фесове притичаха, за да ни отворят вратите.
Домакинът ме покани да вляза през парадния вход и тутакси изпитах приятната тръпка, полазваща по кожата, когато човек изведнъж попадне от голяма горещина в стая с климатична инсталация. Стоях в приемната. Подът й беше от зелен мрамор. Отдясно се виждаше широк свод, водещ към просторна зала — за миг зърнах излъчващи прохлада бели стени, красиви картини и изключителна мебелировка от времето на Луи XV. Нима бе възможно да съществува такова място насред Синайската пустиня?
По стълбището бавно слизаше жена. Домакинът говореше настрани със слугите и не я забеляза веднага, затова, когато стигна до първото стъпало, жената поспря, положи бялата си ръка, наподобяваща бяла анаконда, на перилата и остана там, сякаш беше царица Семирамида, слизаща от Вавилонската кула, а пък аз бях в ролята на кандидат, който не й е съвсем по вкуса. Тя имаше смолисточерни коси и като съзрях фигурата й, усетих, че гърлото ми пресъхва.
Най-после господин Азис се обърна, видя я и каза:
— А, скъпа, ти си дошла. Водя ти гост. Колата му се е повредила на бензиностанцията, нямал е късмет, затова го поканих да пренощува у нас. Господин Корнилиъс, това е съпругата ми.
— Каква приятна изненада — тихо каза тя и се приближи.
Поех предложената ми ръка и я вдигнах към устните си.
— Трогнат съм от вашата любезност, мадам — едва чуто казах аз. От ръката й лъхаше на диаболичен парфюм, на някакъв чисто животински аромат. Тънкият, възбуждащ дъх от амбъра на спермацетовия кит, от мускуса на кабарговия елен и на бобъра — всичко заедно, съчетано в неописуемо натраплива и откровена миризма, властвуваща над букета с едва доловимо прокрадващи се ярки следи от благовонни масла — на лимон, мелалеука и зероли. Непостижимо! Друго, което светкавично забелязах още в първия миг, беше, че когато поех ръката й, за разлика от повечето жени домакинята не я отпусна, та да тупне на дланта ми като умряла риба. Нищо подобно — жената пъхна палеца си
— Къде е Даяна? — попита господин Азис.
— Вън при басейна — отвърна жената, след което ме попита: — Искате ли да поплувате, господин Корнилиъс? Сигурно сте се опекли край онази ужасна бензиностанция.
Тя имаше огромни кадифени очи, толкова тъмни, че изглеждаха черни, а когато ми се усмихваше, крайчецът на носа й се мърдаше нагоре и ноздрите й се разширяваха.
— Знам ли… — поколебах се аз.
— Аз ще отида — каза господин Азис.
— Хайде всички да отидем — предложи съпругата му. — Ще ви заемем бански костюм.
Помолих първо да се отбия в стаята си, за да си взема чиста риза и панталони, които да облека след плуването. Домакинята каза „Разбира се!“ и поръча на един слуга да ме заведе горе. Изкачихме два етажа и влязохме в огромна спалня в бяло, в която имаше прекомерно голямо легло. От стаята се влизаше в хубава баня с бледосиня вана и биде в тон с ваната. Всичко беше безупречно чисто, съвсем по моя вкус. Докато слугата вадеше багажа от куфара ми, отидох до прозореца, погледнах навън и видях безкрайната жарка пустиня, простряла се като жълто море от хоризонта, та чак до бялата стена на градината, точно отдолу, а отсам стената се намираше басейнът. Край него под сянката на голям розов чадър лежеше по гръб чернокоса девойка, облечена в бял бански костюм, и четеше книга. Имаше дълги и стройни крака. Това беше Принцесата.
„Ама че работа — помислих си аз. — Бял замък, удобства, чистота, климатична инсталация, две ослепително красиви жени, съпруг, като куче пазач и цяла вечер, за да се развихря!“ Положението бе съвършено, сякаш специално създадено, за да се забавлявам и едва ли можех да желая нещо повече. Затрудненията, които ме очакваха, много ми допадаха. Обикновеното прелъстяване вече не ми доставяше удоволствие. В него няма творчество — уверявам Ви, че ако съществуваше начин с магическа пръчка да прогоня ревнивия пазач господин Абдул Азис за през нощта, нямаше да го сторя. Не исках пирова победа.
Когато излязох от спалнята, слугата ме съпроводи. Слязохме на долния етаж и точно там, под стаята ми, аз небрежно подхвърлих:
— Тук ли спи семейството?
— Ами да — осведоми ме слугата. — Това е стаята на господаря — посочи той една врата, — а съседната е на госпожа Азис. Госпожица Даяна е отсреща.
Три отделни стаи, много близо една до друга. Невъзможно беше да проникна тук. Запомних узнатото и отидох при басейна. Домакините бяха пристигнали преди мене.
— Това е дъщеря ми Даяна — представи господин Азис девойката с белия бански.
Тя се изправи, целунах й ръка и бях поздравен с добре дошъл. Употребяваше същия парфюм като майка си — с животински аромат на амбър, мускус и рицин! Само как дразнеше обонянието — предизвикателно, безсрамно, възхитително! Душех като куче. Според мене, дъщерята се оказа по-красива от майката, ако това изобщо е възможно. Имаше същите огромни кадифени очи, същите черни коси и същата структура на лицето, но несъмнено бе по-дългокрака и леко превъзхождаше по-възрастната жена с нещо в тялото: то беше по-стегнато, по-змиеподобно, а положително и много по-податливо. Затова пък в очите на майката, която сигурно имаше трийсет и седем години, но изглеждаше на не повече от двайсет и пет, се таеше плам, с който дъщерята не можеше да се равнява.
— Вземете си костюм от съблекалнята, господин Корнилиъс — каза госпожа Азис.
Затова влязох в кабината и се преоблякох, а когато се появих, тримата вече се плискаха в басейна. Гмурнах се при тях. Водата бе толкова студена, че дъхът ми секна.
— Помислих си, че ще се изненадате — засмя се господин Азис. — Басейнът е охладен. Поддържа се температура 65 градуса, освежаващо е за този климат.
По-късно, когато слънцето клонеше към залез, насядахме, все още облечени с мокрите бански костюми, а един слуга ни поднесе по чаша бледо, леденостудено мартини. В този миг бавно започнах да прелъстявам двете дами, използувайки собствения си метод. Обикновено когато мога да действувам на воля, това не ми създава особени трудности. Славя се с мъничък талант — че мога да хипнотизирам жените с думи и рядко търпя провал. Естествено, не го постигам само с думи. Самите думи, изказани от устата, са безвредни и се плъзгат по повърхността, докато истинското послание, неприличното и възбудително обещание иде от всички крайници и органи на тялото и се предава чрез очите. Честно си признавам, че мога да споделя с вас само толкова от начина, по който го постигам. Важното е, че се получава така. Ефикасно е като испанска муха. Убеден съм, че бих могъл да седя и срещу съпругата на папата (ако той имаше съпруга) и след пет минути, ако положа достатъчно усилия, тя вече ще се накланя през масата към мене с полуотворени устни и очи, светнали от възбуда. Това е дребен талант, нищо особено, но все пак съм благодарен, че съм дарен с него и за да не го прахосам, не пропускам нито една възможност по което и да е време.
Така че двете прелестни жени, дребният човечец и аз си седяхме близо един до друг в полукръг край басейна, отпуснати на шезлонги, отпивахме от чашите с мартини и усещахме върху кожата си топлото слънце на късния следобед. Бях в добра форма. Често ги разсмивах. Историята за лакомата стара херцогиня от Глазгоу, която си пъхна ръката в кутията от шоколадови бонбони и бе ухапана от един мой скорпион толкова разсмя дъщерята, че тя падна от шезлонга, а когато описах подробно как изглежда отвътре развъдникът ми за паяци в градината край Париж, и двете дами потрепериха от отвращение и доволство.
