Докато яздеше на юг, тя мярна в далечината Роуан, близо до мястото, където бяха прекарали нощта. Редом с него яздеше Брита в бялата си одежда. Не личеше да се е борила с Роуан, нито пък той я бе вързал.
Мръщейки се, Джура се впусна в галоп след тях. Не след дълго бе забелязана от двама гвардейци на Брита и трябваше дълго да язди из гората, за да ги заблуди и да им се изплъзне. Вече притъмняваше, когато Джура стигна до малката селска колиба. Трепереше от глад и умора. Тревожеше се дали Роуан се е измъкнал незасегнат и дали коварната кралица Брита не е успяла да го прониже с нож.
В колибата горяха две свещи. Джура се приготви за най-лошото. Очакваше да види Роуан провесен на кука от тавана и измъчван от Брита и хората й. Джура се промъкна зад къщата с изваден меч и нож в зъбите. Предпазливо погледна през единствения прозорец.
Не повярва на очите си.
Роуан седеше на стол със старинна лютня в скута си. Косата му отново бе златисторуса. Прелъстителната Брита седеше на пода в краката му, коленете й опираха брадичката й, очите й гледаха Роуан с обожание. Двойката селяни и трите им деца седяха срещу тях и се дивяха на тези прекрасни люде, които изглеждаха като два ангела.
— Изсвири още една — каза Брита на Роуан и гласът й прозвуча дрезгав и плътен, като пушека, който се издигаше от мангала с въглени в ъгъла на стаята.
Роуан се усмихна към Брита:
— Да, кралице моя, стига да желаеш.
Джура бе толкова същисана от тази сцена, че ножът падна от устата й и издрънча върху каменните плочи.
Роуан мигновено скочи на крака, грабна меча си, подпрян на стената и излезе през вратата. Успя да хване Джура преди тя да яхне коня си.
— Къде беше? — настойчиво попита той.
— Къде съм била?! — кресна му тя в отговор. — Отклонявах двама гвардейци от теб. Пазих теб и твоята… твоята… — тя се задъха от гняв.
— Брита изпрати заповед до свитата си. Предполагах всички са разбрали, че кралицата желае да остане с мен. Мислех си, че ти си решила да се изкъпеш, преди да се представиш пред кралица Брита — той я огледа от горе до долу. — Всъщност нямаше да е лошо да се изкъпеш, Джура. Потънала си в пот.
Джура вдигна меча си с искреното желание да отсече всяка част от тялото му, която достигне — най- добре — главата!
Той хвана ръцете й:
— Джура, какво ти е? Ако знаех, че си в опасност, щях да ти се притека на помощ. Просто не знаех! Тя изпрати хората си обратно в града. Моля те, не се ядосвай! Брита се съгласи да остане тук с мен за известно време. Ще преговаряме за обединяването на племената. И двамата го искаме. Няма никаква причина да се гневиш. Ела и се представи на Брита. Тя е умна и образована. Намирам, че е изключително приятна компания. Ще ти хареса.
— На теб със сигурност се е харесала — студено каза тя.
— Не е време да ревнуваш. Можеш да проявиш ревност спрямо някаква прислужница, но как ще ме ревнуваш от кралица като Брита? Хайде, ела. Или не — най-добре е първо да се изкъпеш.
Тя отскочи от него.
— Значи, миризмата ми ти е неприятна! — каза тя. — Мириша така, защото пазих живота ти, но ти явно нямаш нужда от защита. Поне не от мечове и стрели. Кажи ми, трябва ли да се кланям на тази стара кралица? Трябва ли да я моля за благосклонност, както трябва да моля теб?
— Джура, изобщо не те разбирам. Ако искаш така воняща да се срещнеш с Брита, аз нямам нищо против. Просто си мислех…
— Ти изобщо не мислиш! — изкрещя му тя и избяга в гората.
Мразеше се за това, че се бе държала така. Мразеше тези нови, непознати чувства, които бушуваха в нея. Тя бе наясно със себе си, докато този англичанин с неговите чуждестранни навици не бе дошъл в Ланкония. Бе наясно с мястото си в живота. Знаеше къде се намира и къде иска да отиде, какво иска да направи. Разбираше и мъжете. Ланконските мъже ценяха здравите, разумни жени. Тал й бе показвал военни карти и беше искал мнението й относно планираните походи. Ако отговорите й му се стореха детински, той й го бе казвал — даже бе й крещял. Дейр очакваше от нея да бъде силна и безстрашна. Двамата заедно бяха участвали в две битки и тя го бе прикривала, както той очакваше.
Какво искаше от нея този англичанин? Той се ядосваше, когато тя го бранеше. Ядосваше се, когато го целуваше. Не искаше тя да язди редом с него. Не искаше да чуе идеите й за това, как да заловят Брита. Беше казал, че иска тя да се крие в гората, а в същото време ухажваше жена, която бе тероризирала две поколения мъже. Днес Джура също бе измъчила и то не без успех няколко мъже, но всичко, което й каза Роуан, бе, че вони.
Лицето й се изкриви, когато се сети за Брита, в бялата й одежда. Глупавият англичанин бе омагьосан от нея, но Джура добре знаеше каква е Брита. Може тя да му е казала, че е отпратила гвардейците си, но двама от тях бяха преследвали Джура с часове. Какви други лъжи му бе наговорила?
Без съмнение, Брита е наредила на своите хора да съберат войска, да нападнат и убият този неприятелски крал.
Джура излезе от гората и се върна при колибата. Тази нощ тя щеше да стои навън и да пази. Щеше да успее да предупреди глупавия англичанин, преди вателите да нападнат.
Десета глава
Джура се събуди стресната, щом усети, че тялото й пада напред. Бе задрямала, подпряна на едно дърво. Успя да бодърства през по-голямата част от нощта, но умората надделя няколко часа преди зазоряване.
— Добре ли си? — чу глас близо до себе си.
Тя се обърна удивена към Роуан. Той се бе излегнал на земята до нея и сякаш току-що се събуждаше.
— От кога си тук? — сопна се тя, търкайки очи.
— Когато заспа, се преместих близо до теб.
Тя се протегна, опитвайки се да прогони болката в гръбнака си.
— Гледай — каза той и кимна към колибата, от където излизаше пълничката селянка, като се протягаше и почесваше. — Вече са будни и никой не ни е нападал тази нощ. Казах ти, че трябва да ми вярваш. Брита наистина се интересува от моя план за обединяване на племената. Разговаряхме с часове миналата нощ.
Тя го погледна. Утринната светлина се отразяваше в златистите къдри на косата му. Очите му бяха сини като езерна вода.
— Измил си мръсотията от косата си, за да можеш да разговаряш с кралицата? Разбра ли какво иска Брита, та не се поддава на изкушението да убие двама ириали?
Гримаса изкриви лицето на Роуан:
— Джура, моля те, срещни се с нея. Тя е умна жена и сигурно ще ти хареса.
Джура разбра, че се държи детински — в края на краищата Брита бе майка на Дейр. Джура винаги бе харесвала Дейр — може би щеше да хареса и майка му.
Тя разкърши рамене:
— Ще се срещна с нея.
Роуан се изправи и се усмихна.
— Няма да съжаляваш — каза той окуражаващо. Джура беше изпънала раменете си, когато влезе в колибата. Брита седеше на нисък стол в ъгъла, близо до мангала. Когато Джура влезе, Брита вдигна поглед към нея.
Джура мигновено усети що за жена има пред себе си. Брита винаги бе живяла в света на мъжете. Джура бе чувала житейската история на Брита и се бе чудила, как една жена се е възцарила над цяло племе и на всичко отгоре бе успяла да запази властта си. Сега, когато видя блестящите, черни очи на
