— Значи Яин приема съюз с нас? — попита Роуан. Главата на Кеон се отпусна встрани, той едва не заспа:
— Тези тримата ще те отведат при Яин. Да не би да си ги убил? Един от тях е брат на Яин. Толкова са малки, а така пият… — Кеон затвори очи, главата му се отпусна напред и тялото му се отдаде на съня.
Джура нежно го отпусна на земята.
— Не бях забелязала какъв хубавец е станал — отбеляза тя.
— Не така безцветен като някои от нас! — озъби се Роуан. — А сега, би ли престанала да дундуркаш момчето. Трябва да се заемеш с тримата феарени. Благодаря на Бога, че не се наложи да убия някой от тях.
Джура му се усмихна и потупа бузата на Кеон.
— Той е почти на моя възраст и не го смятам за дете, а за мъж. И постъпи много храбро като отиде сам при Яин.
— Когато той тръгне сам, е герой, а когато аз тръгна сам, съм глупак — промърмори Роуан, остави Джура и момчето и отиде при пленените феарени.
Джура се усмихна зад гърба му, възхитена от неговата ревност. Въпреки всичките си недостатъци, този английски съпруг успяваше да я накара да се чувства… — да — красива! Не че от красотата има някаква полза, но чувството бе приятно.
Един от феарените се размърда, разтърка наранената си глава. Роуан изпрати Джура за вода, докато самият той преглеждаше раните им.
Когато тя се върна, завари Роуан застанал с меч в ръка срещу тримата феарени. Гледаха се с омраза. Но Джура не се учуди, че постепенно лицата на феарените се промениха, докато слушаха обясненията на Роуан. Джура си каза, че приказките му могат да подмамят мухи да напуснат гърне с мед.
Джура влезе в светлината на огъня и един от феарените я загледа. Тя разбра, че това е човекът, който едва не я уби. Двамата си размениха погледи пълни с благодарност за това, че са още живи.
Джура приседна край огъня, но зад феарените, за да ги наблюдава дали ще посегнат към оръжията си докато.
Роуан говори. Тя разсеяно откърши бут от печения заек и го заръфа. Отчупи си и комат хляб. Огънят, умората, чувството за безопасност и гласът на Роуан й действаха приспивно. Изтегна се на земята, сънено придърпа една от овчите кожи, които феарените ползваха за покривала на конете, и заспа.
Събуди се, когато Роуан я взе в обятията си. За миг се опита да го отблъсне, но в следващия момент се сгуши в него, отпусна глава върху широките му, яки гърди и отново потъна в сън. Не можеше да обясни защо, но някак инстинктивно се чувстваше в безопасност. Тя бе убедена, че Роуан е извършил сума ти глупости, но тъкмо тези глупости той бе превърнал в успехи. Беше се сприятелил със зерна Брокаин, бе убедил вателската кралица да разреши на своите люде да се женят за ириали, а сега и фиарените бяха склонни да преговарят с него.
Тя отвори очи:
— Ти наистина ли говориш с Бога? Роуан я погледна объркано.
— Аз съм само човек и съм готов да приема помощ от всички, най-вече от Бога.
Тя отново затвори очи и потъна в сън. Спа почти до разсъмване. Роуан лежеше до нея и дишаше равномерно. Обхванато от големите му ръце, тялото й изглеждаше малко и крехко като на кукла. Опита се бавно и внимателно да се измъкне от прегръдката му, без да го разбуди.
— Не се отдалечавай извън полезрението ми — каза той, без да отваря очи и затегна прегръдката си.
— Трябва да стана — умолително каза тя. Той пак не отвори очи.
— Само до онова дърво — не по-далече — нареди той. — Не искам да се бия с някого заради теб днес.
Тя стисна устни, за да не му отвърне нещо остро и тръгна към дървото. Когато се върна, той още лежеше и изглеждаше сякаш спи.
— Трябва да се върнем при другите — каза тя. — Дейр и Силеан ще се тревожат. Къде изчезнаха феарените и сина на Брокаин? Тук ли ще стоим цял ден?
Ръката му се стрелна и я хвана за глезена.
— Джура, не ти ли се иска понякога да лежиш цял ден край брега на поток и да гледаш летящите пеперуди?
Тя се усмихна към него.
— Иска ми се, но не днес. Гералт ще…
— За Бога! — стреснат скочи Роуан. — Бях забравил този твой брат. Той ще убие феарените без да им даде шанс да обяснят каквото и да било. Качвай се на коня и да тръгваме — заповяда той.
Джура набързо опакова нещата им, качи се на неоседлания си кон и потегли след Роуан. След няколко минути се убеди, че опасенията на Роуан не са напразни. Тя не искаше да признае даже пред себе си колко прав е бил той в най-мрачните си предвиждания.
Гералт винаги е бил отличен боец, но когато бе разгневен, ставаше направо неотразим. Той бе успял да плени и тримата феарени. Явно се бе промъкнал до тях докато са спели. В момента ги заплашваше със смърт, ако не му признаеха как, кога и къде са убили сестра му.
Джура изскочи на поляната тъкмо в момента, когато ножът на Роуан се заби пред краката на Гералт. Джура разбра, че ще се сбият. Тя смушка коня си, за да застане между тях, но вече бе твърде късно. Даже години след това, тя не можеше точно да определи последователността на събитията в последвалите няколко мига. Феарените, които идваха с мир, бяха нападнати два пъти в продължение само на броени часове и сега техният гняв бе насочен към Гералт. Те усетиха възможността да се разправят с него и скочиха с оръжие в ръка. Младият Кеон, който току-що се събуждаше от пиянски сън, се огледа, видя бъркотията и не разбра кой кого напада. Стори му се само, че любимият му крал Роуан е застрашен. Кеон хукна с изваден меч и прикри с тялото си тялото на Роуан. Един от феарените замахна с меч към Гералт. Гералт отстъпи встрани и мечът на феарена прониза сърцето на Кеон. Ако Кеон не бе застанал пред краля си, убитият щеше да бъде Роуан.
За миг само сякаш всичко замря. Кеон падна без звук на земята. Всичко наоколо сякаш бе замръзнало.
Роуан се опомни пръв. Коленичи и взе момчето на ръце.
— Ще кажеш ли на баща ми, че не съм умрял напразно? — прошепна умиращото момче.
— Ще му кажа — нежно обеща Роуан.
Бавно, превъзмогвайки болката, Кеон сложи ръката си на рамото на Роуан.
— Не съм живял напразно. Умирам за своя крал — безжизненото тяло се сгърчи в прегръдките на Роуан.
— Това означава война — каза безгрижно Гералт като поставяше меча си в ножницата.
Джура се обърна и погледна брат си. В очите му сякаш искреше радост. Той бе щастлив от смъртта на това момче, бе щастлив от очертаващата се война, бе щастлив, че сега Брокаин ще убие Роуан. В този миг Джура разбра, че Гералт изобщо не го е грижа за Ланкония, а мисли само за себе си и е движен единствено от властолюбив.
Джура погледна към Роуан, който все още държеше момчето, но не успя да разгадае израза на лицето му. Лицето на Роуан бе сякаш изваяно от хладен мрамор и бе скрило чувствата му. Джура предположи, че той също е разтревожен от надигащата се война.
Бавно и внимателно Роуан се изправи с тялото на момчето в ръце и тръгна към гората.
— По-добре да побързаме — започна Гералт. — Брокаин ще…
Джура студено изгледа брат си:
— Ти ще останеш тук, ще чакаш и ако нараниш някого, аз ще те убия — каза тя през зъби.
— Но, Джура… — опита се да възрази Гералт.
Тя се отдалечи от него и навлезе между дърветата, където Роуан бе отнесъл Кеон. Силеан извика след нея да остави Роуан сам, но Джура искаше да го намери. Двамата трябваше да решат какво да предприемат сега, когато момчето-зерна бе мъртво.
Навлезе навътре в гората и когато видя Роуан и момчето, се побоя да приближи. Гледката бе странна — Роуан бе прострял тялото на Кеон върху един камък — като върху олтар. Самият Роуан бе коленичил пред
