по главата, по краката. Дръпна се козата — хрът, и избяга през върхът. През ровини, през баири Лесньо тръгна да я дири, но от нея ни следа, гледай ти каква беда! А във къщи от вратата ще го питат за козата. То ще бъде страшна врява, само как ще се спасява? И какъв е сприхав тати — зле ще си изпати! Край чукари, през поляни Лесньо бавно крачи. Със сълзици са обляни мигли и клепачи. Току-що дойде пред къщи, и се спусна мрака. … Но сред двора чу се говор — сепна се юнака. Мама, тате, бате Груди връщат се от блока. Лесньо, без да мисли, скри се в кацата дълбока. А пък тя почти догоре се оказа пълна, та умника се озори и вода погълна. Някой каза в мрачината: „Де ли е момчето — нито него, ни козата, брей, че е проклето!“ После в къщи: „Пак щуряло — се обади мама, — стенното ни огледало никакво го няма!“ Лесньо наш съвсем се смъкна в ледената каца. Но отде сега се пръкна пустата му маца! В кацата се поотърка, почна хитричко да мърка и не щеш ли замяука: „Ей го тука, ей го тука!“ Татко му глава обърна и във кацата надзърна: „Казвай, де ти е козата?“ „Тя избяга сред полята?“ „Огледалото къде е?“ Лесньо наш немее! Татко му, изправен в мрака, ядовито каза: „Виждате ли го щурака — на разбойник мяза! Чувай, вместо да се вмъкваш в каци като жаба, ще помагаш, че е жътва, че се вади хляба! Утре цял ден от чешмата, вчесан и скопосан, на жътварите в житата ти вода ще носиш!“ Лесньо промърмори: „Може!“ Но така го втресе, че в кревата го наложи баба му с компреси. Във леглото зъби трака и си мисли тъй юнака: „Толкоз леснини да зная, а изпащам си на края. Трябва те да бъдат свястни, хитрички и безопасни! Трябва те…“ Но за това в третата глава. ,
© 1960 Добри Жотев
Сканиране: haripetrov, 2010
Разпознаване и корекция: moosehead, 2010
Издание:
