рана, от която продължаваше да тече кръв. Дясното коляно беше в още по-лошо състояние и представляваше безформена кървава маса. Трябваше да положи огромни усилия, за да се наметне с плейда, защото не искаше да вижда какво беше станало с ръцете й. Тя опипа предпазливо главата си и когато усети под пръстите си съсирена кръв, побърза да отдръпне ръката си.
— Можеш ли да ме заведеш при някой извор, Чарли? — попита тя. — Искам вода.
Кучето се втурна зарадвано по каменистата равнина, но скоро се върна при нея, защото тя напредваше като костенурка. Раната на коляното не спираше да кърви и по крака й се стичаха червени вадички.
Кучето я отведе до едно бистро поточе и Фиона се изми, доколкото й беше възможно в това състояние. Трябваше да се появи пред освободителите си по възможност в цивилизован вид.
Тя вървя часове наред по каменистото плато, по което растяха ниски, изкривени от вятъра дървета. По едно време чу удари на копита и побърза да се скрие зад една скала, като дръпна и кучето до себе си. Знаеше, че не може да задържи силното животно и че неизбежно ще дойде моментът, когато то ще я остави сама; но засега то не проявяваше такова желание.
Когато слънцето залезе, силите й бяха изчерпани до такава степен, че вече нищо не я интересуваше. Не се стресна и когато кучето внезапно залая и се втурна към човек или към нещо друго, което тя не можеше да види.
— Сигурно е Майлс. Или може би господарката ти — прошепна тя, отпусна се изтощено на земята и затвори очи.
Когато отново ги отвори, пред нея стоеше напълно непознат мъж, разкрачил крака и опрял ръце на хълбоците. Залязващото слънце позлатяваше посивелите му коси.
— Как си, Раб? — попита приятелски той и помилва огромното куче. — Какво си ми довел?
— Не ме докосвайте — прошепна безсилно Фиона, когато мъжът се приведе над нея.
— Ако се боите, че ще ви сторя нещо лошо, млада лейди, знайте, че страхът ви е напразен. Аз съм Макгрегър и вие се намирате на моя земя. Какво търси кучето на Алисия при вас? — Той изгледа подозрително английските й дрехи.
Фиона беше уморена, отслабнала и гладна, но желанието за бягство не я беше напуснало. Начинът, по който говореше този мъж, й подсказа, че е попаднала при приятел на Алисия, и по бузите й потекоха сълзи. Значи нямаше да се върне вкъщи. Приятелят на клана Макарън нямаше да я върне в Англия, където Роджър беше пленник на Гевин Аскот, а това можеше да означава война между двете могъщи семейства…
— Не плачи, малката ми — проговори съчувствено Макгрегър. — Сега ще те отведа на сигурно място. Хората ми ще се погрижат за раните ти, ще те нахраним и… триста дяволи!
Фиона, която не можеше да понесе мъжът да я докосне, измъкна камата от колана му и направи опит да го удари в слабините. Но беше толкова изтощена, че ръката й падна безсилно.
Лаклан Макгрегър се отдръпна настрана, грабна камата от ръката й и я хвърли надалече.
— Не ми създавай трудности, момиче — проговори предупредително той, когато тя се опита да се съпротивлява срещу прегръдката му. — Ти си в Шотландия и трябва да се съобразяваш с шотландското гостоприемство, а не да се опитваш да ме убиеш.
Той качи Фиона на коня си, свирна на Раб да го следва и препусна в луд галоп.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Фиона седеше сама в една от стаите в замъка на Макгрегър. Дебелата дъбова врата беше зарезена. Помещението беше почти голо, имаше само огромно легло, скрин за дрехи и три стола. На една от стените беше иззидана камина, пълна с цепеници, но огънят не беше запален и в каменната стая беше студено и неуютно.
Фиона седеше трепереща на един стол, загърнала раменете си с плейда на Алисия, притиснала колене към гърдите си. Бяха минали няколко часа, откакто Макгрегър я доведе в тази стая, хвърли я на леглото и излезе навън, без дори да я погледне. Не й донесоха ядене, нито вода, за да се измие, а кучето на Алисия се обърна и избяга още щом видя крепостта на Макгрегър. Фиона беше толкова възбудена, че дори не се опитваше да заспи. Умът й работеше трескаво.
Когато през тежката дъбова врата проникна познат глас, тя изпита безкрайно облекчение, но в следващия миг се укори за глупостта си. Майлс Аскот беше неин враг. С нищо не беше по-различен от другите.
Когато Майлс отвори вратата и влезе с енергични крачки в стаята, тя беше готова да го посрещне. Тежката медна чаша, обкована със сребро, която красеше камината, беше чудесно оръжие.
Майлс я улови с лявата си ръка и продължи пътя си към стола й. Фиона сграбчи светкавично дългия щит, който висеше на стената точно над главата й, и го хвърли срещу него, но Майлс го улови с дясната си ръка.
Тя се изсмя злобно, грабна изкривения шлем от перваза на камината и замахна с все сила, за да го удари по главата. Ръцете му бяха заети с първите два предмета. Ала преди да е успяла да успяла да хвърли шлема, Майлс беше при нея и я грабна в прегръдката си.
— Ако знаеш как се тревожех за теб — прошепна прегракнало той, скрил лице в косата й. — Защо избяга? Няма ли най-после да поумнееш? Шотландия не е като Англия. На всяка крачка дебнат опасности.
Той я държеше здраво, но не така, че да й даде повод да се отбранява. Дори напротив, Фиона изпита внезапно желание да се притисне по-силно до гърдите му. Тя не се помръдна, защото не искаше прегръдката да свърши. Ала когато чу глупавата му забележка, побесня от яд.
— Нападнаха ме вълци, едва не полетях в пропастта, онзи мъж ме метна на рамото си като чувал жито — а вие сте седнали да ми обяснявате, че на всяка крачка дебнат опасности!
Майлс помилва слепоочието й и тя не се възпротиви на ласката му. В очите му грееше необикновена светлина.
— О, Фиона, защо сама си създаваш проблеми?
— Не съм ви молила да ме предадете в ръцете на враговете ми или да ме отмъкнете като пленница в тази дива страна. А що се отнася до онзи грубиян…
Майлс я прекъсна енергично:
— Макгрегър не може да ви прости, че сте се нахвърлили върху него със собствения му нож. Преди няколко месеца едва не умря, защото Алисия остави инициалите си върху кожата му.
— Какво? Но те са приятели!
Майлс отвори уста да отговори, но в този миг в стаята влязоха двама загорели от слънцето шотландци, понесли тежко дъбово ведро. Зад тях вървяха половин дузина жени, които носеха кофи с топла и студена вода. Последната едва крепеше тежката табла с чинии и чаши.
— Тъй като познавам страха ви от водата, си позволих да наредя да ви приготвят банята — обясни с усмивка Майлс.
Фиона се нацупи, обърна му гръб и се загледа в незапалената камина.
Когато жените и мъжете излязоха от стаята, Майлс сложи ръка на рамото й и заговори настойчиво:
— Трябва да се окъпете, докато водата е топла, Фиона.
Тя се обърна като ужилена.
— Защо смятате, че за вас ще направя нещо, което не съм правила за другите мъже? Аз избягах от вас, а сега вие стоите пред мен и ме гледате, сякаш очаквате да се хвърля на шията ви, защото сте ме последвали дотук. Каква разлика има дали съм пленница на Макгрегър или на Аскот? Ако трябва да бъда честна, ще ви кажа, че предпочитам затвора на Макгрегър.
Майлс вирна брадичка и очите му потъмняха.
— Мисля, че е време да изясним някои неща, Фиона. Проявих невероятно търпение и внимание към вас. Не казах нито дума, когато счупихте пръстите на бедния сър Гай. Споделих сина си с вас, допуснах да вдигнете под тревога целия клан Макарън, а сега едва не наранихте тежко напълно невинния Макгрегър. Мирът между двата клана е съвсем нов и още е много крехък. Можехте с един необмислен удар да разрушите онова, което Стивън изгради с безкрайни усилия и търпение. Я се погледнете, Фиона! Защо не поискате огледало? Цялата сте в кръв, изтощена сте до смърт и приличате на сянка. Мисля, че е крайно време да сложа спирачки на своенравието ви.
