След като минаха през тежката желязна порта, Джудит стисна ръката на Фиона и й показа детето, което тичаше насреща им. Красиво момченце на около година и половина, с мръсна коса, дрипави дрешки и бдителния поглед на гладно куче.
— Едно от децата на Майлс — обясни Джудит, без да откъсва внимателния си поглед от лицето на Фиона. Бузите на снаха й пламнаха от гняв.
— Когато се върнем, то ще бъде мое дете — заяви кратко Фиона, огледа още веднъж момченцето и влезе с решителна стъпка в замъка.
Останаха там само колкото да се нахранят и продължиха пътя си с кораба, който ги чакаше. Щом се качиха на палубата, всички се увиха с шотландските наметала и веднага заспаха.
След около четири часа жените се събудиха освежени, седнаха на чист въздух и започнаха да се съвещават. Трябваше да изковат плана си.
— Първо трябва да получим достъп до замъка — заговори Джудит. — Музиката на Клариса ще ни отвори всички врати. Някоя от вас може ли да пее или да танцува?
Алисия ги увери, че гласът й е ужасен; Джудит трябваше да признае, че пее фалшиво, а Фиона прошепна с пресъхнало гърло:
— Аз бих могла да танцувам.
— Много добре — засмя се Джудит. — Щом влезем в замъка…
— Няма да правите нищо — прекъсна я Джон Басе, който стоеше зад нея. — Ще ни покажете замъка на новия херцог, ние ще намерим мъжете ви и ще ги доведем на мястото. Те знаят как да освободят лорд Майлс. — Той се обърна рязко на токовете си и остави жените сами.
Джудит погледна снахите си с лека усмивка.
— Преди няколко години, когато се опитах да спася Гевин, изпаднах в доста неловко положение. Джон никога не ми го прости, а откакто е съпруг на мама, твърди, че носи отговорност за мен. — Тя се приведе напред. — Трябва да проявим малко повече дискретност.
Фиона се облегна на парапета, опитвайки се да скрие смеха си. Красивата, крехка Джудит седеше на палубата, скръстила ръце в скута си, и всички я мислеха за плаха, безпомощна млада дама. Никой не можеше да повярва, че в това крехко тяло е скрит борчески дух и неумолима воля. Алисия стоеше до перилата, изложила лице но слънцето, което позлатяваше прекрасните й, решителни черти, Фиона знаеше от опит, че съпругата на Стивън е страстна, смела, вярна жена. А Клариса, толкова плаха на вид, непрекъснато мълчеше и очевидно изпитваше страхопочитание пред снахите си, но когато издигнеше великолепния си глас, стените на старите крепости затреперваха.
А аз? — запита се безмълвно Фиона. Дали мога да вървя в крак с тези чудесни жени? Дали ще издържа на изпитанието?
Щом стъпиха на френска земя, те купиха най-добрите коне, които можаха да намерят, и Джудит ги поведе в югоизточна посока. Преди да слязат на брега, тя изрази съгласие с всичко, което им наредиха мъжете. Алисия побутна скришом Фиона и й посочи Джон Басе, който беше застанал с разкрачени крака пред Джудит и я поучаваше. Там не му отстъпваше по нищо и заповедите му бяха произнесени с рязък, почти груб глас. Гай благоволи да говори с Фиона само веднъж, за да я предупреди, че трябва да се покорява на волята на мъжете.
Тя го погледна през полуспуснатите си мигли и лицето й придоби ангелско изражение. Сведе смирено глава и го попита съвсем тихо дали пръстите на крака му са добре зараснали. Белегът на лицето му побеля, той изръмжа нещо неразбрано и я остави сама. Алисия притисна с две ръце устата си, за да потисне смеха си. Джудит изгледа замислено Фиона и в очите й светна възхищение. Алисия побърза да й разкаже за случилото се със сър Гай.
Клариса настрои лютнята си и това действие беше многозначително. То показа на всички присъстващи кой ще има решаващата дума в освобождаването на Майлс Аскот.
Джон Басе нае стаи в странноприемницата, която се намираше близо до замъка на херцог Лорилард. Местните хора бяха потвърдили, че херцогът живее именно тук. Тримата мъже се принудиха да оставят жените сами, за да потърсят съпрузите им, и Джон беше готов да напляска Джудит, защото тя упорито отказа да се закълне, че ще остане в стаята си и ще чака идването на Гевин.
— Ти ще ме накараш да поставя пред вратата ти пост! — изкрещя извън себе си старият рицар.
Джудит го погледна втренчено, но не успя да го укроти.
— Иска ми се да те взема с нас, но по пътя ще се наложи да се разделим, а от опит знам, че трябват повече от двама силни мъже, за да държат в подчинение дяволско изчадие като теб. Съжалявам съпруга ти, Джудит. Не мога да разбера как се справя с теб.
— Само си губиш времето, Джон — прекъсна го нетърпеливо Джудит.
— Тя е права — намеси се сър Гай, който избягваше да поглежда към жените.
Джон прегърна мълчаливо приемната си дъщеря, притисна я до гърдите си и я целуна по челото.
— Ще се моля на Бога да те пази жива и здрава — прошепна дрезгаво той, после се метна на коня си и тримата мъже препуснаха в луд галоп.
Джудит се облегна на вратата и въздъхна облекчено.
— Не му се сърдя. Той винаги ми е мислил само доброто. Хайде да се захващаме за работа.
Фиона онемя от възхищение. Снаха й беше страхотна. Никой не умееше да организира хората като нея — а и знаеше как да си служи със златото. Само за няколко часа тя успя да наеме двадесет и пет мъже и жени и да ги разпрати по цялата околност с вестта, че в странноприемницата е отседнала най-голямата певица на света, придружена от екзотична танцьорка. Всички хора в селото говореха само за двете велики артистки. Целта на Джудит беше да привлече вниманието върху изпълнението им, а през това време двете с Алисия да се измъкнат незабелязани.
Рано следобед Джудит навлече дрипавите одежди, които беше намерила незнайно къде, начерни зъбите си с отвратително миришеща смес и се запъти към замъка на херцога, за да му продаде прясно опечен хляб. Върна се с чудесни новини.
— Майлс е жив — съобщи зарадвано тя, докато събличаше мръсните дрипи. — Херцогът постоянно държи затворници в замъка си и обикновено ги затваря на върха на кулата. Господи, каква гадост! — промърмори тя, докато почистваше зъбите си. — Разбрах, че цялото семейство Лорилард е много опитно в изкуството да измъчва хората. Бедното момиче е било подложено на ужасни мъчения. Много съжалявам, Фиона — добави бързо тя. — Разпитах хората в кухнята, но не можах да разбера дали Кристиана е жива. За двамата мъже обаче съм сигурна.
— Майлс беше ранен — напомни й Фиона. — Разбра ли нещо за раната му?
Джудит вдигна ръце.
— Нямах време да разпитвам по-подробно. Знам само, че херцогът държи пленниците си в най-високата кула на крепостната стена.
— Лесна работа — намеси се Алисия. — Ще вържем крила на конете си и ще кацнем на кулата.
— Към върха води стълба — усмихна се Джудит.
— Охраняват ли я? — попита бързо Алисия.
— Вратата към килиите се охранява много строго, но кулата има две стълби, едната от които води към покрива. — Джудит облече чиста риза. — Килиите имат прозорци и ако се спуснем от покрива…
Само Алисия видя белите ивици, които се бяха очертали покрай устните на Джудит. Снаха й се държеше смело, но всъщност изпитваше ужасен страх. Тя се наведе и помилва бузата й.
— Ти ще останеш в залата и ще танцуваш, докато Клариса свири. Ние с Фиона ще се спуснем с въжета от покрива…
Джудит вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Много добре знаеш, че не мога да танцувам. Клариса ще пее, но аз не умея да спазвам такта. По- вероятно е да почна да оглеждам масите и да броя колко бъчви жито са били изразходвани за богатата вечеря. По някое време ще забравя, че трябва да танцувам, и ще започна да раздавам заповеди на прислугата.
Трите жени избухнаха в смях. Джудит беше невероятна.
Тя ги погледна строго и направи властен жест с ръка.
— Аз съм достатъчно силна, освен това съм дребна и ще съумея да се покатеря по въжето, а после да се промъкна през прозореца.
