ръце и се обърна към Алън: — Погрижете се за тази твар. Не искам да се самоубие. По-добре да поживее обезобразена, за да бъде наказана за делата си.
Алън погледна отвратено гърчещата се фигура, после стисна здраво зъби и отиде при нея. Гевин понесе Джудит по стълбите.
— Всичко е наред, любов моя — шепнеше в ухото й той. — Ти си на сигурно място. Онази жена няма да ти стори зло.
— Какво ще стане сега с нея? — попита с треперещ глас Джудит.
— Не знам. Бих могъл да я изправя пред съда, но тя е достатъчно наказана. Никой няма да иска да я погледне. Мъжете вече няма да се влачат в краката й. Красотата й е погубена завинаги.
Джудит го погледна изпитателно.
— Гледаш ме, сякаш ме виждаш за първи път — усмихна се той.
— Може би наистина те виждам за първи път. Най-после се освободи от нея.
— Но аз ти казах, че вече не я обичам!
— Да, и въпреки това част от теб й принадлежеше. Усещах го. Едва днес съм сигурна, че тя най-после е загубила властта си над теб. Ти си само мой. Завинаги.
— И това ти харесва, нали? — попита Гевин с тръпнещ от копнеж глас.
Щастлива усмивка играеше по устните на Джудит.
— Разбира се, че ми харесва, любов моя — прошепна с нежност тя.
Информация за текста
© 1981 Джуд Деверо
© 1998 Ваня Пенева, превод от английски
Jude Deveraux
The Velvet Promise, 1981
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
ИК „Ирис“, 1998
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN 954-455-028-6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10521]
Последна редакция: 2009-03-08 13:44:03
