биваше да оставяте Джудит сама.
— Какви ги говориш?
— Лилиан Чатауърт отвлече жена ви!
Гевин го гледаше, без да разбира.
— Лилиан… отвлякла жена ми? Не ти вярвам!
Алън се извърна настрана и притисна слепоочието си.
— Все едно вярвате ли ми или не, сега не бива да губим време в приказки. Аз тръгвам след нея!
Само след минута конете бяха оседлани и Гевин препусна начело на малкия си отряд след Алън Феърфакс.
— Добре дошла в дома ми — поздрави любезно Лилиан, когато слугите свалиха чувала от главата на Джудит. Тя изчака гостенката й да си поеме дъх и продължи с усмивка: — Не сте свикнали с такава езда, нали? Дама като вас има право да очаква само най-доброто.
— Какво искате от мен? — попита глухо Джудит. Раменете и ръцете я боляха от въжетата, с които я бяха стегнали.
— Ти имаш нещо, което аз искам.
Джудит вдигна гордо глава.
— За Гевин ли говорите?
Лилиан се ухили доволно.
— Да, говоря за моя Гевин. Той принадлежи на мен.
— Защо не се омъжихте за него, когато ви направи предложение? — попита спокойно Джудит.
Лицето на Лилиан се разкриви от гняв и тя понечи да се нахвърли върху съперницата си. Джудит се отдръпна настрана и успя да избегне удара. Ела се втурна към господарката си.
— Не се вълнувайте! Не си струва.
Лилиан се отпусна. Очевидно се вслушваше в съветите на камериерката си.
— Елате с мен. Трябва да си починете, за да изглеждате добре, когато дойде лорд Гевин.
— Права си. Трябва да бъда красива за него — отговори Лилиан и извърна глава, за да не гледа Джудит.
Завързаха пленницата за един стол. След като Лилиан напусна стаята, Ела седна на друг стол и извади плетката си.
— Чия е тази къща? — попита тихо Джудит.
Ела отговори, без да вдига очи:
— Принадлежи на господарката ми, лейди Чатауърт — В гласа й имаше гордост.
— Защо съм тук?
Ела спря за миг.
— Моята господарка желае да види лорд Гевин.
Джудит поклати глава.
— И ти й вярваш? Смяташ ли, че тази разкъсвана от омраза фурия ще се задоволи с това?
Ела захвърли плетката.
— Няма да допусна да говорите така за лейди Лилиан! Аз я познавам най-добре от всички. Животът й беше много труден. Тя има право да бъде щастлива! — Ела млъкна внезапно и пристъпи към прозореца.
— Тя е луда! Обезумяла е от мисълта, че Гевин не я иска!
— Не! — изкрещя задавено Ела, но бързо се успокои. — Лорд Гевин никога няма да я отблъсне. Не и моята Лилиан. Всеки мъж я иска в леглото си. Тя е красива. Беше най-прелестното дете, което някога съм виждала.
— Значи я познаваш отдавна?
— Да. Не можах да си имам свои деца. Тя беше за мен като небесен дар.
— Значи би направила всичко за нея…
— Да, всичко — отговори просто Ела.
— А готова ли си да ме убиеш, ако Лилиан настоява да получи съпруга ми?
Ела смръщи чело. В погледа й се появи тревога.
— Няма да ви убия. Моята лейди има нужда от малко време, за да накара лорд Гевин да се влюби отново в нея. А вие не й позволявате да го вижда. Отнехте й го и не се трогвате, като я виждате как страда.
Джудит усети как в гърдите й се надига гняв.
— Тя ме излъга, разпространяваше клевети по мой адрес, изобщо, направи всичко, за да ми отнеме съпруга. Смъртта на детето ми тежи на съвестта й.
— Знаете ли колко й се искаше да има дете! Дете от лорд Гевин! Вие й откраднахте и тази надежда. Затова не ми плачете, че сте загубили детето си! Загубихте нещо, което не ви се полагаше!
Джудит понечи да каже още нещо, но замълча. И слугинята беше луда като господарката си. Каквото и да й кажеше, тя щеше да защитава Лилиан със зъби и нокти.
— Какво смятате да правите с мен?
Ела се зае отново с плетката си.
— Ще бъдете наша гостенка. Лорд Гевин ще дойде и ще се влюби отново в господарката ми. Ще си спомни за миналото и ще ви забрави, защото той я обичаше много преди да се появите вие. Това е истинската любов. Той се ожени за вас само защото сте богата. Сега обаче и моята господарката е богата. Тя също ще донесе голяма зестра на семейство Аскот.
Джудит седеше мълчаливо на стола си и наблюдаваше слугинята. Знаеше, че е безсмислено да задава повече въпроси.
Гевин не искаше да повярва, че Лилиан наистина е отвлякла Джудит. Все още беше убеден, че тя е мила и добра и само голямата й любов към него я е подтикнала към някои зли дела.
Когато намери портата отворена, погледна тържествуващо Алън. Невъзможно беше да държат пленница в този отворен за гости дом.
Лилиан го посрещна в двора.
— Толкова се надявах, че ще дойдеш отново при мен. — Тя носеше великолепна рокля от синя коприна, със същия цвят като очите й.
Гевин слезе от седлото и я поздрави хладно.
— Тук ли е жена ми?
Очите на Лилиан се разшириха от изненада.
— Жена ти ли? — попита невинно тя.
Алън се приближи и я сграбчи за рамото.
— Къде е Джудит, вещице? Няма ли най-после да престанеш да лъжеш!
Гевин го блъсна грубо настрана.
— Какво ти става? — изфуча ядно той. После се обърна към Лилиан: — Искам да чуя отговор на въпроса ми.
— Заповядай вътре. — Лилиан погледна лицето му и потрепери. — Ще видиш, че не е при мен.
— Тогава ще продължим пътя си. Жена ми беше отвлечена и трябва да я намеря. — Той се обърна и улови юздите на коня си.
— Гевин, не си отивай! — Лилиан се хвърли на гърдите му.
— Не ме напускай пак! Жена ти… жена ти е тук!
Гевин се обърна рязко. В този момент се обади Ела, която беше застанала на вратата:
— Съпругата ви е тук и се чувства добре. Ала ако продължавате да се отнасяте грубо с господарката ми, това ще се промени.
Гевин се озова с един скок при нея и хвана ръката й.
— Не ме предизвиквай, проклетнице! — После се обърна към Лилиан: — Къде е тя?
Устните на Лилиан затрепериха, очите й се напълниха със сълзи.
— Само си губим времето! — изкрещя сърдито Алън. — Ще преобърнем цялата къща и ще я намерим.
