изглеждаше затворена и недостъпна, както седеше с гордо изправен гръб на седлото. Стивън се запъти към нея, но Майлс го стисна за рамото.
— Не я докосвай — нареди делово той и едва тогава го пусна.
Стивън го погледна изумено, после се ухили. Проявяваше разбиране към ревността, но никога не беше виждал Майлс да ревнува.
Майлс изтича при Фиона, подаде й ръка, за да слезе от седлото, и заговори шепнешком:
— Стивън няма да ви стори нищо и очаква и от вас същото. — Очите му блестяха подигравателно.
Фиона направи опит да се усмихне и погледна към сър Гай, който стоеше настрана от нея и видът му издаваше, че я счита за чудовище и вещица едновременно. Трябваше да почака, докато бъде представена на Стивън, защото Кит, който беше заспал в скута на Там, се събуди и се хвърли в прегръдките на любимия си вуйчо. Стивън прегърна момчето с лявата ръка и подаде дясната на Фиона. Тя остана неподвижна и не пое подадената ръка. Майлс отново изгледа предупредително брат си и Стивън отдръпна ръката си с многозначителна усмивка.
— Добре дошла в земята ни — поздрави я учтиво той.
— Аз съм от семейство Чатауърт.
— А аз съм Аскот и Макарън — отговори весело Стивън и погледна към жена си. — Още веднъж ви казвам добре дошла. Искате ли да минем пеша по крайбрежната скала? Пътят е много стръмен и повечето хора се страхуват да минават по него.
— Мога да яздя — отговори рязко Фиона.
Майлс вдигна ръката й до устните си.
— Разбира се, че можете да яздите. Недодяланият ми брат просто търси повод да завърже разговор.
— Вуйчо Стивън! — намеси се Кит, който гореше от нетърпение да вземе участие в разговора на възрастните. — Лейди Фиона удари татко в корема и счупи крака на сър Гай. Спахме в гората без шатра и без покрив над главата. — Той се усмихна на Фиона и тя му намигна съзаклятнически.
— Наистина ли е счупили крака на сър Гай? — попита недоверчиво Майлс. — Просто не мога да повярвам.
— Лейди Фиона Чатауърт настъпи сър Гай по стъпалото и му счупи два пръста — обясни студено Алисия.
Стивън изгледа с присвити очи жена си.
— Тонът ти не ми харесва.
Майлс побърза да се намеси в разговора, за да потуши огъня.
— Как е кланът Макгрегър?
Алисия и Стивън се засмяха и започнаха в надпревара да разказват за клана, който беше отдавнашен враг на Макарън — докато преди няколко месеца не беше сключено примирие и Дейви, братът на Алисия, бе станал съпруг на дъщерята на Макарън.
Докато разговаряха оживено, бяха стигнали коварната пътека по самия ръб на крайбрежната скала — от едната страна стръмна скална стена, от другата бездънна пропаст, Фиона, която вървеше с Майлс, се вслушваше внимателно в разговора между Стивън и Алисия, които вървяха пред тях. Двамата очевидно се караха, но в гласовете им нямаше и следа от враждебност. Мъжете зад нея говореха за други неща; очевидно бяха свикнали с караниците между съпрузите. Алисия иронизираше Стивън, удостои го с няколко не особено благосклонни епитета, а той й отговаряше с весел смях и твърдеше, че имала съвсем погрешна представа за мъжа си. Съпрузите, които познавам, каза си Фиона, отдавна биха насинили окото на жена си за такива думи.
Тя погледна към Майлс и забеляза, че той следи разговора между Алисия и брат си с добродушна усмивка. Кит пожела да се включи в караницата, взе страната на Алисия и се залови здраво за ръката й.
— Веднага личи, че е твой син — засмя се Стивън и се извърна към брат си.
Тъй като беше обърнал, глава назад, следователно гледаше към скалната стена, Стивън забеляза камъните, които се търкаляха по гладката скала — право към Фиона. С инстинкта си на рицар той реагира светкавично: скочи върху Фиона, метна я към стената и я притисна с все сила. Само след миг каменната лавина щеше да се излее върху тях и да ги повлече в пропастта.
Фиона също реагира, без да мисли. За минути беше забравила, че трябва да бъде нащрек — макар че близостта на мъжете я правеше нервна. Тя не разбра защо Стивън я нападна така внезапно, знаеше само, че отново е заплашена от мъж.
В сърцето й се надигна луда паника. От гърлото й се изтръгна пронизителен вик и разтревожените коне се подплашиха още повече. В следващия миг Фиона започна да се бие и да хапе като диво животно, затворено в тесен кафез.
Стивън, който беше стреснат до смърт от реакцията й, я сграбчи за раменете и се опита да я задържи неподвижна.
— Престанете, Фиона! — изрева той в разкривеното й от ужас лице.
Майлс беше улучен от камъните в рамото и гърба и падна на колене. Веднага щом чу вика на Фиона, той скочи и се втурна към нея.
— По дяволите! — изкрещя гневно той. — Нали ти казах да не я докосваш! — Той отблъсна Стивън настрана и се опита да успокои Фиона. — Не мърдайте! — заповяда спокойно той. Фиона не виждаше и не чуваше нищо. Обзета от паника, тя издраска лицето на Майлс и се задърпа като обезумяла от прегръдката му. Мъжът я стисна за раменете и я раздруса с все сила. — Фиона! — повтори високо той и в гласа му имаше безкрайно търпение и съчувствие. — Вие сте на сигурно място. Чухте ли ме? На сигурно място. — След това я раздруса още веднъж, за да я накара да го погледне в очите. Изражението й го разтърси до дън душа. Никога не беше виждал този поглед на ужасено, безпомощно дете, което измъчват без причина. Тя го гледаше, без да го вижда, после очите й се проясниха и той напрегна цялата сила на характера си, за да й внуши спокойствие и сигурност. — Тук сте на сигурно място, мила. При мен винаги ще бъдете на сигурно място.
Тялото й се разтрепери като в треска и той я притисна силно до гърдите си. Помилва утешително гърба й, приглади назад разрешената коса и се обърна към Стивън, който ги гледаше смаяно:
— Остави ни един кон. Ще се приберем по-късно.
Фиона не забеляза почти нищо от процесията, която се изниза покрай нея. Беше толкова изтощена от преживяното напрежение, че се отпусна безсилно на гърдите на Майлс и го остави да милва бузите й и да я успокоява като дете. Когато най-после се откъсна от него, лицето й пламтеше от срам.
— Държах се като глупачка — призна тихо тя и в гласа й имаше толкова отчаяние, че Майлс се усмихна.
— Казах на Стивън да не те докосва, но той очевидно не е разбрал защо. Убеден съм, че ме е помислил за ревнивец.
— А вие не ревнувате ли? — попита тя, за да смени темата.
— Може би. Но вашите страхове са много по-важни от моята ревност.
— Моите страхове, както ги нарекохте, изобщо не ви засягат. — Тя се отдръпна рязко и го погледна предизвикателно.
— Не бива така, Фиона. — Гласът му беше съвсем тих, но толкова по-настойчив. — Не бива да трупате мъката в сърцето си. Веднъж вече ви казах, че умея да слушам. Говорете с мен. Кажете ми защо сте толкова объркана.
Фиона помилва скалната стена, до която беше застанала. Студеният камък я успокои, вдъхна й чувство за реалност.
— Защо отпратихте другите?
Очите му потъмняха от гняв.
— За да нямам свидетели, когато ви изнасиля. За какво друго?
Когато забеляза, че Фиона е готова да приеме думите му за истина, той вдигна отчаяно ръце към небето.
— Хайде, да вървим в Ларенстън. — Ръката му стисна нейната и Фиона едва не извика от болка. — Знаете ли от какво имате нужда, Фиона? Имате нужда от човек, който да ви грабне в прегръдката си и да ви
