Но по какъв вълшебен начин бе пренесен от манастира до общината? Притежаваше ли той приписваната на Вок Уни сила да променя действителността.? В просъница това му изглеждаше правдоподобно… Накрая заспа дълбоко.
Сутринта до вратата на килията си намери купичка супа. Посетиха го русите клонинги. Не разбра какво искат от него. Изглеждаха неми. Гледаха го продължително, поклащайки глави. Като че ли не чуваха неговите въпроси. Дали не бяха и глухи?
Достатъчно бе човек да ги погледне, за да си обясни желанието на геопрограмистите да пренасочат коренно човешката цивилизация. Но клонирането беше само един от стотиците примери за полууспех на науката и съвременните технологии. Полууспех, полупровал — и едното, и другото водеха света по опасен път. Те може би показваха, че е достигнато определено ниво, че е преминат даден етап, че е завършена цяла епоха.
Нахрани се. Млада жена в кафява униформа дойде да го прегледа. Попита я дали е лекар. Тя не отговори. Донесоха му нещо за четене — закона на геопрограмирането, който дори не си направи труда да отвори.
Пи. Спа. Сънува.
Цели два дни остана в тази килия.
После го отведоха при общинника Райнди Зарал, облечена както я бе видял първия път — със зелена куртка и черен панталон. Но над униформата си носеше парадно наметало в сребристосиво.
— Значи още сте тук? — каза тя, когато видя затворника. — Отричате ли вашето положение?
Нел стоеше невъзмутим.
— Така или иначе — продължи Райнди Зарал — вие ще се срещнете с метр Бо Жен, специалиста по отрицателите, когото хората от манастира се съгласиха да ни предоставят.
Общинникът беше свикал нещо като съд в просторната зала на приземния етаж в замъка. Бледа светлина, процеждаща се през решетките на прозорците, открояваше старателно изработените дървени фигурки. Като под увеличително стъкло Нел забеляза цял сюжет, посветен на въпроса. По челото му изби пот. Райнди Зарал се настани на един подиум, заобиколена от клонингите и общинския генерален щаб. Нел се сети, че е забравил да пие вода, преди да излезе от килията си. Сега беше много жаден. Устата му бе пресъхнала; гъста слюнка лепнеше по езика му. На устните му напираха думите: не, не, не…
Плешив монах, чиито два метра височина бяха обвити в гънките на сива роба, седна до общинника с тържествен вид и кимна с глава на присъстващите. Размърда ръце, за да се видят белите йероглифни рисунки по ръкавите му.
— Добре дошъл, метр Бо Жен — процеди Райнди Зарал, едва разтваряйки устни.
Тя сякаш избягваше да гледа монаха.
Метр Бо Жен вдигна лявата си ръка като за старовремска клетва и рече:
— Трябва да ви поговоря за отрицателите. Те са прокълнати същества, притежаващи всички злокобни сили на дявола. Те претендират, че са способни да преобразят създаденото и да унищожат това, което господ е направил. Разбира се, не го могат. Но са много опасни. Вок Уни не е способен да унищожи това, което е. Но той умее да сее злото и нещастието след себе си. Трябва да признаем, че там, откъдето е минал, всичко е различно…
— Всички знаем това! — обади се Райнди Зарал с нетърпелив глас. — Но кажете по какъв начин отрицателите успяват да преобърнат нещата така?
Метр Бо Жен сви рамене.
— Благодарение на силата си те могат…
— Каква сила?
— В известен смисъл те могат да изменят действителността, която бог…
— Кой им е дал тази сила?
— Дяволът, разбира се!
— Какво трябва да се направи, за да се предпазим?
— Тяхната сила е в речта. Единственият начин да направим отрицателя безобиден е да му отрежем езика!
По знак на Райнди клонингите избутаха Нел към Бо Жен, който, изглежда, много се уплаши.
— Би ли се заел лично ти с тази операция, метр? — попита общинникът.
Бо Жен се отдръпна ужасен.
— Разбира се, че не. Не аз! Тук нямате ли палач? Манастирът ще ви заеме, ако…
— Манастирът е станал много услужлив напоследък!
— Някой лекар може да свърши работата — настояваше метр Бо Жен.
— А ако по-скоро отрежем твоя език заедно с останалото!
Монахът се изправи и разпери ръце.
— Внимавайте, братя и сестри! Заради този човек губим хладнокръвието си. Той е отрицател. Нашите духове са объркани под въздействието на неговата сила!
— Ще видим! — каза Райнди Зарал. — Предлагам да подложим затворника на мъчения. Ако се покаже безчувствен, ще разберем, че е пратеник на дявола! А ако успее по някакъв начин да ни се изплъзне, ще разберем, че е отрицател!
— Отрицателите често са изгасяли огъня, с който са искали да ги изгорят — каза метр Бо Жен с назидателен тон.
— Охлаждали са желязото на палачите! — добави някой.
— Укротявали са кучета, насъскани срещу тях.
Райнди Зарал се изсмя, прикривайки под пелерината треперещите си ръце.
— Нямам навик да измъчвам затворниците си. Но тук сме изправени пред случай на върховна сила. Поставя се на карта съществуването на нашите общини! Мисля, че изпитанието е наложително!
Нел не можа да сдържи вика на ужас. „Не“-то избухна от дълбините на тялото му, задуши се в гърлото му и се превърна в стон на ранен звяр.
Райнди Зарал даде на клонингите заповед на опростен език, състоящ се от дрезгави и заповедни звукоподражателни. В залата избутаха плоска, ниска количка. Нел инстинктивно се опита да избяга. Клонингите го задържаха. За няколко секунди дрехите му бяха разкъсани. Хвърлиха го на количката. Плотът поддържаше торса и бедрата му. Главата му висеше надолу; прасците се клатеха във въздуха.
Втора количка с инструментите за мъчение приближи до другата. Нел затвори очи и престана да се съпротивлява. Сложиха му венозна инжекция на дясната ръка.
Райнди Зарал обясни:
— Това е хиперастезик, геопрограмиран под № АЛ 8034. Този продукт може в значителна степан да увеличава всички усещания… и всички болки. Той превръща и най-лекия гъдел в непоносими мъки…
Нел имаше чувството, че се обръща към него.
— След няколко минути — добави тя — съвсем лек натиск върху окото ще го накара да реве! Елате, метр Бо Жен, може би ще имаме нужда от вашата помощ…
Монахът се приближи малко към количката, но благоразумно остана на разстояние.
— Този опит е опасен — каза той.
— Ще видим — отговори общинникът.
— Ако не е отрицател, ще страда напразно.
— Ти каза, че е! — извика Райнди. — Ти говореше да му изтръгнем езика!
Метр Бо Жен се прекръсти.
— Ти си просто един измамник! — каза общинникът.
Нел лежеше със затворени очи. Можеше ли да промени трагичната действителност, като я отрече? Не вярваше.
Съмняваше се, но щеше да опита късмета си. „Не“-то на отчаяние напираше и укрепваше в стегнатите му гърди. Металният ръб под тила и коленете вече му причиняваше страшна болка. Погледите, плъзнали по тялото му, го изгаряха като лъчи. Гърч раздираше гърба му. Дишането му ставаше все по-учестено.
— Употребата на хиперастезик в случая е безсмислена — каза метр Бо Жен. — Той просто ще припадне.
