тракане на чиниите и чашите, и я сложи върху набъбналата си мъжественост. Смехът престана, когато двамата се отдадоха изцяло на любовния акт. Любиха се страстно и буйно, като на два пъти променяха положението си.
Фиона дълго лежа върху него неподвижна, изтощена и слаба, готова по-скоро да умре, отколкото да събере сили, за да се вдигне от тялото му. След малко Майлс я вдигна с недоволно ръмжене, махна от кръста си малката глинена купа, пълна със сос, която се беше впила дълбоко в плътта му, и ядосано я хвърли на пода.
Фиона стана и с отсъстващ вид започна да бърше бедрата си.
— Иглеждате невероятно, Майлс Аскот — проговори тържествено тя и измъкна едно рохко яйце от косата му. Жълтъкът се стичаше по челото му.
— С тези одежди не вярвам да ви допуснат в двореца, мадам — отговори със същия тон той.
— Какво ли ще каже любезният ни домакин? — попита предпазливо Фиона, отдели се от него и седна на масата с кръстосани крака, за да огледа помещението. Стените, подът и мебелите бяха покрити с размазани тортички, а на масата цареше ужасен хаос — съдовете бяха преобърнати, съдържанието им се изливаше на пода, само две големи купи в края на масата бяха оцелели, Фиона пропълзя към тях и изписка високо, когато Майлс я ощипа по дупето. Върна се след малко и посочи доволно пилешкото месо в чинията, сварено в бадемов сос. Беше донесла и голямо парче бял хляб.
Майлс, който продължаваше да лежи по гръб на масата, се подпря на лакът и я изгледа подигравателно.
— Още ли си гладна?
— Ако не хапна нещо, ще умра от глад — отговори сериозно тя, извади една лъжица под гърба му и я потопи в соса. Когато Майлс я погледна умолително, тя се приближи до него и започна да го храни. — Гледай само да не ти стане навик — предупреди го тя между две хапки.
Майлс се усмихна и нежно целуна пръстите й. Фиона претърси отново масата и успя да събере достатъчно храна за двамата. Заповяда на Майлс да я държи за глезените и увисна през ръба на масата, за да спаси едно печено пиле, заклещило се в плетен стол. Майлс упорито отказваше да се храни сам и тя беше „принудена“ да му слага хапките в устата.
— Не съм очаквала, че си такъв безделник — проговори пренебрежително тя и се протегна. Плодовете по тялото й започваха да засъхват и навсякъде я сърбеше.
— Знаеш ли какво ти трябва сега — промърмори с усмивка Майлс. — Трябва ти…
— Не желая да чувам безсрамните ви препоръки, Аскот! — прекъсна го сърдито тя. — Снощи ме напихте и ме нападнахте в коритото, докато се къпех. А сега… ето какво ми сторихте! — Нямаше думи, с които да опише ароматния хаос наоколо. — Проклятие! — изсъска тя и се опита да отлепи поне част от кремовете по тялото си. — Няма ли поне капчица здрав разум у теб?
— Нито една — увери я тържествено той, скочи от масата и отиде при дрехите си. — Знаеш ли, наблизо има езеро. Какво ще кажеш да поплуваме малко?
— Но аз не мога да плувам.
Майлс стисна китката й и я издърпа от масата.
— Аз ще те науча — обеща той и тонът му беше толкова похотлив, че Фиона избухна в смях.
— Под водата ли? — попита тя и когато Майлс се замисли сериозно над въпроса, тя забрави да гледа в краката си и се подхлъзна в едва локва хайвер. Успя да се хване за ръба на масата, за да не падне, после навлече една карирана пола, върху нея жълта риза и хвърли на раменете си шотландското наметало. Дрехите също бяха изцапани с разноцветен крем.
— Дали и аз изглеждам като теб? — попита смутено тя, докато чистеше плодовете от косата си.
— Бих казал, че изглеждаш много по-зле от мен — засмя се той. — Но не се безпокой, никой няма да ни види. — С тази тайнствена забележка той отиде до завесата отсреща, дръпна я и разкри каменна стълба, вдълбана в дебелата стена. После хвана ръката на Фиона и я поведе по стръмните стъпала към тайния изход.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Само след два часа двамата бяха добре измити и Майлс подсушаваше Фиона с карираното наметало.
— Много полезна дреха, не намираш ли и ти? — попита с усмивка тя и загърна треперещото си тяло. Шотландското лято беше доста студено и не допускаше слънчеви бани.
— Много неща в Шотландия са не само практични, но и приятни — разбира се, когато се отнасяш към тях сериозно.
Фиона престана да трие косата си.
— Какво значение има за теб дали харесвам шотландците или не? Разбирам, че искаше да ме вкараш в леглото си, но не мога да проумея откъде идва този траен… интерес към душевното ми състояние.
— Нищо не си разбрала, Фиона. Ако те исках в леглото си, щях да те имам още на следващия ден, след като те доведоха при мен.
— И щеше да загубиш най-важната част от тялото си с един удар на брадвата! — изсъска гневно тя.
Майлс я погледна слисано, после избухна в смях.
— Стига с тази брадва! О, Фиона, ако знаеш как изглеждаше, когато те изтърколиха от килима! Беше…
— Непременно ли трябва да се смееш така високо? — попита сърдито тя. — За мен не беше шега. И досега не съм се отказала от мисълта да избягам.
Майлс я погледна пронизващо, отрезвял от думите й. След малко я привлече към себе си.
— Не искам никога вече да преживея нощ като вчерашната, Фиона. Раб беше изчезнал от замъка, а на скалата намерихме мъртви вълци. Конят, който си откраднала, се върна, куцукайки, в замъка. Повечето хора бяха сигурни, че си паднала в пропастта.
Фиона опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне от себе си. Погледна в лицето му и смръщи чело. Досега беше вярвала, че ще мрази мъжа, който й отнеме девствеността, но чувството, което изпитваше към Майлс Аскот, нямаше нищо общо с омразата. Между тях съществуваше другарство, разбиране. Сякаш се познаваха много отдавна и щяха да останат завинаги заедно.
— Винаги ли е така? — промълви недоверчиво тя и вдигна поглед към върховете на дърветата.
Минаха няколко секунди, преди Майлс да отговори.
— Не. — Гласът му беше като полъх на вятъра в листата.
Фиона знаеше, че той е разбрал въпроса й. Може би я лъжеше и утре отново щеше да стане неин враг; но в момента не беше.
— Докато беше жив брат ми, животът ми беше съвсем различен. Нямаше място за дни като този — заговори бавно тя. Беше решила да му се изповяда. Макар че се беше съпротивлявала упорито срещу сближаването с Майлс Аскот, дълбоко в себе си беше уверена, че никога не е била заплашена от истинска опасност — а докато беше живяла в дома на Едмънд Чатауърт, постоянно я застрашаваха съвсем реални беди. През последните седмици беше прекарала сред истински рицари; бе видяла любовта между Стивън и Алисия, между Майлс и сина му — любов, която не искаше награди. Това беше съвършено ново преживяване за нея.
Вместо да разказва за ужасите, които беше видяла в дома на Едмънд, тя се опита да му опише връзките си с двамата си братя. Роджър беше съвсем млад, когато родителите им загинаха, и попадна под неограничената власт на Едмънд. Правеше всичко, което беше по силите му, за да закриля братчето и сестричката си, да ги пази от коварството на Едмънд. Всеки път, когато бдителността му отслабнеше, Едмънд пращаше да вземат Фиона от манастирското училище и я използваше като играчка в злобните си интриги. Измъчван от чувство за вина и разкаяние, Роджър подновяваше клетвата си да се грижи бащински за Фиона и Брайън, но коварството на Едмънд винаги успяваше да вземе връх и той не беше в състояние да осъществи добрите си намерения.
— Той няма никого, освен нас — обясни Фиона. — Роджър е на двадесет и седем години, но никога не е бил влюбен. Не си спомням поне веднъж да е лежал под лятното слънце и да е гледал в облаците. Станал е
