Колет се изправи с вик. Ромен измъкна от колана си визирпокета и го насочи в празното пространство. Гигантското насекомо се разсипа в пепел по мокета. Мястото му се зае от риба с човешка глава и плавници, наподобяващи крила на прилеп, която бясно започна да кръжи над Ромен…
Ако чудовищата бяха електрически същества, как ли щеше да им се отрази изстрел от същия тип? Визирът изпусна синя дъга, веднъж, два пъти… неспирно. Ромен забеляза, че зарядът на оръжието рязко спада, рибата се изду, човешката й глава изчезна и се замени от птича. Продължаваше да кръжи над главата му. После изведнъж се насочи право към тавана и изчезна. Ромен си пое дъх и избърса потеклата по челото и врата му пот.
Нямаше време да седне. От ТИТ-а, чиято клавиатура тракаше бясно, се появи виолетов октопод с щръкнали жълтеникави бодли. Чудовището изхвърли еластичното си пипало към Колет и на ръката й веднага се появи дълга драскотина. Младата жена не извика. Големите й сини очи гледаха Ромен с възхищение и ужас. Като че ли за момент консултантът от Пълна сигурност бе озарен от истината. Но просветлението трая кратко; ЕЧНП се завръщаха с пълна сила. Трябваше да посрещне нападението, макар да бе убеден, че въоръжената съпротива е безполезна и детинска. Но се надяваше, че като се бори с ентусиазъм, ще успее да подхранва чувството за сигурност у Колет.
Когато първата вълна отмина, той целият бе опърлен.и полуослепен. Колет се засмя. Благодарение, ъъъ… на ИНЕС чувството й за пълна сигурност се беше запазило. Взе ръката й, затърси туптенето на сърцето й по голата гръд… Гола? А, да, чудовищата бяха разкъсали почти напълно дрехите й, както се случваше в старите научнофантастични истории.
Трябваше да я остави, за да се бие с голи ръце срещу една синя амеба, а след това и срещу летяща жаба. Пистолетът му бе празен. Целите му ръце бяха покрити с червени петна от изгаряне. И лицето му сякаш бе в огън. От хладилния блок изникна звяр със зинала паст, оголила десетсантиметрови кучешки зъби. Тялото му представляваше огромна, отпусната, полупрозрачна торба, в която се гърчеха вътрешностите. Звярът мърдаше предните си лапи, въоръжени с остри нокти. Нямаше задни крайници. Ръмжеше глухо. Ромен записа звука в наметката си. Интересно. От големия корем, разплут на пода, се разнесе непоносима воня.
По погледа на Колет Ромен разбра, че тя губи чувството си за пълна сигурност. Колет изстена и се опита да припадне, но не успя, което беше по-скоро лош знак (доброто функциониране на рефлекса за припадане показваше целостта на чувството за пълна сигурност). Ромен прободе с кухненския нож торбата с вътрешности. Ободряващ успех. ЕЧНП започна да стене по същия начин като фризьорката. Колет млъкна изненадана. Ромен бръкна с ръка в паста на звяра, изтръгна езика му и го захвърли на мокета с победоносен вик. В краката му се образува червено петно. Почувства се герой. Колет се хвърли към него с вик: „Моят герой!“ или нещо подобно. Усети втора пълна сигурност. Чудовището се мяташе по пода, пръскайки из апартамента слузеста кървава течност.
Влажните длани на Ромен лепнеха по топлата кожа на Колет и по парцалите, които бяха останали от бельото й. ЕЧНП беше все още живо. Ромен се чувстваше щастлив, но изморен.
Откакто бяха свързани с ИНЕС, прекъсването на индивидуалния електромер за разпределение на електричеството беше невъзможно. Умишленото прекъсване беше забранено. Като представител на Пълна сигурност Ромен можеше да го направи, но се колебаеше. Това му изглеждаше противоестествено. Притежаваше прекъсвач модел „Ситинг Бул2 9020“ даден му от ПС, с който можеше локално да прекъсва електрическия ток. Включи го към линията на хладилния блок.
Електромерът изключи и настъпи тъмнина. Ромен изпсува. Не беше предвидил това. Колет закрещя. На Ромен му се прииска да си запуши ушите. Много деца и младежи въобще не познаваха тъмнината, която ги ужасяваше. Но Колет Депорт беше родена доста преди режима на Пълна сигурност… дали бе забравила тъмнината? Ромен изключи „Ситинг Була“. Отново стана светло. Всичко беше наред. Апартаментът бе празен. Бяха останали само следи от мръсотията. Отбеляза, че те бързо изчезваха. Опипа лицето си и се оказа, че то е сухо.
— Тази вечер беше ужасно! — каза Колет. — По-лошо и от самите чудовища!
— По-лошо — съгласи се Ромен.
— Мисля, че няма да се върнат вече. Много съм уморена…
— Така ли, когато си много уморена…
— Обикновено си отиват. Странно е, нали? Ще си лягаме ли?
Ромен не можеше да я остави сама. Легна при нея. Направи всичко, на което бе способен, за да й възвърне чувството на пълна сигурност. Но точно в момента, когато мислете, че вече бе успял, и Колет стенеше от удоволствие в ръцете му, от пода, цвърчейки, изскочи голям колкото теле червен плъх с антена.
Сутринта събраха странни останки и Ромеи ги сложи в найлоново пликче. Приличаха на нежни паяжинки. Със сигурност за първи път някой прибираше останки от ЕЧНП. Ромен отново се почувства герой, още повече че нощта бе завършила доста добре. Продължи разследването.
Застана пред изхода на един синикуей, за да разпита зрителите, които бяха гледали „Планетата на кравите“. Филмът се бе харесал на всички. На всички ли? Методът въобще не беше научен, но все пак на всички! Или лъжеха, защото бяха надушили, че е пратеник на Пълна сигурност, или в сърцето на съвременния човек съществуваше лудо, неудържимо и опасно влечение към бели крави и зелени полета! Разпитваше дали някой определен момент им е направил силно впечатление, но не получи никакъв точен отговор. Зрителите се измъкваха от столовете си в състояние на сиропирано блаженство и като че ли се събуждаха от дълъг-дълъг сън. Несъмнено и бабата на Ромен щеше да бъде объркана колкото внука си.
Факт от първостепенно значение: притегателната сила, която кравите упражняваха върху децата от Пълна сигурност. Каубоите от филма, на коне или в джипове, не бяха вече героите от „Завладяването на Запада“. Сегашният герой не беше и всепобеждаващият извънземен жител, който завладява Земята: герой беше кравата. Ако се замисли човек, това беше забележително развитие на чувствителността.
Тази нощ Жулиен имаше още едно състезание до 97,8%. Като размисли, се оказа, че предното е било само предпоследно… Колет демонстрираше чувство за сигурност, здраво като скала. За да посрещне чудовищата, си беше сложила костюм в черно и зелено, украсен с прозрачни, възбуждащи рисунки.
Какво удоволствие би било за едно нормално устроено ЕЧНП да разкъса тази фина тъкан!
— Ромен, скъпи, защо да не се любим веднага, за да ги спрем?
— За да ги спрем? Да. Защо не!
Чувството за пълна сигурност на консултанта се издигна на завидно ниво. Докъм полунощ те изградиха срещу нашествието преграда от диво удоволствие. В нула часа и три минути се появи първото чудовище. Наблюдаваха го изтощени с влажен поглед. Точно както преситена крава гледа любимия си каубой. Скоро ЕЧНП станаха пет-шест. Приличаха повече от всякога на същества от научната фантастика преди Пълна сигурност — безкрайно отблъскващи и заплашителни.
— Само не изгасяй светлината — каза Колет, докато се обличаше. — Ще умра от страх!
Ромен залитна, търсейки дрехите си и „Визир Покета“. Откри пистолета и реши да не се облича. Беше твърде уморен. Нещо белезникаво, продълговато, зъбато и ноктесто се спусна към него, като се целеше в очите му. Ромен се прикри с ръце и те веднаха бяха издрани от ноктите. Можеше ли човек наистина да бъде ранен от ЕЧНП? Свали ръцете си, потънали в прясна кръв. Опитът беще убедителен!
Отбраняваше се с пистолета. Чудовищата съсредоточиха атаките си към него. Колет, сгушена зиморничаво във фотьойла, наблюдаваше с полуужасен, полувъзбуден поглед великата галактическа битка на своя любим рицар. Изстрелите от „Визир Покет“ не убиваха ЕЧНП. Имаха странен ефект — електрическата дъга издуваше чудовищата и те политаха, изгубили всякаква агресивност. Скоро всички ЕЧНП бяха подути и се клатушкаха като пияни космонавти в безтегловност. Някои повърнаха на мокета. Две-три чудовища се пръснаха, изпълвайки уютния апартамент на улица „Сенатор Еме Рьоно“ с чудновати телесни течности и вътрешности.
Битката бе започнала едва преди четвърт час, но вонята беше вече нетърпима. Ромен пак зареди оръжието си.
ЕЧНП! ЕЧНП!
— Усещам, че и аз ще повърна — каза Колет. — Да се махаме оттук!
Ромен се облече и тръгнаха. Щом излязоха на улицата, Колет веднага провери състоянието на грима си в автоматично огледалце. Ромен въздъхна облекчено. Чувството за пълна сигурност на младата жена
