видя, той гледаше към нея с омраза. От няколко дни плачеше непрекъснато, защото мислеше, че е мъртъв, ето го сега тук — не само жив и свободен, но и добре изглеждащ.
Роуан пристъпи към нея и когато я достигна, сложи ръка на рамото й. Джура скочи от нара и стремително го прегърна, притисна го с всички сили към себе си.
— Не си мъртъв! Не си мъртъв! — безпаметно и щастливо повтаряше тя.
— Не, любов моя — прошепна той, галейки наранения й гръб. — Не съм мъртъв.
След известно време той се отдръпна от нея:
— Трябва да говорим. Ела, Силеан, седни при нас. Искам ви и двете близо до мен. Нямаме много време.
Той обгърна с ръце двете жени, сякаш се страхуваше, че могат да изчезнат. Обясни какво се е случило с него и другите мъже през последните няколко дни.
— Ти си им повярвал — попита Джура потресена. — Тези жени се промъкнаха в нашия стан, упоиха ни с отвратителните си билки, зашеметиха ме, а ти си им повярвал, че са ме оставили кротко да спя. Ти си… Роуан целуна устните й:
— Липсваше ми, Джура! Независимо как съм ви накиснал в тази каша, трябва да ви измъкна.
— Ти? — сопна се Джура. — Ти си причината за всичко това. Ако не беше…
— Мислеше, че си загинал — прекъсна я Силеан. — Откакто ни плениха само плаче за теб. Не бях я виждала да плаче преди, а сега само това прави. Не говори за нищо друго, освен за това колко съжалява, че не се е опитала да ти помогне да обединиш племената и че никога не е успяла да ти каже колко те обича.
— Вярно ли е, Джура? — прошепна Роуан. Джура се извърна:
— Какво ли не казва човек в скръбта си.
Роуан докосна с пръстите си брадичката й, нежно я целуна.
— Опитах се да действам като крал. Тръгнах с ултените, защото крал Роуан искаше да ги обедини с другите племена, но мъжът Роуан съжаляваше за това свое решение. Бях глупак, Джура — както винаги си ми казвала.
Тя надникна в очите му:
— Но намеренията ти бяха добри — прошепна тя и той отново я целуна.
— Като твоите в деня, в който бе убит Кеон — прошепна той и за негова изненада видя сълзи в очите й. — Ти ми даде сили, когато бях готов да изоставя страната си и не позволи никому да ме види в момента на моята слабост.
— Роуан! — чу се тревожен шепот откъм вратата.
Това бе Дейр. Силеан отиде при него, но той нетърпеливо я отстрани с жест. Тя се овладя и отново се превърна в гвардеец.
— Трябва да тръгваме — каза Дейр. — Даже Гералт започва да отпада.
— Да отпада? — попита Джура, отстрани се от Роуан и се надигна. — Силеан и аз сме готови. Тръгваме с вас.
Роуан нервно се прокашля: — Не можем да ви вземем — каза той. — Те са твърде много, а ние — твърде малко. Можах да дойда при вас само защото феарените и Гералт, как да кажа, отвличат вниманието на стражите. Джура, не ме гледай така. Ще те измъкна оттук, но не можеш да очакваш от мен да обявя война на племе от жени.
— Жени! — задъха се тя и нервно го изгледа. — Тези малки и крехки жени караха мен и Силеан да отместваме камъни от коловозите, да копаем в калта улеи за воденици, да носим чували със зърно, да вдигаме каменни стени. Бяхме използвани като работен добитък, докато вие се изтощавахте от старание да ги осемените!
— Не и аз, Джура! — умоляващо каза Роуан. — Кълна ти се, че не съм докоснал нито една от тях! Сигурен съм, че те ще ни оставят живи дотогава, докато аз, кралят, не ощастливя някоя ултенка с дете.
Очите на Джура щяха да изскочат от орбитите си от ярост.
— Какви жертви правиш за нас!
Роуан се опита да я прегърне, но тя се измъкна от обятията му.
— Джура, моля те, повярвай ми!
— Както ти повярва на ултенките? Тръгна подир тези дребни жени и остави Силеан, мен и Брита на произвола на съдбата.
— Не е вярно! — възрази той. — Аз… — Роуан бе едновременно объркан и зарадван от Джура. Тя съскаше; срещу му като ревнива жена. Това не бяха хладнокръвните обвинения на жена гвардеец. Това си бе разгневена; съпруга, която си мислеше, че съпругът й спи с други жени. Тя наистина бе загрижена повече за него, отколкото за Ланкония.
— Роуан! — нетърпеливо го призова Дейр. — Трябва да тръгваме. Ако не се ометем веднага, Марек ще разбере какво правим. И ще ни убие!
Роуан със съжаление се отдели от Джура. Никога не я бе желал така, както в този момент. Даже бе изкушен да абдикира — да остави трона на Гералт и да напусне Ланкония. Щеше да вземе Джура със себе си в Англия. Дори докато си мислеше това, знаеше, че е невъзможно.
— Дай ми два дни — прошепна Роуан на Джура. — Ще ви измъкна оттук след два дни.
Той излезе и в настъпилата тишина Силеан се опита да каже нещо на Джура, но тя бе твърде ядосана, за да слуша. В един миг се чувстваше предадена, в следващия миг осъзнаваше, че Роуан е трябвало да тръгне с ултените и да изостави ириалските жени. Джура се усещаше твърде объркана и не можеше да заспи. Ако се беше омъжила за Дейр, техният брак никога не би влизал в противоречие с интересите на Ланкония. Защо тогава се вбесяваше, когато Роуан отдаваше предпочитанията си на Ланкония, вместо на нея?
Преди зазоряване Джура отиде до вратата и погледна към силуета на двореца. Побърка я мисълта, че Роуан е там, вероятно в обятията на друга жена. Каза си, че мисли като англичанка, не като ланконка. Не биваше да разсъждава така! Първо трябваше да се грижи за Ланкония, после за себе си.
Опря главата си на студените камъни и се опита да проясни мислите си. Не успяваше. Искаше Роуан да се върне и не я интересуваше нищо друго. Не можеше да чака докато той се умори от ултенските жени или докато надменният й брат се отегчи от тях. Тя би се обзаложила, че Гералт не е даже помислял какво е станало с нея и Силеан, да не говорим за Брита, която го бе унижила. Гералт никога не бе проявявал съчувствие към другите.
Докато Джура си мислеше, че Роуан е мъртъв, тя съжаляваше, че не е могла да му помогне в управлението на Ланкония. Ето — сега имаше възможност да му помогне!
— Джура — тихо й каза Силеан — не си спала цяла нощ.
Джура обърна блестящи очи към приятелката си:
— Ние ще се измъкнем оттук! — разпалено започна Джура. — Ще използваме тези английски оръжия на Роуан — думите! Ние няма да убиваме и осакатяваме — ще направим нещо по-лошо. Ще кажем на тези жени това, което Марек скрива от тях. Ще им кажем, че извън техните земи е пълно с мъже. Стотици свободни мъже! И всяка жена може да си избере мъж само за себе си, да живее с него и да му роди толкова мъжки рожби, колкото си иска.
— Но ние не говорим езика на ултените — напомни Силеан. — Роуан каза, че ще ни измъкне оттук след два дни. Не трябва ли да постъпим така както той казва?
— Ще му помогнем! — твърдо каза Джура.
Само една от техните надзирателки говореше езика на ириалите. След дълго старание Джура успя да я въвлече в разговор. Надзирателката непрекъснато напомняше на Джура да работи. В късните часове на утрото всички жени наоколо внезапно спряха да работят. По улицата минаваше кортежът на Марек. Той се бе излегнал в карета, заедно с четири красиви жени, които го ухажваха. Марек бе стар, тлъст, мръсен, беззъб и грозен.
Следваха две други карети, в които бяха настанени!! Роуан, Дейр, Гералт и феарените. Джура усещаше тръпките на възбуда, които заливаха жените при вида на тези силни и привлекателни мъже. Тя стисна дланите си в юмруци, за да ги овладее, когато край нея премина Роуан.
— Колко изтощени изглеждат тези мъже — каза Джура, правейки се, че потиска отегчена
