устояваше на всякакво посегателство.

Оживлението беше необичайно за Мавър. Разхождащите се посред нощ се възползваха от тропичния климат. ИНЕС беше успяла! Това беше нейната лебедова песен, но все още никой не го знаеше (освен може би Симон Анвер). Няколко зяпльовци вдигнаха глави. По покривите и в небето над града имаше чудовища! Някои от тях се влачеха по земята, близо до източниците на светлина или светещите фирми. Всички те изглеждаха много по-безобидни, отколкото чудовищата в апартаментите. Ромен отбеляза този факт в наметката си. Изглежда, хората вземаха ЕЧНП за оригинална атракция и нищо повече… Ромен и Колет дори чуха младежи да говорят убедено, че става въпрос за реклама на нов синикуей.

Чувството за пълна сигурност на населението все така изглеждаше ненакърнено. Ромен напразно се опита да изнамери поговорка на баба си, която да се отнася до подобна ситуация. Никой не беше особено разтревожен.

Всичко си беше наред… Или може би всичко беше загубено!

На следващия ден чудовищата можеха да се видят вече и посред бял ден. В Мовър се появиха и ловните дружинки на Пълна сигурност. Семейство Депорт бяха помолили Ромен Мара да се настани у тях, за да ги закриля.

За първи път от създаването на Пълна сигурност технологическото общество беше поставено в шах. Тази сутрин в цяла Европа по-голяма част от службите бяха затруднени. С всеки изминат час злото се разпростираше по света. Говореше се дори за прекъсване на електричеството!

Ромен се свърза с областното управление на Пълна сигурност. Поради последните събития считаше, че разследването му е безсмислено. Колет вече не се отделяше от него. Тя призна, че загубва чувството си за пълна сигурност, щом се отдалечи на десет крачки от него. Жулиен Депорт беше зает в сервиза.

Пълна сигурност предвиждаше всичко, дори и най-невероятното. Беше предвидила нашествието на лепкави, газообразни, слузести, електрически и други извънземни същества. Прословутите ловни дружинки бяха създадени, за да се противопоставят на нашествениците (тъй като човекът нямаше вече врагове на Земята, както го изискваше доктрината на ПС). Означаваше ли това, че ЕЧНП са от извънземен произход?

Ромен си припомни как излагаше официалната теза: всъщност чудовищата бяха със сигурност 97,75% холограми, изпуснати от един английски изследователски институт по електроника. Как можеше да се приема риск от 2.25%? Вината беше на англичаните, които наистина никога не можаха да разберат принципа на Пълна сигурност.

В Италия може би казваха, че вината е на германците. А в Англия — на французите… Някъде другаде вината може би беше на кубинците, на арабите, на японците, т черните, на жълтите, на червените… които всъщност не можаха да разберат принципа на Пълна сигурност.

Колет отказваше да се докосне и до най-нищожния електрически уред. Тя изпитваше такъв ужас от ТИТ-а., че Ромен трябваше да се обади вместо нея във фризьорския салон, за да анулира всички заявки на клиентите и да даде на персонала безсрочен отпуск за сметка на Пълна сигурност. Ромен й предложи да отидат на синикуей и да гледат „Планетата на кравите“. Колет се колебаеше: киното също беше електрическа машина. Освен това там щяха да бъдат в полумрак. Все пак накрая тя се съгласи — в обществените места би трябвало да са взети мерки против нашествието на чудовища и спирането на тока.

Успяха да гледат „Планетата на кравите“ от край до край, без да се появи нито едно ЕЧНП. Действието се развиваше много години след покоряването на Земята от могъща галактическа раса — поржците. Поржците обричаха на тясна икономическа специализация световете, които владееха. Така например Земята беше определена за отглеждане на крави. Всички земляни, или почти всички, бяха гаучо и каубои! Естествено, цялата дейност бе контролирана от поржците. Белите крави в зелените полета бяха за хората смисъл и средство за живот. Завръзката беше някакво скарване на каубоите, едните — верни сътрудници на окупаторите, другите — привърженици на съпротивителното движение, впрочем съвсем безполезно. Тъй или иначе планетата принадлежеше на кравите. Въпреки своята доброжелателност поржците унищожаваха промишлеността и научните изследвания. Снабдяваха земляните с всичко, което те не можеха да си произведат. За Земята това беше позорен изход, въпреки че тя не страдаше от това.

В определен момент в една ремонтна работилница за трактори се появяваха неизвестни чудовища и пръсваха из цялото село. Селяните дори мислеха, че това е нападение на извънземни същества, неприятели на поржците. Впечатляващо беше разнообразието от форми, които приемаха нашествениците. Човек би казал, че присъства на ревю на стара научна фантастика. Обяснението не закъсня: ставаше въпрос за най- обикновени холограми, изпуснати от нелегален изследователски център, в който техниците от съпротивата се опитваха да пресъздадат гордата земна технология. Поржците бързо овладяха положението и всичко си потече постарому. Пълна сигурност за по-убедително се беше заела с обяснението на филма!

Хванати за ръка, Колет и Ромен стигнаха до хотел „Мелани“. Ромен неволно си мислеше за теориите на Симон Анвер. Нима предвижданията на този млад американски енцефалог се сбъдваха?

Според него в момента, когато човечеството достигне телом и духом до пълната сигурност, една част от мозъка, възпирана от памтивека, ще заработи свободно. Човекът отново ще се превърне в творец. Но той няма да се промени основно: ще умее да пресъздава, да материализира само фантасмагориите, породени от страха и ужаса, таени дълго време в него. Вероятно ще ги пресъздава под една опростена, схематична, стереотипна форма, влияейки се несъзнателно от културните модели, с които разполага… Най-общият модел на ЕЧНП, изглежда, бе предоставен от „Планетата на кравите“ с нейните „холограми, изпуснати от нелегален изследователски център“ (освен ако те не бяха истински извънземни врагове на поржците…).

Симон Анвер твърдеше, че тази творческа сила е присъща на висшата дейност на главния мозък. Той изпращаше отделни примери за нейни потискани и ограничени прояви. Примери, взети най-вече от фантастичната или научнофантастичната литература. Призраци, чудовища, демони… НЛО според него бяха най-характерните творения на човешкия мозък. Всички те се появяваха най-вече през периодите на сигурност: относителната сигурност след война, дългите периоди на мир, на материална или духовна стабилност… Сборищата на вещици през средновековието заемаха челно място сред анализираните явления в „Принципът за несигурност на съдбата“. Благодарение на християнската вяра средновековието притежаваше своего рода пълна сигурност. Католическата църква беше еквивалентна на ПС, който не биваше да се подценява.

Защо по принцип човешката „творческа сила“ беше възпирана? Изглежда, това бе условие за оцеляване. Индивидуално оцеляване и оцеляване на вида. Съществуването само по себе си беше достатъчно трудно в един безмилостен материален свят, за да се натоварват хората с войнствени и опасни измислени създания… Сигурността, която сега предлагаха на населението, притежаваше пространствено- темпоралните ограничения на човешкия живот, но регулиращият елемент на християнския ад вече не съществуваше. Вдигането на възбраната отново ставаше възможно, ако се намереше общ модел. Планетата на кравите беше донесла този модел.

Този ден, 11 януари 2021 година, положението в целия свят се влоши рязко. Нашествието на ЕЧНП прие невероятни размери. Прекъсванията на тока се умножиха. Ромен и Колет се подслониха в хотел „Мелани“. Ромен поръча експресен обяд, но ресторантската машина беше развалена. Взе от куфара си консерва неприкосновен запас — Пълна сигурност предвиждаше всичко, дори и невъзможното. Отвори кутията и откри вътре нещо подобно на храна, която раздели с Колет, а също и един голям нож, с който се въоръжи, за да посрещне чудовищата.

Нашествието започна. Пробождаше меки и прозрачни кореми, задъхвайки се от умора, като си бършеше чедото на всеки десет секунди. Кървави останки се смесваха с горчивата му пот. Разрязваше ципести криле. Избождаше опашати очи. Разкъсваше люспести кожи… Не се тревожеше много. Хората щяха постепенно да загубвал чувството си за пълна сигурност. Задържащият механизъм отново щеше да потисне творческата им сила. Освен ако енцефалогът Симон Анвер не грешеше…

Но гражданите на XXI век имаха доверие на Пълна сигурност. Колко ли време щеше да им е нужно, за да загубят напълно чувството си за пълна сигурност? Ромен си помисли, че Сигурността няма да се съвземе след този удар. Но това беше най-малкото зло.

Отпусна ръце. Колет взе електрическия пистолет и стреля срещу ордата нашественици. Засегнатите от електрическата дъга ЕЧНП се издуваха и бавно се отдръпваха, замествани веднага от други. Когато

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×