37
N. A. Chagnon, Studying the Yanomamo (New York: Holt, Rinehart and Winston, 1974), 157-61; N.A. Chagnon, Yanomamo, 4th edition (New York: Harcourt and Brace Jovanovic College Publishers, 1994), 205.
38
LeBlanc, op. cit, 94–97.
39
Quincy Wright, A Study of War (Chicago: University of Chicago Press, 1965), 63.
40
Wrangham, op. cit, 65. Голяма част от дискусиите по-долу се базират на аргументите на Рангъм от глава 8 — В: „Цената на свободата“.
41
Разказът за убиването на лъвицата е почерпан от Wrangham, op.cit., 160–61. Създателите на филма — Бевърли и Дерек Жубер, пишат и статия със заглавие „Лъвове в мрака“, която излиза в списание „Нешънъл джиографик“ 186 (1994), 35–53. Подобна смърт е изключително рядка при сблъсъците между отделните прайдове, които обикновено се заплашват с яростен рев и други предупредителни сигнали, след което се оттеглят. Вероятно убийството на старата Маоми се дължи по-скоро на нейната изолация.
42
Charles Darwin, The Descent of Man: and Selection in Relation to Sex (Първоначално публикувана в Лондон от Джон Мъри през 1871 година; последно издание в Лондон: Gibson Square Books, 2003), 132.
43
LeBlanc, op. cit, 45–49, 113.
44
Robert L. O’Connell, Ride of the Second Horseman: The Growth and Death of War (Oxford: Oxford University Press, 1995), 28-29; ibid., 49, 113, 175–76.
45
Оригиналната теория за „блицкрига“, с която се обосновава изчезването на голяма част от фауната на Северна Америка, е предложена от Пол Мартин от Университета на Аризона през 1967 година. Статиите в списание „Сайънс“ от юни 2001 година, с автор специалистът по еволюционна биология Джон Алрой от Университета на Калифорния в Санта Барбара, в които се говори за изчезването на видовете в Северна Америка, както и на един екип от австралийци, французи и американци, проучил изчезването на видовете в Австралия, слагат край на дебата — изцяло в полза на хипотезата на Мартин. Книгата на Shephard Krech „The Ecological Indian: Myth and History“ (New York: N.W. Norton & Co., 1999) представлява детайлизирано изследване на твърденията за по-мъдро отношение към околната среда, характерно за индианците в Северна Америка, базиращо се най-вече на изобилието от исторически данни за търговията с кожи и други търговски начинания, с които са се занимавали множество племена през XVIII-XIX век.
46
J. Woodburn, „An Introduction to Hadza Ecology“, in R.B. Lee and I. De Vore (eds.), Man the Hunter (Chicago: Aldine, 1968), 49–55.
47
Margaret Mead (ed.), Ruth Benedict: An American Anthropologist at Work (Boston: Houghton Mifflin, 1959), 374. Ироничното в случая е, че в първото издание на тази книга използвах както този, така и следващия цитат в подкрепа на позицията „Русо“.
48
Ernest Wallace and Е. Adamson Hoebel, The Comanches (Norman, Oklahoma: University of Oklahoma Press, 1952), 247. Историята е разказана на авторите през 1930-те години от Джим Под Дъба — стар индианец от племето команчи, който като млад е бил приятелят, чакащ извън лагера на Юта.
49
Natalie Angier, „Is War Our Biological Destiny?“ New York Times, Nov 11, 2003.
50
Homer, Iliad, tr. Richard Lattimore (Chicago: University of Chicago Press, 1951), 15, 322–28.
51
Xenophon, Agesilaus ii, 9. Битката при Коронея (394 г. пр. н. е.) е много по-близо във времето до нас, отколкото до ранните царства, но този касапнически стил на пехотинския бой се превръща в стандартен до второто хилядолетие пр.н.е., и си остава такъв до средата на второто хилядолетие от новата ера.
52
Homer, op. cit., 16, 345–50.
53
Holy Bible, New Revised Standard Version, Anglicised Edition (Oxford: Oxford University Press, 1995), Joshua 6: 20–21.
54
Robert L. O’Connell, Ride of the Second Horseman: The Growth and Death of War (Oxford: Oxford University Press, 1995), 55–60.
