дебнещ израз в очите на Фиона.
— Къде се е скрил безценният ми брат? — попита весело Майлс, обърнат към Алисия, която наблюдаваше внимателно сцената.
— Патрулира по северната граница, но мисля, че ще се върне преди нас в Ларенстън.
Майлс стисна ръката на Фиона и не я пусна, макар че тя се опита да се изтръгне.
— Алисия има бебе — обясни с усмивка той. И добави шепнешком: — Не се страхувайте от тези хора. Стойте до мен.
Фиона го измери с пламтящ от омраза поглед, който му показа, че отново е започнала да гледа на него като на враг; все пак тя не направи опит да се отдръпне. Мъжете, които бяха образували полукръг зад Алисия, носеха странни одежди, които оставяха коленете им открити. Косите им падаха свободно по раменете, на коланите висяха дълги, широки мечове.
Алисия имаше чувството, че Майлс и снаха му имат разногласия помежду си и по друга тема, не само заради детинската шега, която Майлс беше изиграл на Фиона. Тъй като нямаше представа откъде е това напрежение във въздуха, тя реши да изчака пристигането в Ларенстън.
— Тръгваме ли?
Фиона остана неподвижна и закрачи напред едва когато всички мъже от свитата на Алисия бяха отминали. Вървяха доста време, докато стигнат до мястото, където бяха скрити конете. Мъжете не отронваха нито дума. Сър Гай куцукаше бавно, като се подпираше на дълга тояга.
— Искам да яздя последна — каза Фиона на Майлс и вирна упорито брадичка.
Той понечи да възрази, но промени намерението си. Отиде при Алисия, каза й няколко души шепнешком и след съгласието й шотландците препуснаха напред, като взеха със себе си сър Гай. Кит се качи на коня на Там.
— Не бива така, Фиона — заговори укорително Майлс, когато потеглиха. — Тези мъже нямат намерение да ви сторят зло. Нямате основания да се боите от тях.
Тя го изгледа с искрящи от гняв очи.
— Нима очаквате да повярвам в думите ви? Как да ви имам доверие, след като ме излъгахте? Как да повярвам на мъжа, чието семейство враждува с моето?
Майлс вдигна очи към небето и въздъхна отчаяно.
— Може би направих грешка, като се опитах да ви убедя, че се движим сами сред чуждата, опасна гора, но ако ви бях помолил да прекарате няколко дни с мен и Кит сред природата, какво щяхте да отговорите?
Фиона извърна глава, за да скрие смущението си.
— Признайте, че прекарахме много приятно! — настоя той. — Наслаждавахте се на всяка минута и не се страхувахте от мъжете.
— Аз не изпитвам страх от мъжете — отговори сърдито тя. — Опитът ме е научил да се пазя от тях и да бъда постоянно нащрек.
— Тази проклета предпазливост е отровила целия ви живот — заяви мрачно Майлс. — Сега трябва да гълтаме праха на мъжете от клана Макарън само защото ви е страх, че някой от тях може да ви нападне. Защото трябва през цялото време да ги държите под око.
— Опитът ме научи… — започна гневно тя.
— Вие сте опознали само сенчестата страна на живота! — прекъсна я разгорещено Майлс. — Повечето мъже не са като Едмънд Чатауърт или Панел! Ще прекараме известно време в Шотландия и ще разберете, че има мъже, на които спокойно можете да се доверите. Или не! — прекъсна се той, когато погледите им се кръстосаха. — Ще разберете, че можете да се доверите на мен! — С тези думи той пришпори коня си, препусна към сър Гай и остави Фиона сама в края на колоната.
По едно време Алисия се обърна назад и видя, че гостенката й язди сама. Без да се бави, тя обърна коня си и отиде при нея. Двете представляваха забележителна двойка: Фиона с руса коса и ангелски черти, Алисия със строго очертан, сякаш издялан с длето профил.
— Май влюбените се скараха? — попита меко Алисия и погледна изпитателно непознатата жена.
— Ние не сме влюбени — отговори студено Фиона.
Алисия се учуди безкрайно. Знаеше, че никоя жена не е в състояние да устои на чаровния Майлс Аскот.
— Тогава как стана така, че една Чатауърт пристига в Шотландия с един Аскот? — попита тя със същия рязък тон, който беше употребила Фиона.
— Ако възнамерявате да бълвате отрова срещу брат ми Роджър — изсъска Фиона, — съветвам ви много добре да си помислите какво ще кажете.
Двете се изгледаха втренчено над главите на конете си и сякаш размениха безмълвни сигнали. След малко Алисия кимна рязко.
— Попитайте брат си за шотландските му роднини — отсече ледено тя, пришпори коня си и отново остави Фиона сама.
— Защо разсърдихте Алисия? — попита укорно Майлс, който беше спрял да я изчака.
— Нима трябва да седя и да слушам как клеветят собствения ми брат? Тази жена е обещала на Роджър да се омъжи за него и е нарушила дадената дума. Затова и…
— Затова и Роджър Чатауърт е нападнал брат ми в гръб — довърши изречението Майлс. После се приведе към нея и улови ръката й. — Дайте ни шанс, Фиона — помоли нежно той и я дари с погледа, с който разтапяше женските сърца. — Моля ви само за малко време, за да имаме възможност да ви докажем, че заслужаваме доверието ви.
Фиона понечи да отговори, но в този момент до слуха й достигна конски тропот. Тя се огледа и видя, че всички мъже бяха извадили двуострите си мечове. Мъжете на Алисия я обградиха от всички страни и тя направи опит да протестира, но бързо затвори уста. Майлс приближи коня си плътно до нейния.
— Това е онзи глупчо, съпругът ми — обясни Алисия и радостта в гласа й беше в ярко противоречие с думите, които произнесе.
Пред групата бяха спрели петима воини, водени от едър, строен мъж с дълга тъмноруса коса, пусната свободно по раменете — красив мъж, който очевидно се наслаждаваше на отровните погледи, които му хвърляше жена му.
— Май остаряваш, Там — проговори спокойно русият мъж и се опря на седлото си. Там изръмжа нещо и прибра меча си в ножницата.
— Проклет да си, Стивън Аскот — изсъска Алисия. — Защо пак си минал по крайбрежните скали? И защо не предупреди за приближаването си?
Мъжът слезе от коня, хвърли юздите в ръцете на един от придружителите си и се запъти към жена си. Сложи ръката си на глезена й и нежно помилва крака към коляното.
Алисия се опита да го ритне.
— Не ме докосвай — изфуча тя. — Имам по-важна работа. Сега не е време да си разменяме нежности.
Стивън светкавично я сграбчи през кръста и я вдигна от седлото.
— Знам, че си се разтревожила за мен, задето минах по скалата — прошепна страстно той и я притисна до гърдите си.
— Там! — изпъшка Алисия и забарабани с две ръце по гърба му.
— Момчето няма нужда от моята помощ — отговори с усмивка Там.
— Аз обаче съм готов да помогна — намеси се тихо Майлс.
Стивън веднага пусна жена си.
— Майлс! — изкрещя зарадвано той и прегърна малкия си брат, който едва бе успял да слезе от коня. — Кога пристигна? Защо си в Шотландия? Мислех, че си на гости у чичо Саймън. Има ли нещо вярно в слуха, че милият ни чичо иска главата ти на сребърна табла?
Майлс се усмихна бегло и вдигна рамене.
Стивън направи гримаса, защото знаеше, че няма да получи точен отговор от братчето си. Майлс беше толкова мълчалив, че постоянно вбесяваше околните.
— Майлс е довел в дома ни Фиона Чатауърт — проговори безизразно Алисия.
Стивън се обърна и очите му веднага намериха Фиона. Макар че приличаше на ангел, тази млада жена
