— Остави ме, узурпатор такъв! Жените няма да ми направят нищо лошо, аз съм техен господар!
Джура взе доста спокойно от близката маса една ваза и я стовари върху главата на Гералт. Той плавно се свлече на пода.
Роуан я погледна с възмущение.
— Сега как ще го измъкнем?
— Ти ще го носиш. Хайде, нямаме време за губене. Жените вече разграбват двореца. Роуан без да възразява повече изпълни заповедта на жена си и метна едрия Гералт на раменете си. После поведе групата надолу по коридора. От двореца можеше да се излезе само от парадната врата, но през последните години на сравнително безопасно съществуване ултените бяха притъпили бдителността си и бяха построили житница срещу един от прозорците на двореца.
— Дейр — каза Роуан — вземи тази мраморна плоча и я прехвърли от прозореца до покрива на житницата.
Нужни бяха усилията на четиримата мъже, заедно с Джура и Силеан, за да закрепят дългата и тежка мраморна плоча между двете сгради. Тя едва се крепеше, беше тясна, наклонена и хлъзгава. Минаването по този импровизиран мост бе доста опасно.
— Аз ще мина първа — понечи да тръгне Джура, но Роуан я дръпна назад.
— Аз пръв ще опитам. Погрижи се за брат си — започва да се свестява.
Джура само бегло погледна Гералт, който се надигна, седна на пода и започна да разтрива главата си, която се цепеше от болка. Джура се загледа в Роуан, който премина по мраморната плоча и достигна съседната сграда. Другите един по един го последваха.
Гералт отказа да тръгне с тях:
— Ще остана тук. Тук е моето място — каза той на Джура. — Не искам да бъда втори, не искам този англичанин да е над мен.
— Той е повече ланкон от теб — възрази Джура. — Тал знаеше какво прави.
— Предадоха ме всички — тъжно каза Гералт. — Върви с него. Аз ще остана тук и ще се справя с този хаос.
Джура вече бе стъпила на мраморната плоча, но все още се държеше за рамката на прозореца и гледаше как брат й изправи рамена, вдигна глава и тръгна към вътрешността на двореца, където вилнееха жените.
— Джура, хайде! — извика я Роуан. Джура се реши:
— Трябва да отида с него! — викна на Роуан и пристъпи обратно през прозореца.
Роуан си позволи да ругае в продължение на няколко безценни секунди, после свали ботушите си и тръгна обратно по мраморната плоча. Този път трябваше да изкачва наклона на импровизирания мост и единственият начин да се задържи върху хлъзгавия мрамор бе да тръгне бос. Останалите зад гърба му молеха да се върне, но той продължи, като им заповяда веднага да напуснат града.
В дворцовия коридор нямаше и следа от Джура и Гералт. Само няколко ултенски жени съдираха тапетите. Те спряха и загледаха с омраза Роуан. Вчера за тях той бе бог, днес бе демон. Роуан внимателно се усмихна на жените и бързо отмина покрай тях. Не беше трудно да забележи Джура и Гералт, защото те бяха с цяла глава по-високи от ултенските жени. Джура храбро защищаваше брат си и се опитваше да каже нещо на ултенките, но никой не я разбираше.
— Марек ще избяга със златото! — извика Роуан на ултенски, но никой не му обърна внимание. — Марек отвлича децата! — извика той няколко пъти, сочейки към северното крило на двореца.
И това не успя да отвлече вниманието на тълпата от Джура и Гералт.
— Знаех, че ще дойдеш — усмихна се Джура към Роуан. — Трябваше да тръгнеш с другите, но аз си знаех, че няма да го направиш.
— Следвай ме! — нареди Роуан. — И не прави глупости! — той гневно посочи с поглед меча, който тя бе смъкнала от стенната украса на голямата зала. — Недей да нараняваш поданиците ми!
— Тези жени се опитаха да ме убият — оплака се Гералт. — Мисля че…
— Тихо! — прекъсна го Джура. — Слушай крал Роуан!
Роуан премигна няколко пъти, чувайки думите й, после ги поведе през залата, разблъсквайки жените. Всеки път, когато група жени се изпречваше на пътя им и се втренчваше в тях заплашително, Роуан изкрещяваше:
— Марек! — и сочеше към кулите на крепостта. Почти бяха стигнали градските порти, когато жените отново ги обкръжиха.
— Ето двама от тях! — извика една жена.
— Те ни държаха като затворнички! Отнеха ни правото да имаме съпрузи и деца! Да ги убием и да се освободим!
Жените препречваха пътя към отворената порта. Друга група жени буташе тежките крила на портата, опитвайки се да ги затвори.
— Тичайте! — заповяда Роуан. — И не убивайте никого!
Джура бе пощадена, но мъжете бяха нападнати. Инстинктивно Джура защити с тяло Роуан, към който жените насочиха оръжията, които имаха. Роуан наведе глава, за да се предпази от ударите и не забеляза как Гералт поваляше жените една след друга. Джура се увери, че любовта на Роуан към поданиците му се простира дотам, че той бе готов да ги защити със собственото си тяло.
Успяха да минат през градските порти. Жените ги преследваха известно време, но скоро изостанаха. Джура, Гералт и Роуан се насочиха към планините.
След като бяха тичали почти час, те спряха да си поемат дъх.
— Трябва да намерим останалите — каза Джура и чак тогава погледна към Роуан.
Бледата му кожа бе побеляла и по наметката му избиваше кърваво петно. Босите му крака също кървяха.
Джура обгърна майчински раменете му и го накара да седне.
— Аз трябва…
— Не — нежно го прекъсна тя. — Направи вече достатъчно. Време е да позволиш на другите да ти помогнат. — Джура изгледа Гералт. — Върви напред и намери останалите! Кажи им, че нашият крал е ранен и нека Дейр намери Брита — тя се обърна към Роуан. — Ако и ти мислиш, че това е което трябва да направим. Имам предвид…
Роуан се наведе и я целуна.
— Такова бе и моето намерение. След като намеренията ни съвпадат, няма значение, кой го е изразил пръв.
— Джура, аз… — започна Гералт.
— Върви! — сопна се Джура. — Причини достатъчно неприятности. Утре ще можеш да благодариш за живота си на своя крал.
Гералт непохватно се обърна и тръгна по пътеката да дири останалите.
— Джура, не съм чак толкова лошо ранен — тихо каза Роуан. Можеш да ме превържеш и ще тръгнем.
Тя използва ножа му, за да разреже туниката. Прегледа внимателно раната, оставена от острие на брадва върху рамото му.
Роуан докосна с ръка лицето й:
— Нарече ме крал и ланкон. Да не би да искаш да кажеш, че ме обичаш? Още ли се надяваш да умра, за да се омъжиш за Дейр?
Тя се вгледа дълго и изпитателно в сините му очи:
— Бях отгледана от Тал и възпитана да мисля за война. Обичах Дейр, защото той мислеше като мен. С Дейр аз винаги щях да поставям Ланкония над брака си. Ти винаги си ме обърквал. Разкри ми истинската любов — любовта към страната ни, която отхвърля войната, и любовта към мъжа, която е…
— Какво е?
— Любов, която ме изпълва — тя положи и двете си ръце върху лицето му. — Роуан, съпруже мой, ако умреш, мисля че и душата ми ще умре с теб. От сърцето ми капе кръв за всяка капка кръв, която се отцежда от раната ти. Тази… тази болка, която чувствам, когато съм близо до теб — не знаех, че е любов!
Той леко я целуна:
