покаже, че страхът ви е много по-ужасен от действителността.
— Познавах много мъже, които се предлагаха за тази роля — възрази сърдито тя.
— Ако се съди по реакциите ви, познавали сте само негодници и нито един истински мъж, който може да обича.
Той я хвърли на седлото, метна се зад нея и препусна по тясната пътека към Ларенстън.
ОСМА ГЛАВА
Фиона сложи ръка на челото си и бавно отвори очи. Голямата стая беше тъмна и пуста. Не знаеше колко време е минало, откакто двамата с Майлс влязоха през високата порта в крепостта на клана Макарън. Ларенстън беше много стар замък, построен върху непристъпните крайбрежни скали. Приличаше на огромен орел, който се е вкопчил с крилете си в крайморска скала. Една жена, който изглеждаше стара поне колкото замъка, даде на Фиона голяма чаша с горещ чай, подправен с билки, но когато й обърна гръб, младата жена побърза да излее питието през прозореца. Познаваше добре билките и не й беше трудно да отгатне какво съдържа напитката.
Сбръчканата старица, която Алисия наричаше Мораг, наблюдаваше новодошлата с острия си поглед и след няколко минути Фиона се извини с умората от пътуването и побърза да се оттегли.
— Трябва й почивка — каза Алисия, когато Фиона се престори на заспала. — Никога не съм виждала жена, която да се паникьоса така само защото Стивън се хвърли да я спаси от каменната лавина. Сякаш беше завладяна от демони.
Мораг изпухтя презрително и отговори:
— И вие водихте дълга, ожесточена борба със Стивън, преди да го приемете за съпруг.
— Не е същото — възрази сърдито Алисия. — Майлс успя да я успокои, но само след дълги увещания и раздрусване. Знаеш ли, че е счупила стъпалото на сър Гай?
— Чух също, че сте се скарали със Стивън — отвърна раздразнено Мораг.
— Тя посмя да защитава Роджър Чатауърт! — обясни гневно Алисия. — След всичко, което ми е сторил!
— Той й е брат — отговори поучително Мораг. — Всеки човек трябва да бъде лоялен към семейството си, пък и не можете да искате от бедното момиче да прочете тайните ви мисли. Алисия, хората гледат на живота от различни страни, не забравяйте това. — Тя се наведе и разпростря върху неподвижната фигура в леглото голяма вълнена завивка в синьо и зелено. — Да я оставим да си почине. Пристигна пратеник от най-големия брат на Стивън.
— Защо не ми каза веднага? — попита раздразнено Алисия. Старата й бавачка продължаваше да се отнася към нея като към дете. Ала не посмя да каже нищо повече, защото знаеше, че е заслужила това отношение.
След като вратата се затвори зад двете жени, Фиона лежа дълго неподвижна, вслушвайки се в шумовете, които долитаха отвън. Трябваше да бъде напълно сигурна, че в стаята няма никой. Понякога мъжете се преструваха, че излизат от стаята, но в действителност се скриваха в някой тъмен ъгъл. Когато се увери, че е сама, тя се обърна настрана и бавно отвори очи. Наистина нямаше никой.
Тя скочи от леглото и отиде до прозореца. Вече се смрачаваше и лунната светлина засипваше стръмните стени на сивия каменен замък със сребро. Беше дошъл подходящият момент за бягство: часът, преди животът в Ларенстън да е тръгнал по своя обичаен път и преди хората от клана да са разбрали, че тя е пленница.
Фиона стоя дълго до прозореца, стараейки се да запомни разположението на сградите в двора. Когато минаха четирима мъже, увити в шотландски наметала, тя се усмихна и в главата й се оформи дързък план. Претърси безшумно стаята и намери скрин с мъжки дрехи. Вдигна копринената си пола, завърза я около талията, навлече дълга мъжка риза и обу груби вълнени чорапи. Погледна нерешително коленете си и изпита срам при мисълта, че ще се яви навън с голи колене, почти гола. Тъй като не намери обувки, трябваше да се задоволи със собствените си и едва успя да се напъха в тях. Уви се с наметалото, както беше видяла от мъжете — първо около талията, после го преметна през рамото. Макар да не беше съвсем сигурна, че го е направила както трябва, тя затегна колана около талията си и се огледа доволно.
Със затаен дъх Фиона отвори предпазливо вратата на стаята си. Дано не бяха сложили пред вратата й пост. Въздъхна облекчено, когато се измъкна в тесния, тъмен коридор. Беше запомнила пътя до стаята си на идване и тръгна решително по коридора. Изведнъж чу гласове и спря като закована.
Гласовете идваха от партера. Съвсем бавно, слята със сянката на стената, тя слезе по стълбата, която водеше към главния изход. Когато мина покрай стаята, от която се чуваха гласовете, тя чу името Чатауърт. Вратата беше пред нея, но желанието й да научи нещо ново за брат си победи. Тя се придвижи безшумно до нишата край вратата и се вслуша напрегнато.
В момента говореше Стивън:
— Проклети да сте и двамата, Майлс! — Гласът му трепереше от гняв. — Гевин е същият глупак като теб. И двамата помагате на Чатауърт да постигне целта си. Още малко, и той ще унищожи цялото ни семейство.
Майлс не отговори. Алисия се обърна към него и се опита да го вразуми:
— Моля те, пусни я! Лейди Фиона може да се върне в Англия с въоръжен ескорт и когато Гевин узнае, че е била освободена, ще пусне на свобода и Роджър Чатауърт.
Майлс не продумваше.
— Ти си невероятен инат! — изрева Стивън. — Кажи нещо!
Очите на Майлс пламтяха от гняв.
— Няма да освободя Фиона. Все едно ми е какво ще направи Гевин с Роджър Чатауърт. Фиона е лично моя работа.
— Ако не ми беше брат… — започна разярено Стивън.
— Ако не ти бях брат, постъпките ми нямаше да те интересуват — отговори съвсем спокойно Майлс. Само очите му издаваха обзелия го гняв.
Стивън размаха отчаяно ръце.
— Опитай се да го убедиш — помоли глухо той, обърнат към жена си. — Господи, защо братята ми са толкова неразумни?
Алисия застана пред съпруга си и заговори, подчертавайки всяка дума:
— Някога ти излезе на двубой с Роджър Чатауърт, за да защитиш онова, което смяташе за своя собственост. Сега Майлс прави същото, а ти го обвиняваш в безумие.
— Тогава беше съвсем друго — възрази мрачно Стивън. — Кралят те обеща на мен, не на онзи…
— А Фиона ми бе връчена като подарък! — намеси се разгорещено Майлс. — Алисия, нали няма да ме изгониш от дома си? Ако не искаш да остана, трябва само да ми кажеш. Ще взема свитата си и лейди Фиона и ще си отида.
— Много добре знаеш, че никога не бих те изгонила — усмихна се меко Алисия. — Ако Чатауърт не е подготвен за война, никога няма да посмее да нападне земите на Макарън. — Тя се обърна към съпруга си: — А що се отнася до Гевин, искам да знаеш, че се радвам, дето Гевин го държи в плен. Забрави ли какво направи онзи негодник със сестра ти Мери? Забрави ли колко време ме държа като пленница в замъка си?
След като чу тези думи, Фиона се плъзна бързо към изхода. Ръцете й трепереха от гняв. Много скоро щеше да им даде да разберат!
Откъм морето идваше гъста мъгла и тя се усмихна облекчено. Очевидно Господ беше на нейна страна, щом й пращаше мъглата. Първо й трябваше кон, защото знаеше, че не би могла да напусне Шотландия пеш. Тя се огледа изпитателно, вслуша се, за да открие посоката, в която се намираха оборите.
Фиона умееше да оседлава коне и изобщо се разбираше добре с тях. Конете бяха като децата. Тя знаеше как да им говори дружелюбно, как да се държи тихо, без резки движения. В другия край на обора бяха застанали двама мъже, които се смееха весело и се тупаха по раменете. Очевидно се хвалеха с последните си любовни приключения.
Фиона се промъкна безшумно до най-близкия кон, свали едно седло от куките в стената, изведе коня от обора и бързо метна седлото на гърба му. Отново благодари на небето, че в Ларенстън живееха твърде
