загубата на детето ни. Надявам се скоро да си имаме друго. Надявам се един ден раната ти да зарасне. Раздялата не е решение, разбери.
Джудит не се помръдваше.
— Нямаш ли какво да ми кажеш? — попита нетърпеливо той.
— Какво да кажа? Разрешено ли ми е да имам свое мнение?
Гевин не знаеше какво да отговори. Умираше от страх, че Джудит ще откаже да се вслуша в гласа на разума и ще настоява за анулирането на брака им.
Когато я чу да се смее, той загуби ума и дума.
— И двамата сме глупаци — заговори задъхано тя. — Обичаме се, а не правим нищо друго, освен да се караме.
— О, Джудит… — прошепна смаяно той.
Тя вдигна лице към него.
— Аз те обичам, Гевин. Още от първия ден на брака ни мечтаех как някога ще ми признаеш любовта си. Обикнах те в мига, когато те видях пред църквата…
Той се наведе над устните й и я целуна с такава страст, че тя се разтрепери. А когато ръцете му замилваха пълните й гърди, стегнати в корсажа, копнежът й да го усети дълбоко в себе си стана нетърпим.
Гевин усети желанието й и му отговори с цялата си страст.
— Ела. Ще си потърсим някое усамотено местенце — предложи дрезгаво той.
Двамата се уловиха за ръце и навлязоха в гората. Не подозираха, че някой е наблюдавал страстната любовна сцена. Лилиан притискаше лице към кората на едно дърво и трепереше от безумен гняв.
— Елате, господарке! — молеше я Ела и се опитваше да я откъсне от дървото. Лилиан се взираше с омраза към отдалечаващата се двойка и отново и отново се кълнеше, че няма да се предаде толкова лесно.
Сбогуването с двора не беше лесно за Джудит. Тя бе намерила тук много нови приятели, а с кралицата я свързваше искрена дружба.
Когато сведе глава пред краля и направи дълбок реверанс, лицето й пламтеше от смущение. Изрази с подбрани думи съжалението си, че е вдигнала такъв шум с молбата си за развод.
Кралят се усмихна развеселено.
— Ще ми липсвате — проговори меко той. — Надявам се, че скоро ще ни гостувате пак.
Гевин сложи ръка на рамото на жена си и се усмихна с гордостта на собственик.
— Кое ще ви липсва повече, Ваше величество — красивата жена или клюките, които се разпространяваха около нея?
Джудит спря да диша и погледна изплашено мъжа си. Но кралят не преставаше да се усмихва.
— И двете — отговори честно той. — Трябва да призная, че отдавна не бях срещал толкова интересен брак.
Гевин се присъедини към смеха му.
— Искам да ви помоля да внимавате за Стивън, Ваше величество. Казват, че в нощта на сватбата шотландската му съпруга го нападнала с нож.
— Ранен ли е? — попита загрижено кралят.
— О, не! — ухили се Гевин. — Както знаете, младата дама е имала всички основания да се държи по този начин. Все пак той закъсня с цели три дни за сватбата си.
Кралят поклати глава.
— Горкичкият — промърмори съчувствено той. — Е, сега поне един от братята Аскот е щастлив.
Гевин притисна Джудит до себе си.
— Да, Ваше величество.
Най-после двамата възседнаха конете си и махнаха за сбогом на изпращачите, които бяха застанали на стълбата и размахваха кърпичките си. Вече знаеха, че Лилиан Чатауърт и придружителите й са напуснали двора рано сутринта. Всички бяха убедени, че изоставената любовница се е примирила с участта си.
Само един човек изпитваше съмнения. Алън Феърфакс. Той беше сигурен, че злобната жена замисля отмъщение.
Когато семейство Аскот напусна замъка, Алън се метна на коня си и ги последва на сигурно разстояние.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Бяха на път вече три дни, когато минаха покрай едно прекрасно езеро. Брегът му беше засенчен от могъщи дървета, чиито клони се надвесваха над водата.
Гевин и Джудит решиха да се окъпят. Лудуваха като деца във водата, докато най-после излязоха изтощени на брега.
— Джудит — прошепна с любов Гевин и я привлече към себе си. — Ти си виновна, че забравих напълно задълженията си. Мисля само за теб. Пренебрегвам хората си и ме е страх, че ще се случи нещо лошо.
— Не съм свикнала да ме глезиш така. — Джудит целуваше без бързане голото му рамо.
— Не ме предизвиквай. Трябва да се връщам в лагера.
Джудит въздъхна, но не възрази. Гевин се облече набързо и я зачака да се изсуши. Тя забеляза нетърпението му и рече:
— Тръгни напред, а аз ще те последвам веднага щом съм готова.
— Не знам… Не ми се иска да те оставям сама.
— Какво може да ми се случи тук? — засмя се весело тя.
Гевин я прегърна и я целуна с цялата си страст.
— Вярно е, че се тревожа за теб, но след като за малко не те загубих, не мога другояче. Е, добре, ще тръгна напред. Само те моля да не се бавиш дълго.
Джудит остана на брега и се облече, без да бърза. После се настани удобно под една плачеща върба и се наслади на спокойствието.
Тя не беше сама. Недалеч от нея стоеше млад мъж, който я следваше още от Лондон. Нито Джудит, нито мъжът й подозираха, че ги следят.
Алън Феърфакс се държеше настрана. Беше решил да следва Джудит чак до замъка на Аскот. Когато се увереше, че тя е на сигурно място зад високите му стени, щеше да се върне отново в кралския двор. Подозренията не го напускаха.
Алън беше толкова потънал в мислите си, че не чу стъпките зад гърба си. Изведнъж върху главата му се стовари дебела тояга. Той се свлече на земята, без да издаде нито звук.
Двама мъже се хвърлиха върху Джудит и нахлупиха на главата й дебел чувал от зебло. Завързаха ръцете й, за да й попречат да се брани. Дебелият плат задуши виковете й.
Единият мъж я метна на рамо. Тя не виждаше нищо и кръвта шумеше така силно в ушите й, та в първия момент не повярва, че гласът, който бе чула, е на Лилиан Чатауърт.
— Оставете го тук! Аз ще съобщя на Гевин, че жена му е изчезнала, и той ще се върне при мен.
Лилиан подаде на мъжа пълна кесия. Той сложи Джудит пред себе си на коня и препусна в галоп.
Алън дойде в съзнание след няколко минути и се огледа замаяно. В първия момент не можа да се сети къде се намира. Главата му бучеше и трябваше да се облегне на най-близкото дърво, защото коленете му трепереха. Когато погледът му бавно се изясни, първата му мисъл беше за Джудит. Трябваше веднага да уведоми Гевин.
Олюлявайки се, той закрачи към лагера. Още на половината път го пресрещна Гевин. В погледа му имаше гняв. За да предотврати изблика, Алън разпери ръце и изкрещя:
— Джудит беше отвлечена!
Гевин го сграбчи за раменете.
— Ако си й сторил нещо, ще те убия! — изсъска той. Алън пренебрегна пулсиращата болка в главата и се освободи от яката хватка.
— Защо забравяте, че съпругата ви има ожесточена неприятелка? Лилиан Чатауърт е непредвидима. Не
