— Да сложите… — изсъска вбесено тя. — Да не би да смятате, че искам да остана ваша пленница? Разбирате ли ме? Няма ли най-после да проумеете какво искам? Искам да се върна у дома при Роджър и ще направя всичко, за да го постигна!
— У дома! — процеди през зъби Майлс. — Имате ли изобщо представа какво означава думата дом? Къде сте се научили да чупите пръстите на мъжете? Къде сте се научили да си служите така сръчно с най- различни видове оръжия? Кой ви е втълпил, че всички мъже са зли и трябва да се пазите от тях? Защо се чувствате омърсена от всяко мъжко докосване?
Фиона го погледна мрачно.
— Едмънд е мъртъв — отговори след малко тя.
— Докога ще живеете в облаците, Фиона? — прошепна Майлс и очите му омекнаха. — Защо виждате само онова, което искате да видите? — Той въздъхна и й подаде ръка. — Елате да се изкъпете, защото водата ще изстине.
— Няма да се окъпя — отговори спокойно тя.
Вече би трябвало да е свикнала с невероятно бързите реакции на Майлс, но той и този път я свари неподготвена.
— Сега вече край, Фиона — проговори ледено той, хвана влажния плейд и го дръпна от раменете й. — Постарах се да бъде търпелив и любезен, но от днес нататък ще почна да ви обучавам в послушание — и в доверие. Нищо лошо няма да ви сторя. Никога не съм бил зъл с жените. Но не мога да допусна да се самоунищожите.
С тези думи той сграбчи деколтето на роклята й, разкъса го и разголи гърдите й. Фиона пое шумно въздух, закри се, доколкото можеше, и отскочи настрана.
Майлс я улови без усилия и с още две движения я съблече напълно. Без да погледне тялото й, той я вдигна на ръце и я отнесе до коритото, пълно с топла вода.
Положи я внимателно, взе една кърпа, насапуниса я и започна да мие лицето й.
— Ако се браните, ще напълните очите си със сапун — промълви равнодушно той и тя се постара да остане неподвижна.
Стиснала здраво устни, Фиона му позволи да измие горната част на тялото й. Радваше се, че сапунената пяна скрива червенината на лицето й, когато ръцете му се плъзнаха по гърдите й.
— Как се наранихте? — попита делово той, докато сапунисваше левия й крак и се стараеше да не докосва коляното, където беше зейнала доста дълбока рана.
Фиона се наслаждаваше на банята и реши, че няма причина да не го удостои с отговор. Облегна се назад и му разказа какво беше преживяла на пътеката в крайбрежната скала. Когато беше стигнала до средата на разказа си, усети между пръстите си чаша и жадно изпи студеното вино. Алкохолът я удари право в главата и настроението й се повиши.
— Раб остана при мен — завърши тя и изпразни чашата до дъно. — Кучето разбра, че не искам да се върна при Алисия, и ме отведе при приятелите й. — Виното беше чудесно и тя изпита благодарност към Раб, който я бе довел при Макгрегър. — Знаете ли, Майлс — продължи меко тя и изобщо не забеляза, че той много се зарадва да чуе името си, — не мога да разбера защо не биете жените. Мисля, че не познавам нито един мъж, който не прибягва до насилие, за да удовлетвори страстта си.
Майлс миеше внимателно петите й.
— Може би аз използвам друг вид насилие.
Той не пожела да каже нищо повече и за известно време в стаята се възцари мълчание, Фиона не забелязваше, че пие чаша след чаша и е изпразнила почти цялата гарафа.
— Защо днес не възразихте на брат си, когато ви укоряваше? Или беше вчера сутринта?
Майлс прекъсна за миг работата си и това беше единственият знак, че е разбрал въпроса й. Фиона никога не беше пожелавала да узнае нещо за личните му работи, а сега проявяваше интерес към семейните му отношения.
— И тримата ми братя са невероятно упорити. Гевин вярва единствено в собственото си мнение, а Рейн си въобразява, че е мъченик на всички изгубени каузи.
— Остана Стивън — напомни му тя, отпи голяма глътка вино и го погледна през полуспуснатите си мигли. Никога не беше вярвала, че ще се наслаждава на мъжките ръце върху тялото си.
— Стивън заслепява хората около себе си с постоянна готовност за споразумение, което почива върху взаимни компромиси. Ако обаче го погледнем по-отблизо, ще разберем, че винаги успява да прокара собственото си становище. Освен това се подиграва на нещата, които са много важни за другите хора.
Фиона помисли малко върху отговора му.
— А вие сте изтърсакът. Без съмнение, те гледат на вас като на незряло хлапе, което трябва да поучават и надзирават.
— И с вас ли се отнасяха така? — попита шепнешком Майлс.
Виното и топлата баня развързаха езика й.
— Роджър смята, че жените нямат разум. Твърди, че, тъй като съм жена, половината от мозъка ми липсва. Другата половина е налице, но той не я забелязва, защото помни как ме е държал на коленете си като бебе. Когато му разказах за мръсните шеги на Едмънд, той не знаеше дали да ми повярва или не. Имам чувството, че просто не желаеше да чуе какви ги върши собственият му брат.
— Проклятие! — извика след малко тя и направи опит да стане. После рязко захвърли чашата и тя се разби в каменната стена. — Аз съм само наполовина жена. Знаете ли какво ми беше, когато гледах Алисия и брат ви! Двамата се смеят, разменят си нежности, когато никой не ги вижда, флиртуват като току-що влюбени. А аз… Всеки път, когато ме докосне мъж, ми идва да…
Тя млъкна и очите й се разшириха от внезапното прозрение. Главата й беше напълно замаяна.
— Искам да ме любите, Майлс Аскот — прошепна дрезгаво тя. — Искам да отнемете страха ми.
— Точно това смятах да направя — отговори прегракнало той и я привлече в прегръдката си.
Фиона не беше излязла от ведрото и когато устата на Майлс завладя устните й, тя отговори на целувката му — целуна го с цялата страст, с целия гняв, който изпитваше, задето беше лишена от нормално отношение към любовта. Докато другите жени се учеха да флиртуват, братът на Фиона си играеше грубо с нея, обещаваше невинната си малка сестричка на всеки от пияните си приятели, и тя започна да се отбранява с оръжие от грубите им нападки. Успя да опази скъпоценната си невинност — но за какво? За манастира? За живота, който ставаше все по-мъчителен и който един ден щеше да я превърне в камък — в необичана, безполезна стара жена.
Майлс не бързаше. Дори се опитваше да овладее буйните й чувства, защото съзнаваше, че тя може да си причини болка, като притиска устните си към зъбите му. Ръцете му милваха успокоително мокрия й гръб, връхчетата на пръстите му галеха чувствителните места по гръбнака.
Устните му се придвижиха към ъгълчето на устата й, езикът му докосна нейния, после се плъзна по бузите й, за да опита вкуса на кожата. Ръцете му не преставаха да милват гърба.
Фиона отметна глава назад и настрана и позволи на Майлс да захапе нежно шията и рамото й. Може би това беше истинската причина, поради която досега не бе позволила на никой мъж да я докосне. Може би винаги беше знаела, че ще се отдаде по този безсрамен, греховен начин на мъжа, който бе съумял да я победи без насилие.
— Майлс — шепнеха устните й, — Майлс!
— Тук съм, любов моя — прошепна в отговор той и загриза ушенцето й.
С бързо движение той я вдигна от ведрото и я отнесе на леглото. Тялото й беше мокро, косата висеше на студени кичури по раменете й; но Майлс я уви с голяма кърпа и започна да я разтрива, за да я стопли и изсуши. Енергичните му движения изпратиха потоци топлина по тялото й. Навсякъде, където я докосваше, пламваше огън и Фиона искаше още и още. Имаше да наваксва много години лишения.
Изведнъж Майлс полегна до нея, гол, великолепната му кожа беше топла, тъмна и изкушаваща.
— Аз ти принадлежа, Фиона, както ти ми принадлежиш — пошепна той и сложи ръка на гърдите й.
— Колко много косми — засмя се весело тя. — Толкова много косми. — После зарови пръсти в къдравите косъмчета на гърдите му и ги дръпна доста силно. Майлс се приближи до нея и обгърна с ръка златното й тяло.
— Как се чувстваш? — попита през смях тя.
— Скоро ще разбереш. — Майлс се усмихна и обясни: — Когато се съединим, в очите ти вече няма да
