Сякаш беше прочел мислите й, Майлс взе ръката й и я сложи върху бузата си. В продължение на един дълъг миг тя не се помръдна, макар че сърцето й биеше лудо. Имаше чувството, че прави нещо забранено. След малко раздвижи ръка, за да помилва косата му. Кичурите бяха меки и чисти и тя се запита как ли миришат.
Погледът й отново потърси очите му и тя усети, че той ще я целуне. Отдръпни се, заповяда си тя, но не се раздвижи.
Много бавно, докато очите му й казваха, че има пълното право да откаже, той се приближи към лицето й и когато устните му докоснаха нейните, тя отвори очи още по-широко. Какво приятно чувство, каза си учудено тя.
Майлс просто сложи устата си върху нейната и я задържа там. Не я принуди да отвори уста, не я докосна, нито се опита да се хвърли върху нея с цялата си тежест, както правеха другите мъже. Само устните им се докосваха и тази лека, почти въздушна целувка беше извънредно приятна.
Майлс беше този, който пръв отдели устните си, и в очите му имаше такава топлина, че Фиона започна да се сковава. Сега щеше да се нахвърли върху нея.
— Тихо, тихо — прошепна той и отново помилва бузата й. — Вече никой няма да те наранява, моя Фиона.
— Татко! — извика откъм гората Кит и магията се разпръсна.
— Без съмнение, този път е открил еднорог — понижи глас Майлс и бе възнаграден от Фиона с намек за усмивка.
Тя се изправи и неволно изохка от острата болка в рамото. Не беше свикнала да спи на твърдата земя. Майлс веднага се втурна към нея и започна да разтрива рамото й, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
— Какво още намери, Кит? — извика той, полуобърнат към сина си.
— Пътека — изкрещя в отговор момчето. — Да тръгна ли по нея?
— Не! Чакай ни! По-добре ли е сега? — попита нежно той и когато Фиона кимна, я целуна бързо по тила и започна да събира вещите им.
— Винаги ли се държите така свободно с жените? — попита тя и в гласа й имаше искрено любопитство. — Например когато сте на гости в чужда къща — и там ли целувате всяка жена, която се изпречи на пътя ви?
Майлс не си направи труда да зарови пепелта от огъня.
— Уверявам ви, че мога да се държа като истински цивилизован мъж и по правило целувам само ръцете на дамите — е, поне на обществено място. — Той се усмихна и очите му заблестяха. — Ала с вас е съвсем друго, скъпа Фиона. Още от първата ни… среща отношенията ни са повече от необичайни. Вие сте прекрасна жена и не мога да се отърва от чувството, че някой ми е направил подарък — скъпоценен подарък, който трябва да остане завинаги с мен.
Фиона го погледна слисано и преди да е успяла да намери думи за отговор, Майлс улови ръката й и я потегли към мястото, където нетърпеливо ги чакаше Кит.
— Я да видим къде ще ни отведе тази пътека — предложи весело той. Кит кимна гордо и затича по тясната, отдавна неизползвана следа. — Какво мислите за сина ми? — попита Майлс, без да изпуска ръката на Фиона.
Тя се усмихна на момченцето, което разглеждаше внимателно гъбите край стъблото на едно дърво. След малко то се изправи и отново хукна напред.
— Кит е много самостоятелен, интелигентен и твърде зрял за възрастта си. Сигурно сте много горд с него.
Майлс се изпъчи с искрено бащинско задоволство.
— Имам още две момчета. Филип Стивън е екзотичен като майка си и е толкова див, че плаши дори бавачката си, макар да е само на една година.
— А другият ви син? Който ви роди Бриджит?
— Джеймс Рейн е пълна противоположност на Филип и двамата не се отделят един от друг. Имам чувството, че са близнаци, макар че не са на една възраст и не си приличат. Джеймс отстъпва на Филип всичките си играчки и никога не се сърди. — Той се засмя на спомена. — Единственото, което Джеймс не е готов да сподели, е бавачката си. Щом ме види да й подавам ръка, започва да крещи.
— Сигурно има много поводи да се сърди — отбеляза иронично Фиона.
— Не сте права. Джеймс е най-тихото дете, което съм виждал — възрази през смях Майлс и се приведе по-близо до нея. — А най-хубавото е, че си ляга рано.
Фиона го сръга в ребрата и избухна в смях.
— Татко! — извика Кит и затича обратно към тях. — Ела да видиш какво намерих! Там има къща, но е наполовина изгоряла.
Когато излязоха на открито, видяха полуизгорената къща на един беден шотландец. Покривът беше почти срутен, само едната стена беше оцеляла.
— Недей, Кит — рече Майлс, когато момчето понечи да влезе вътре. Тежките, овъглени греди висяха под ъгъл към оцелялата стена. — Първо трябва да проверя здрави ли са.
Фиона и Кит останаха настрана, докато Майлс хващаше гредите една след друга и увисваше на тях с цялата си тежест. От стената се посипа мазилка, но гредите не помръднаха.
— Изгелждат стабилни — промърмори той и позволи на Кит да обиколи къщата и да надникне във всички ъгли. После взе ръката на Фиона и предложи: — Хайде да отидем на онова хълмче. Струва ми се, че ябълките са узрели.
И наистина, от другата страна на хълма имаше малка овощна градина. Повечето дървета бяха измрели, но все пак намериха по клоните няколко дузини дребни, но почти узрели ябълки. Когато Фиона се опита да откъсне една, Майлс я улови здраво през кръста и я вдигна високо във въздуха. Когато набра достатъчно ябълки, той я пусна отново на земята, но съвсем бавно, така че да се плъзне по гърдите му. Устните му докоснаха нейните и точно тогава се обади Кит:
— Я виж какво намерих, татко!
Фиона обърна глава и се усмихна на момчето.
— Какво откри пак, Кит?
Майлс въздъхна театрално и се отдели от Фиона.
— Там има люлка! — съобщи зарадвано Кит.
— Наистина! — засмя се Майлс и заведе Фиона при люлката. Хвана въжетата и ги дръпна с все сила. — Я да видим можеш ли да се люлееш — предложи весело той.
Фиона и Майлс отстъпиха настрана, Кит възседна смело дъската на люлката и размаха крака, за да се залюлее. Скоро петите му стигнаха до клоните на отсрещното дърво.
— Малкият може да падне! — извика уплашено Фиона, но Майлс стисна успокоително ръката й.
— Хайде, покажи на Фиона какво можеш!
Фиона спря да диша. Кит се изправи, стъпи здраво върху дъската и се залюля прав.
— Сега! — извика Майлс и разпери ръце.
Фиона затвори уплашено очи, защото момчето излетя във въздуха и се приземи право в разтворените ръце на баща си. Макар че малкият пищеше от удоволствие, тя не можеше да повярва в благополучния изход.
Майлс остави сина си на земята и я погледна загрижено.
— Какво ви стана, Фиона? Та това е детска игра! Когато бях колкото Кит, и аз скачах от люлката в ръцете на баща ми.
— Ами ако бяхте отстъпили настрана… — започна с треперещ глас тя.
— Да отстъпя настрана? — повтори изумено той. — И да оставя Кит да падне на земята? — Той я стисна в прегръдките си и се опита да я успокои. — Никой ли не си е играл с вас, когато бяхте дете? — попита съвсем тихо той.
— Родителите ми починаха малко след раждането ми. Едмънд ми стана настойник.
Това кратко обяснение беше многозначително. Майлс я привлече нежно към себе си и целуна косата й.
— Добре тогава, ще се опитаме да наваксаме онова, което сте пропуснала като дете. Седнете на