Колет го покани у дома си. За всекиго беше голяма утеха да посрещне в жилището си представител на ПС. Ромен се запозна с мотомеханика, бивш състезател, Жулиен Депорт. Жулиен не беше загубил чувството си за пълна сигурност, но бе разгневен. От 10 януари 2021 състезанията с голям риск, които ПС гарантираше само до 97,80%, щяха да бъдат закрити. Фанатичен почитател на големия риск, Жулиен не скри пред Ромен разочарованието си от тази съвсем необоснована според него мярка.
— Имате право да се ядосвате — каза Ромен. — Това е част от вашата вътрешна сигурност. Не мога да не си мисля, че ако хората по-често се решаваха да дадат израз на недоволството си, нямаше да има чудовища в електрическите уреди!
Каквото и да стане, винаги ще има хора, неспособни да се насладят на светения хляб на сигурността. Бабата на Ромен казваше: „Винаги ще има глупаци, които ще предпочетат черния хляб пред белия!“
Ромен разбра, че Жулиен Депорт бе вбесен най-вече, че е загубил великолепния претекст да изчезва пет-шест пъти седмично от луксозния апартамент на улица „Сенатор Еме Рьоно“. Колет беше десет години по-възрастна от него. За щастие скоро щеше да има нови състезания, също така вълнуващи, но гарантирани от ПС до 99.50%.
Ромеи Мара разговаря със семейството в хол стил „Риджънси“, пред огромно разнообразие от алкохолни напитки — от индийска водка до калифорнийска сливова, произведена в казаните на Мавър. Колет не беше чак толкова разстроена, колкото си мислеше той. Изглеждаше твърде доволна, че е привлякла вниманието на Пълна сигурност. Не желаеше нищо повече от това. Държеше се; като че ли самото присъствие на психолог-консултант трябваше да прогони завинаги чудовищата. Жулиен Депорт изглеждаше раздвоен между неверието и раздразнението. Но нито единият, нито другият бяха загубили чувството си за пълна сигурност, което бе най-важното.
По-късно Ромен Мара се разхожда дълго из улиците на Мавър. Бяха го избрали за изпълнението на тази задача поради първите две букви на фамилното му име, които съвпадаха с първите две букви от името на града. Това беше съвсем осигуряващо.
Гигантските афиши за „Планетата на кравите“ изникваха от стените и се устремяваха в сивото, лишено от слънце зимно небе. На фона на яркозелена ливада се виждаше огромно бяло преживно животно: добродушна и малко присмехулна крава, символ на Пълна сигурност… или може би точно обратното. Филмът се прожектираше за трети път по холоекраните на града; постоянно го даваха и по кабелната телевизия на ИНКОН. Без съмнение това бе един от най-големите кинематографични успехи от началото на века. Твърде загадъчен успех, който консултантите от Пълна сигурност не бяха успели да обяснят задоволително и за чиято същност те се колебаеха, без да постигнат единомислие.
Дали е добър? Дали е вреден? Гледаха го по цялата земя. Стотици милиони зрители го аплодираха. Някои от консултантите стигнаха дотам, че му приписаха вината за слуховете около чудовищата…
Тъй или иначе белите крави на бъдещето се разхождаха по всички стени на света, превърнати в непоносимо зелени ливади както в Мавър, така и навсякъде другаде. На терасата на едно кафене Ромен срещна трима млади социолози. Те признаха, че са ученици на Херман Трол, специалист по слуховете. Интересувала се също й от теориите на Симон Анвер, независим изследовател с твърде смели идеи. Разбира се, те бяха в Мавър, за да проведат анкета върху ЕЧНП, както хиляди други анкетьори по света проучваха хиляди, стотици хиляди слухове за ЕЧНП…
— Аз също съм дошъл заради слуховете — каза Ромен. — Но не се интересувам от теориите на Симон Анвер.
Това бе чиста лъжа. Разговорът се оживи. Ромен Мара се представи като агент от Пълна сигурност. Дъгообразната му значка направи голямо впечатление на младите социолози и те не чакаха дълго да ги моли, за да отговорят на въпросите му. Само че не знаеха нищо или почти нищо. Въобще не вярваха на показанията на Колет Депорт. „Баба ми казваше…“ — започна Ромен. Не довърши изречението. Социолозите оцениха със смях тази изтънчена шега. Разговорът продължи с чудесна мароканска бира. Младите социолози запазваха, въпреки Симон Анвер и ЕЧНП, чувството си за пълна сигурност.
На улицата беше приятно топло. След свързването с ИНЕС градът имаше климатична инсталация. Ромен Мара вървеше с бавна стъпка по булевард „Контраадмирал Ромен Лазар“ и си мислеше: „Ако ЕЧНП не съществуват реално, то слуховете са факт…“ Спря на улица „Емил Донасиен“ и заразглежда възхитен бялата крава, която пасеше над катедралата.
Излезе от центъра на града и тръгна към покрайнините, където се намираше местният хотел „Мелани“. Всички сгради на Пълна сигурност, които подслоняваха администрацията и различните служби — помощ, полиция, настаняване и др., — се наричаха хотел „Мелани“ (или неговия еквивалент на други езици). Донякъде демодирано, но безкрайно успокояващо женско име: Мелани.
Като консултант на служба Ромен Мара бе запазил малко апартаментче със свързочна стая. Почувства се на сигурно място. Веднага се свърза с Южноевропейското областно управление и не след дълго присъства на телематичен дебат. Сред проблемите, които измъчваха високопоставените ръководители на ПС, фигурираше и отношението на Църквите спрямо Пълна сигурност. По принцип големите Църкви сътрудничеха лоялно на Пълна сигурност. Старата и Мистична Църква Катпро СМЦК, даваше добър пример. Но със сектите не винаги бе така. Множество гуру и пророци бяха добре настроени към Пълна сигурност, но понякога влизаха в идеологическа или пряка конкуренция с ПС. Изобщо не забелязваше тези „конски мухи“. Общо взето, те не заслужаваха особено внимание. Но освен тях имаше и религиозни общности, които въздигаха първоначалната несигурност в истинско верую и твърдяха, че човек „трябвало да се чувства обезоръжен и гол в ръцете на бога“. Такива бяха например петдесетте или стоте хиляди привърженици на мага Токатади. Естествено, те бяха неприятели на ПС, но до каква степен бяха опасни за установения ред? Точно това и обсъждаха. Висшите ръководители поискаха мнението на социолозите и психолозите-консултанти. Един от участниците говори за санкции. Най-тежкото наказание, което можеше да се наложи на индивида, бе неговото изключване от Пълна сигурност. След изключването той практически вече не беше човешко същество: нямаше никакво право на никаква форма на сигурност, разбира се, дори и на физическа. Но обществеността нарочно не беше уведомена за това наказание и неговите последствия, за да не бъде предварително лишена от чувството за пълна сигурност — основен елемент на системата. Двусмислие, противоречие: как да се излезе от това положение?
Изключването нямаше никакъв назидателен ефект, защото по-голямата част от населението не вярваше, че то е възможно. И какво все пак става с изключените индивиди? Предпочитаха много-много да не се замислят за това… Един от участниците в разговорите, д-р Карл Вандес, поиска върховното наказание да бъде разкрито пред обществеността, за да постигне пълния си ефект. Мнозинството се противопоставяше. Дойде ред на Ромен Мара да изкаже мнението си.
Ромеи си бе изградил здрави позиции сред администрацията на Пълна сигурност, като цитираше по всякакъв повод мъдростите, пословиците и поговорки, на които баба му го бе научила в детството: това успокояваше ръководителите. Така че дължеше успеха си повече на народните мъдрости или на каквото бе останало от тях, отколкото на университетските си дипломи.
— Ами — започна той, като този път не добави неизменното: „Баба ми винаги казваше…“ — най-доброто е враг на доброто!
Избухнаха аплодисменти. Един много високопоставен ръководител обясни смисъла на тези, които не бяха разбрали:
— В момента нещата не са чак толкова зле. В желанието си да подобрим едно почти идеално положение не рискуваме ли всъщност да повредим един твърде деликатен механизъм?
Тези мъже и жени, чиято задача бе да гарантират на гражданите пълна сигурност, знаеха, че тя е просто измама, и отчаяно търсеха собствената си вътрешна сигурност. Бабата на Ромен Мара с нейните чудесни мъдрости представляваше за тях някаква закриляща ги сила, на която обичаха да се осланят от време на време. В заключение препоръчаха на Централното управление да запази статуквото.
Но затова пък мнозинството от представителите желаеха да се вземат строги мерки срещу така наречените „гуру на несигурността“. Нито един глас не се издигна в защита на мага Токатади. Малцина смятаха, че трябва да го оставят на мира. Ромен Мара се присъедини към тях, като, разбира се, цитира една поговорка. Избра я малко наслуки: „Не дразнете лъва, когато спи…“ По този начин Ромен често печелеше пред научния език на другите консултанти.
