Жълтият прах на времето

— Да. И ти повтарям, че съм страшно объркан.

— Разбирам. Или поне ще бъдеш.

Дикинджър плесна с длан по маса, стена или някаква друга гладка повърхност пред него, там, откъдето се обаждаше — вероятно някоя кабина в Роаси. Сладникава мелодия поскърцваше край него. Но силният му и ясен глас лесно заглушаваше околните шумове.

— Надявам се, че ще успеем да се видим следващата седмица, за да поговорим за твоя опит. Не, аз… Трябва да… Надявам се, че не ни подслушват.

— Джон?

Жак отстъпи до надуваемия фотьойл и се отпусна в него, като притискаше слуховия апарат и слушалката по лицето си.

— Джон?

— Трябва да приключим веднага. Толкова по-зле, ако подслушват линията.

— Какво става всъщност?

— Колко пъти опита от праха?

— Веднъж.

— Колко зрънца?

— Шест. Половината от средната доза.

— Да… Жак?

— Джон?

— Часът е двайсет и два и трийсет. Мисля, че вече мога да говоря.

— Слушам те.

— Жак, имаш ли ми доверие?

— Да, Джон.

— Пълно доверие?

— Да!

— Тогава ще изсипеш всичкия жълт прах, който ти остава, в чаша уиски и ще го изпиеш, без да губиш и минута!

,

Информация за текста

© 1975 Мишел Жори

© 1990 Георги Ангелов, превод от френски

Michel Jeury

La fete du changement, 1975

Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona, 2008

Последна редакция: NomaD, 2008

Издание:

Мишел Жори. Жълтият прах на времето. Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Преводач: Георги Ангелов

Рецензент: Ася Къдрева

Редактор: Светлана Иларионова

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Янка Енчева, Паунка Камбурова

Френска, I издание

Дадена за набор на 4.II.1990 г.

Подписана за печат на 30.VI.1990 г.

Излязла от печат: месец юли 1990 г.

Изд. № 2309. Формат 70?100/32

Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,62. УИК 14,11

ЕКП 95366 5637-248-90

Държавна печатница „Георги Димитров“, София

Michel Jeury. La fete du changement, 1975

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9490)

Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00

,

1

Коан или куан — мандарин (куан-хуа) или езикът на мандарините; най-разпространеният съвременен китайски диалект. — Б.пр.; Абсолютно погрешно обяснение — коан е кратък разказ за учител по дзен, въпрос, поставен от дзен-учителя (както е в случая) или диалог между учител и монаси-ученици; коанът се обикновено се основава върху логически парадокс (срив) и чието послание е постигаемо чрез интуитивно разбиране (според дзен-учението — постигане на сатори). — Бел. NomaD

2

Алкохолно питие от ферментирал ориз или сок от захарна тръстика. — Б.пр.

3

От хронос (гр.) — време, и гранулум (лат.) — зрънце. — Б.пр.