че дните на Холидей са преброени. Ще е добре да увисне на въжето, но за това трябва повече хора.
— Ако ще идваш, тръгвай. — На Морган не му се слушаше повече.
Излязоха и се качиха в двуколката. Гибонс взе юздите.
— Мисля, че вече всички ще говорят за Холидей като за ужасен човек — започна той. — Начинът, по който това момиче извика накрая… всичко изглеждаше съвсем истинско. Как може момиче като нея да съчини такива неща и да ги каже пред толкова много народ?
Мелани можеше, помисли си Морган.
— Този Морган е вече минало, той е отчаян и обезверен.
Морган накара Гибонс да спре две сгради преди сградата, в която се намираше Партията на Айдахо. Вече се стъмваше, а от сградата се носеше силна военна музика.
Колкото повече се приближаваха, толкова музиката се усилваше, след това се чуха и други звуци. Чуваше се смях, мъже тропаха по пода. Гибонс посочи с пушката.
— За какво ли празнува Холидей? За това, че дъщеря му е иъртва, а генералът е на косъм.
— Съмнявам се да е празнуване — отвърна му Морган.
Повечето от стъклата бяха счупени. На земята лежеше стьпкана голяма картина на Холидей. Звездата му наистина започваше да залязва.
Вратата пред стълбите не се охраняваше от никого, явно той не ги очакваше. Тръгнаха нагоре по стълбите, водени по музиката. Тя беше толкова силна, че можеше да събуди и мъртвите. Това означаваше, че явно Морган го няма, а неговите хора са решили за последно да си погуляят, защото вече изворът на пари пресъхваше. Морган се заслуша внимателно, но не можа да долови нито един женски глас. Ако горе бяха само мъже, това значеше истински неприятности. Стигнаха до вратата, която беше наполовина отворена. Първи влезе Гибонс, а след него се вмъкнаха Морган и Тик. Холидей стоеше зад една маса, пред себе си имаше чаша и пълна бутилка. От едната му страна стоеше Нийл, толкова пиян, че едвам гледаше. Шест груби мъже, които явно бяха стрелци, танцувала около дебелия мъж, който Морган беше забелязал на срещата. Те въртяха дебелака наляво-надясно. Лицето му беше почервеняло от уискито и раздразнението.
Холидей ги забеляза и веднага скочи с рев, който се оказа доста по-силен от музиката.
— Морган! Морган! Най-после дойде, но си водиш и приягели! Ти знаеш какво направи днес, нали, копеле?
Дебелакът се отскубна от мъчителите си и спря музиката. Изведнъж стана невероятно тихо, той се опита да каже нещо, но последвалото изръмжаване от страна на Холидей го накара да млъкне.
Холидей тръгна към тях. Морган си мислеше, че ще се опита да избяга или да се прикрие, но той явно беше много пиян или ядосан, защото се приближаваше към тях. В ръцете си държеше колт, а шестимата стрелци носеха по два револвера: един в кобура и един, запасан в панталоните. Никой нямаше карабина или пушка.
— Ти започна всичко — отвърна му тихо той. — Сега вече всичко свърши.
— Не още! — извика Холидей. — Доведохте дъщеря ми, за да хвърли толкова низки лъжи право в лицето ми. Никога не съм убивал майка й, никога не съм я изнасилвал. Заплашвах я с лудница, защото си беше луда. Пратих я при брат ми, за да се грижи и я наглежда, защото аз нямах много време. И тогава се нови ти, гадино. Ти разби движение, което щеше да превърне този район в най-хубавия щат в Америка. Кой си ти? За какъв се мислиш? Фермер, най-обикновен фермер, който се занимава с отглеждането на коне. Как посмя да се опълчиш срещу мен? Излъга дъщеря ми и накара да наговори всичките тези лъжи, за да очерни името ми, луда кучка.
Гибонс държеше пушката си насочена към шестте стрелци и това ги изнервяше. Холидей започна да крещи отново, когато единият от тях не изтрая, ловко измъкна пистолета си и стреля два пъти, но пропусна. Пушката изтрещя и четирима от стрелците се повалиха на земята, гърчейки се в кръв. Холидей се опита да вдигне револвера си, но Морган беше по-бърз, веднага изпрати два куршума в гърдите му. Единият от останалите двама стрелци успя да убие Гибонс с изстрел в главата, но веднага след това Морган го застреля. Последният се опита да избяга към вратата, но куршумът на момчето беше по-бърз.
Всичко това се разви за секунди и дебелакът се втре-щи. След миг вдигна ръце и започна да моли за пощада. Морган му нареди да легне на пода с разперени встрани ръце. Дебелакът веднага се подчини. В този момент момчето изтича към масата, зад която се беше скрил Нийл, който бъбреше несвързано.
— Не го убивай! — извика остро Морган. — Това копеле ще ни трябва.
Момчето се обърна с револвер в ръка, след това се отказа и измъкна изпод масата треперещия редактор.
Стаята миришеше на барут и кръв. Чуваше се дрънкането на колите на полицията. Морган допря револвера до главата на дебелака.
— А сега отговаряй или ще ти пръсна мозъка. Как се казваш и като какъв работиш при Холидей?
— Едуард Тазвел. Аз му бях счетоводителят в Боис.
— Значи знаеш как е печелил парите си?
— Да, имам книгите, но нямам никаква връзка с това, което е правил. Просто пращах пари на Нийл и разни други хора. Ще ви кажа всичко, което искате да знаете.
— Ще го потвърдиш ли в съда?
— Само не ме убивайте. Ще потвърдя всичко.
Морган го ритна в дебелия задник.
— Само да си промениш мнението, и ще си имаш работа с мен. А сега ставай и да не съм те чул да продумваш.
Обърна се към момчето:
— Ще занесем този боклук в полицията. Началникът може да не остане доволен от това, че ни вижда, но ще се наложи. Холидей го е подкупил. Този огън уби много хора, така че ще иска да се измъкне по някакъв начин. Хайде да тръгваме.
Оставиха Гибонс и останалите и потеглиха с двамата пред тях. След три часа бяха отново в болницата. По пътя нататък момчето му каза, че би искало да се върне в „Спейд Бит“.
— Смъртта на Мелани ми причини доста болка. Баща й лъжеше за нея, нали?
— Разбира се — каза той, но въобще не беше сигурен в това.
И да беше лъгала, тези лъжи бяха разбили живота на баща й. Дебелият подписа признание, че е давал подкупи на Нийл, и полицията сериозно реши да се захване с него.
— Какво ще кажеш да се върна с теб в „Спейд Бит“? След всичко, което свършихме, там има доста работа.
— Имам по-добра идея. Какво ще кажеш да станеш охрана на генерала? Ще му трябва някой.
— Аз! — беше озадачено, но след това го погледна. — Мислиш ли, че ще ме вземе?
— Защо не? Ти му помогна да спрем Холидей и това той никога няма да забрави. И аз ще добавя няколко добри думи за теб, което също може да се окаже полезно. Само си помисли за всички места, които ще обикаляш: Вашингтон, Ню Йорк и така нататък. И ще се срещаш с много и прекрасни момичета.
Продължиха така още известно време, след това момчето се спря:
— Не ме ли искаш в „Спейд Бит“?
— Мисля, че не. Ти не ставаш за такъв живот. А с генерала ще можеш да правиш това, което ти харесва, тоест да защитаваш добър човек. Какво ще кажеш?
— Не може да бъде!
На регистрацията сестрата ги позна.
— Добри новини. Генерал Хауърд е в съзнание и пита за вас.
Запътиха се към стълбите.
— Хайде да отидем и да го склоним.
Информация за текста
© 1995 Кит Далтон
© 1997 Димитър Генов, превод от английски
