Гевин се обърна, за да влезе в къщата, и Лилиан изкрещя като безумна:
— Няма да я видиш никога повече! — Устните й се разкривиха в дяволска гримаса и Гевин за първи път видя изпочупените, изгнили зъби. — Никой няма да я намери! — изграчи тя. — Да не мислиш, че съм дала хубава стая на твоята уличница! Тя заслужава най-тъмния затвор!
Гевин не можеше да повярва, че тази истерична жена е милата, сладка и невинна Лилиан, която беше обичал.
— Тя спи с всеки, който й се изпречи на пътя! Само ти не искаш да видиш какво върши! Детето, което загуби, не беше твое, а на Демари! Аз ще те даря със синове! Само аз!
— Разбрахте ли най-после каква е жената, заради която Джудит трябваше да страда? — попита тихо Алън. — Радвам се, че имахте възможност да видите истинския й лик.
Лилиан се отдръпна по-далече от мъжете и очите й засвяткаха безумно. После събра полите си и хукна да бяга. Ела се втурна след нея. Алън понечи да ги последва, но Гевин го задържа.
— Трябва първо да освободим жена ми. После ще се занимая с Лилиан.
В това Лилиан се притискаше към стената и напредваше бавно, но упорито към другото крило на сградата. Лицето й беше мрачно, а сълзите в очите й бяха истински, защото бяха сълзи от гняв.
Гевин я гледаше, сякаш беше някое гадно насекомо! Тя не можеше да проумее станалото. Усещаше, че Ела я следва, но разумът й не работеше. Владееше я само една мисъл: онази другата й бе отнела Гевин и тя не можеше да го има.
Забързана, Лилиан изкачи стълбите на старата кула. Косата й беше разрошена, бонето падна на раменете й, но тя не забелязваше нищо. Блъсна вратата на стаята, в която беше заключена Джудит, и се втурна вътре. Джудит я погледна смаяно. Никога не беше виждала съперницата с в такъв вид.
Лилиан застана пред нея и я загледа с искрящи от гняв очи.
— Ти още ли продължаваш да си мислиш, че Гевин е твой?
Джудит се сви, сякаш я бяха ударили. Болката беше непоносима. Дебелите въжета стягаха китките и глезените й, нежната кожа беше разранена. Гърлото й пареше от напразните викове за помощ. Стените бяха твърде дебели и никой не я чуваше.
Лилиан грабна съдчето със запалено масло от поставката на стената и го размаха пред лицето на пленницата си.
— Ей сега ще те залея с вряло масло! — изкрещя разярено тя. — Да видим дали Гевин ще те хареса, като те види обезобразена! Аз знам как да си го върна!
— Не! — изпищя Джудит и се опита да скрие лице.
— Уплаши ли се, а? Сега и аз ще превърна живота ти в ад, както ти превърна моя! Бях щастлива, но ти се появи и развали всичко. Имах баща, който ме обичаше. Имах Гевин, който ме обожаваше, а после дойде и богаташът, който ме поиска за жена. Ти разруши всичко. Баща ми не иска да има нищо общо с мен, Гевин ме мрази, а съпругът ми е мъртъв. И всичко заради теб!
Тя сложи съдчето с масло върху плочата на печката.
— Трябва да го сгорещя още… още…
Джудит съзнаваше, че няма смисъл да разговаря с тази жена. Тя не беше вече господарка на разума си. Въпреки това реши да направи последен опит.
— Това няма да върне съпруга ви. А аз изобщо не познавам баща ви.
— Да не мислиш, че искам да си върна съпруга? Той беше свиня! Бракът ми беше ад! И пак ти си виновна, защото заради теб той реши, че не ме бива за нищо!
Джудит прехапа уста. Широко разтворените й очи се взираха ужасено в горещото масло.
— Елате с мен, господарю! — плачеше Ела. — Много ме е страх!
— Какво искаш? — изръмжа Гевин.
— Господарката ми е в беда! Страх ме е за нея.
— Какво ме е грижа за твоята господарка! — ядоса се още повече Гевин и я блъсна настрана. — Искам да знам къде сте скрили жена ми!
— Аз не исках да й сторя зло — заговори с треперещ глас Ела. — Исках само да се върнете отново при господарката ми. Тя ви желае толкова много. Винаги съм била готова да направя всичко за нея. Изпълнявах безпрекословно желанията й. Много ме е страх, господарю! Тя може да стори нещо лошо на лейди Джудит!
Къде е тя? — изкрещя Гевин и я стисна за гърлото.
— Тя се заключи и…
— Заведи ме при нея! — заповяда Гевин и я пусна. Двамата с Алън последваха старицата по стълбите към старата кула.
Когато някой зачука нетърпеливо на вратата, Лилиан се стресна. Знаеше, че резето няма да издържи дълго. Грабна един дълъг, остър нож и го опря в гърлото на Джудит. После развърза въжетата.
— Да вървим! — заповяда остро тя и взе съдчето с врящото масло. Джудит не посмя да възрази, защото съзнаваше, че съперницата й е готова на всичко.
— Качи се по тази стълба! — нареди Лилиан и посочи тясната стълбичка, която се изкачваше на самия връх на кулата. Ниска врата извеждаше на бойницата. Тя изви ръцете на Джудит на гърба и я подкара пред себе си. С другата си ръка опря ножа в тила й.
Само след секунди Алън и Гевин разбиха вратата. Като видяха празната стая, тревогата им се превърна в ужас. Ела се втурна като безумна по тясната стълбичка към върха на кулата…
— Лейди Лилиан! — изплака тя, като видя господарката си.
— Млъкни! — изсъска Лилиан и стисна здраво съперницата си. — Нали каза, че ще ми го върнеш! Той ме мрази!
— Не! — извика Ела и направи крачка към нея. — Лорд Гевин не ви мрази. Той иска да запази жена си жива, защото е негова собственост. Няма друга причина. Хайде, пуснете я и елате при нас. Лорд Гевин ще ви разбере и няма да се сърди.
— Не! — изрева Лилиан. — Я го погледни. Той се отвращава от мен. Гледа ме като прокажена. И всичко това заради тази червенокоса мръсница!
— Пусни я веднага! — нареди властно Гевин.
— Не! — изкрещя Лилиан, притисна Джудит към една бойница и я наведе над пропастта.
Джудит беше смъртнобледа. И беше на края на силите си.
— Прави всичко, каквото ти казва! — нареди й строго Гевин, който беше разбрал, че безумната Лилиан е способна на всичко.
Джудит кимна и пристъпи към ръба на зъбера. Видя близкия комин и се залови за него като удавница. Лилиан избухна в грозен смях.
— Я вижте, страх я е като малко дете! И ти предпочете тези вещица пред мен? Аз съм истинската жена, не тя!
Ела протегна ръце, за да спре Гевин, който пристъпваше бавно към Лилиан.
— Права сте, господарке, само вие сте подходяща за него — заговори успокоително тя. — Слезте долу и лорд Гевин ще ви вземе отново.
— Ти пак ме лъжеш! — изкрещя вбесено Лилиан.
— Не сте права. Никога не съм ви лъгала.
Лилиан се усмихна и чертите й се смекчиха.
— Ти си единственият човек, който някога е бил добър с мен…
Тя се приведе над зъбера и се олюля. Ела се хвърли да я подкрепи, успя да я издърпа от опасното място, но в следващия миг полетя в пропастта. Лилиан падна назад, съдчето с горещото масло се преобърна и се изля върху челото и бузата й. Проехтя пронизителен писък.
Гевин направи огромен скок и улови Джудит, която се беше вкопчила отчаяно в комина. Трябваше да положи огромни усилия, докато отдели вледенените й пръсти от камъка. Стисна я в прегръдката си и чу как сърцето й бие като безумно.
Лилиан пищеше и се гърчеше като змия на пода.
— Какво ми сторихте! — ридаеше тя. — Господи, моята Ела! Вие я убихте! Единствената ми…
— Никой не е виновен за смъртта й — прекъсна я грубо Гевин. — Само ти! — После вдигна Джудит на
