва по тясната пътека, предназначена само за пешеходци. Роуан на два пъти трябваше да чупи клони, за да направи проход за конете. По обяд спряха да хапнат от студената баница с месо, която Джура беше донесла.
— Трябва да си сменим дрехите — каза Джура и погледна мазната му коса. — Един ултен и един… просяк не правят впечатление, ако скитат поотделно, но когато са заедно, предизвикват непреодолимо отвращение. В тези дрехи няма да успеем да стигнем до града на Брита.
— Какво имаш предвид?
— На десет мили оттук е имението на богат сродник на Брита. Струва ми се, че тоя богаташ и жена му няма да тъгуват много, ако им откраднем някоя и друга дреха.
Джура гледаше лицето на Роуан и за своя изненада откри, че тъгува за хубостта му, погубена от изкуствено почернената коса. В момента той се мръщеше, а тя се чудеше дали не се дразни, че трябва да приеме план за действие, предложен от жена.
— Трябва да знам къде си държат дрехите. Съмнявам се, че ще бъде лесно да влезем и да излезем от къщата. Трябва да се закълнеш, че веднага след това ще се върнеш в земята на ириалите.
— Аз не давам клетви така лесно като теб. Силеан е била в тази къща няколко пъти по времето, когато беше пленница във Вател. Тя ми е разказвала за къщата. Ти ще ме следваш и…
— Няма да те следвам — каза той. — Ти ще останеш скрита в гората, докато се върна.
— Ще видим — каза Джура, усмихвайки се.
Каменните зидове на голямата, господарска къща се открояваха като тъмен силует на лунната светлина. Единствените звуци, които се чуваха, бяха тихото, конско цвилене и звънът на оръжия, когато премина нощната стража. Джура даде знак на Роуан да я последва през малка дървена врата, която ги отведе в килера за храна. По гредите висяха пушени гъски и патици, еленови бутове. В тенджерите вдигаха пара току-що сготвени пилета и чакаха заедно с прясно опечените баници да бъдат изядени на утрешната закуска.
Джура внимателно отвори вратата към тесния коридор и крадешком се измъкна през нея. В другия край на коридора се процеждаше светлина, долитаха гласове. Тя тръгна към светлината, но Роуан я дръпна за туниката. Посочи й стръмно, тъмно, виещо се каменно стълбище, на няколко крачки от мястото, където стояха. Роуан се отправи нагоре по стъпалата с насочен напред меч.
Лесно намериха господарската спалня. Наложи се да се сгушат в сенките до стените на коридора, когато покрай тях мина забързана слугиня. После бързо се шмугнаха в спалнята и отвориха грамадната ракла, подпряна на стената.
Вателите се обличаха като ириалите — с ботуши, стегнати с кръстосани ремъци, и плътни туники до над коляното. Роуан извади от раклата синя туника от лек, вълнен плат.
— Не! — прошепна Джура. — Тази туника ще прави очите ти още по-сини. Те и така са достатъчно привлекателни.
— Охо! — обърна се към нея Роуан, заинтригуван. — Не предполагах, че си забелязала очите ми.
— Случвало се е — промърмори тя.
Той тъкмо щеше да я целуне, когато резето на вратата се повдигна. Джура мълниеносно скочи в голямата ракла. Роуан се вмъкна след нея и затвори капака над главите им. Разгорещените им тела се притискаха едно в друго и на всичко отгоре, оръжията им убиваха. Бойната брадва на Роуан болезнено се впиваше в ребрата на Джура. Тя се боеше да помръдне, за да не вдигне шум и да бъдат открити.
Вцепенена, Джура се вслушваше в стъпките, които пресичаха стаята. „Прислужницата е“ — помисли Джура и затаи дъх. Когато стъпките приближиха раклата, Джура стегна мускули и се приготви за скок.
Прислужницата вдигна капака на голямата дъбова ракла и отвътре изскочиха два страховити демона. Сграбчиха я за гърлото.
Жената кротко припадна.
Роуан и Джура, настръхнали и готови за схватка, погледнаха дребната жена, сгърчена в краката им, и се разсмяха. За пръв път се смееха заедно.
Все още усмихвайки се, Джура започна да измъква дрехи от раклата.
— Ето, вземи това и хайде да я завържем и да я затворим в раклата. Докато я намерят, ние ще сме вече далеч.
Овързаха прислужницата с една от нощниците на господарката, напъхаха чорап в устата й, после Роуан внимателно положи вързопа в раклата. Жената отвори очи и уплашено се вторачи в него.
— Не се безпокой, скъпа — каза той. — Ще имаш достатъчно въздух вътре, а и скоро ще те открият. Ти си толкова хубавичка, че няма начин някой да не усети липсата ти. Просто се отпусни и почивай. В безопасност си — той се наведе и я целуна по челото.
Джура яростно трясна капака на раклата и едва не отнесе главата на Роуан. Той успя да измъкне пръстите си като по чудо.
— Извинявай — каза тя. — Изплъзна ми се от ръката. Готов ли си за тръгване или мислиш да останеш тук като слуга?
— Готов съм — усмихнат каза той. — Ти водиш.
— Най-добрият трябва да води — изсъска тя с презрителна гримаса и тръгна към вратата.
Успяха безпрепятствено да стигнат до килера с храна. На излизане от там Роуан взе две парчета баница. Беше страшно доволен от чисто женския пристъп на ревност у Джура в спалнята. Почти бе изгубил надежда, че тя ще прояви някакъв интерес към него.
Незабелязано се промъкнаха покрай стражата и на прибежки се добраха до гората. Метнаха се на конете и ги смушкаха в галоп. След като яздиха час, Роуан свърна от просеката навътре в гъсталака. Прикриха се в зеленината и зачакаха с ръце върху ноздрите на конете, за да не бъдат издадени от случайно изцвилване. Изчакаха доста докато чуха тропота на множество коне и виковете на преследвачите, които отминаха по пътя през просеката.
Когато шумът от потерята заглъхна, Роуан даде знак на Джура да го следва. Стигнаха до стръмните склонове на някакъв хълм. Спряха в подножието на възвишението.
— Може да спим тук — каза той, слезе от коня и свали постелките, вързани за седлото.
