— Не… — започна нерешително тя.
— Имайте ми доверие, Аскот! Алисия не може да ви изтегли сама на покрива, а вие нямате сили да се покатерите по въжето без чужда помощ. Проклети жени! Защо не са изпратили няколко силни мъже?
Това подейства. Очите й засвяткаха.
— Не съм очаквала такава черна неблагодарност!
Роджър сложи ръка на устата й.
— Храбро момиче! Колкото и да не понасям семейство Аскот, трябва да призная, че жените им са ми симпатични. А сега да не губим време. — Той я бутна към прозореца, вдигна я и я сложи на перваза. — Поставете ръцете си тук! — Той посочи ръба на перваза. — Дръжте се здраво. Когато започна да ви тегля нагоре, използвайте ръцете и краката си, за да се оттласквате от стената. — Той я раздруса здравата, защото очите й бяха станали стъклени. Земята беше толкова далече, някъде долу в бездънната пропаст. — Мислете за гнева на мъжа си, когато разбере, че сте спасили един Чатауърт преди брат му.
Джудит го погледна и едва не се изсмя с глас. Едва. После вдигна глава и се опита да извика пред вътрешния си взор образа на Гевин. Представи си, че силната му ръка я прегръща, и се успокои. Закле се, че никога вече няма да върши лудости, за да спасява мъжете от семейство Аскот. Щеше да си стои кротко вкъщи и да остави мъжката работа на Гевин. Ами ако той попаднеше в опасност? Или майка й? Или някое от децата? Или…
Роджър дръпна с такава сила дебелото въже, че едва не я събори от прозореца.
— Внимавайте, жено! — изръмжа ядно той.
Джудит прибра главата си към гърдите, той преметна крака през прозореца, увисна на въжето над нея и започна да се катери към покрива. Гледката я отрезви, тя се издаде напред и проследи трудното изкачване.
Алисия посрещна Роджър на самия ръб на покрива с нож, насочен право в гърлото му. Тя го задържа там, увиснал над пропастта, подпрян само на ръцете си.
— Какво направихте с Джудит? — изфуча разярено тя.
— Чака ме долу. Трябва веднага да я изтеглим на покрива. Не ме спирайте, защото застрашавате живота й!
В следващия момент се случиха няколко неща едновременно.
— Стражите! — понесе се вик отдолу.
— Вратата! — изкрещя Роджър и се залови с последни сили за зъбера, за да не се строполи от стената. — Затворете вратата!
Алисия реагира веднага, но когато стигна до падащата врата, един от пазачите беше успял да се промъкне през отвора. Без да се колебае нито секунда, тя заби ножа си между ребрата му. Той се строполи върху вратата и тя трябваше да го избута настрана, за да стигне до резето.
След като свърши тази работа, тя се втурна обратно към зъбера, където Роджър тъкмо изтегляше въжето с Джудит. Алисия се приведе над парапета, за да помогне на етърва си да се изтегли.
— Какво стана? — попита загрижено тя, като стискаше ръката на Джудит.
— Доведоха Клариса и Фиона в килията, където е Майлс. Останах на прозореца, за да чуя всичко, каквото мога, но един от пазачите влезе вътре да види какво прави Чатауърт и повика другарите си. Какво стана с него?
Алисия я поведе към вратата.
— Ето го там — обясни кратко тя и посочи мъртвия.
— Дали са чули виковете му? — попита мрачно Роджър.
— Не съм сигурна — отговори страхливо Джудит. — Но смятам, че трябва да побързаме, иначе няма да успеем да се измъкнем от замъка.
— Нямаме достатъчно време. Къде са съпрузите ви? — попита строго Роджър.
— И те са във Франция, обаче… — започна Джудит, но спря насред думата, като видя, че Роджър вдигна от пода второто въже и го завърза за един зъбер. — Прозорецът на килията, където са затворени, е от другата страна.
Роджър не й обърна внимание.
— Сега нямаме време за това. Господарят на замъка ще се качи на кулата само след минути. Трябва да слезем от покрива и да повикаме помощ.
— Вие сте страхливец! — изсъска Алисия. — Бягате, докато ние с Джудит спасяваме семейството ни.
Роджър я сграбчи грубо за рамото.
— Млъкнете! Не желая да слушам глупави приказки! Забравихте ли, че Фиона е моя сестра? Нямам време да споря с вас, но ако всички бъдем затворени в тази кула, няма да има кой да организира бягството. Можете ли да се смъкнете по това въже?
— Да, но… — започна колебливо Алисия.
— Тогава тръгвайте! — Той й помогна да се прехвърли през стената, като не я изпусна нито за миг от сигурните си ръце. — Хайде, Алисия! — подкани я той и по устните му се плъзна усмивка. — Покажете ни, че имате шотландска кръв във вените си.
След като проследи пътя на Алисия, Роджър се върна при Джудит, хвана я под мишниците и я вдигна.
— Ще ви нося. Не сте много по-тежка от бронята ми. — Той клекна и заповяда: — Качете се на гърба ми и се дръжте здраво.
Джудит кимна и изпълни заповедта. Зарови лице в рамото на Роджър и затвори очи. Той се прехвърли през стената и тя се разтрепери с цялото си тяло. Тилът му беше мокър от пот и тя разбра, че слизането е много мъчително.
— Нима ще позволите един англичанин да ви победи? — пошепна той в ухото на Алисия, когато стигна до нея.
Джудит отвори едното си око и погледна е възхищение снаха си. Алисия беше увила въжето около глезена си, беше опряла другия крак върху него и се спускаше внимателно, като освобождаваше последователно ръцете си. След появата на Роджър тя ускори темпото.
Когато най-после стъпиха на твърда земя, Джудит не пожела да се отдели от силния гръб на Роджър. Той се засмя и внимателно се освободи от ръцете й, после и от краката. Остави я на земята и се втурна към другото въже, което висеше доста високо над земята. Алисия имаше още малко път.
— Скачайте, шотландке! — извика сърдито той.
След кратко колебание Алисия пусна въжето и се приземи право в разтворените ръце на Роджър.
— Вие тежите колкото коня ми — промърмори той и я пусна. — Може би очаквам твърде много от две глупави жени, но все пак ще попитам дали не сте скрили наблизо коне.
— Да вървим, неприятелю! — заповяда сърдито Алисия и му махна с ръка.
Като видя, че Джудит продължава да стои като вцепенена на мястото си и се взира с невиждащи очи във висящото въже, Роджър я сграбчи за рамото и я повлече след себе си.
— Тичайте! — заповяда той и я плесна доста силно по дупето. — Сега ще отидем да освободим сестра ми и Крис от лапите на мъчителите им!
Майлс стоеше в средата на килията си и сякаш очакваше гости, когато вратата се отвори шумно и пазачите блъснаха вътре Фиона и Клариса.
— Водим ти компания, Аскот! — извика развеселено един от мъжете. — Наслаждавай се на нощта, защото ще бъде последната в живота ти.
Майлс улови ръката на Фиона, преди да се е строполила на пода, а после пое Клариса. Настани се удобно на земята и прегърна двете млади жени, които седнаха от двете му страни. Зарадвана от срещата, Фиона обсипа лицето му с целувки.
— Братята ти са получили вест, че си мъртъв — говореше задъхано тя. — О, Майлс, не вярвах, че ще те видя жив!
Майлс се изсмя тихо и очите му засвяткаха. Целуна Фиона по челото, после целуна и Клариса.
— Радвам се, че ви видях. Сега мога да умра спокойно.
— Как смееш да се шегуваш с такива неща? — изсъска ядно Фиона, но Майлс я целуна по устата, за да я
