Розолфския замък.
Черния херцог му направи едва забележим знак, после се обърна към свитата си и с отсечен, повелителен глас рече:
— Хутор, връщай се с хората си обратно. Повече не сте ми нужни.
Групата веднага обърна конете и постепенно се изгуби в нощната тъмнина.
— Дявол да го вземе! — обади се непознатият, като позна Харалд и Грундвиг. — Тъкмо навреме идвате, още малко и щеше да е късно. Вижте това…
На няколко крачки от Харалд и Грундвиг, под светлината от фенера, който държеше слугата, в локва димяща кръв лежеше огромна пещерна мечка — рядко срещан вид в Северна Норвегия и Швеция.
— Много точно попадение! — отбеляза Харалд, като оглеждаше гърдите на звяра, от които стърчеше забит до дръжката кинжал. — Имал си късмет. Тия мечки са изключително свирепи и силни.
— Разчитах да пристигна в замъка още по светло — продължи непознатият, — но бурята ме застигна и се загубих в степта. Няколко пъти подадох сигнал с рога, надявайки се да ме чуете в замъка. Изведнъж конят спря. Как ли не опитвах да го подкарам, той не мърда. Тогава скочих на земята и стиснах в ръка широкия си кинжал. След миг ми се мярна някаква тъмна маса, успях навреме да отскоча настрани и забих кинжала, както после се оказа, в самите гърди на мечката. Звярът падна и аз го доубих с два револверни изстрела.
— Знам го аз юнака Анкастрьом!
— Е, това не е никакво геройство, херцог. Просто нямах друг избор: нямаше къде да бягам и волю- неволю трябваше да защитавам живота си. Дори за размисъл нямах време, всичко стана за секунди.
— Тъкмо това хладнокръвие и съобразителност ми харесват у теб, Анкастрьом. Ти си незаменим човек… Какви новини ми носиш?
— Много важни, херцог… Мога ли да говоря?
— В степта няма кой да ни чуе.
— Но ние не сме сами…
— Това е моят верен слуга Грундвиг. От него нищо не крия.
— Време е да се действа, херцог. Народът изнемогва под тежестта на данъците и отказва да ги плаща. Немеца, който заемаше трона на Бьорнови и Ваза, недоволен от привилегиите на дворяните, разпусна дворянския гвардейски полк, командван от зет ви Хорн. Дотогава графът беше сред нерешителните, но сега премина към националната лига.
— Не може да бъде!
— Нося ви доказателства.
— А как е армията?
— Само чака сигнал…
— Ваша светлост — намеси се Грундвиг, — не разговаряйте тук, послушайте стария си слуга. Има неща, които не трябва да се доверяват дори на вятъра в степта. Спомнете си за Свен и Астор, които умряха на ешафода… Спомнете си и за вашия предводител, паднал под ножа на неизвестен убиец!
— Ами! Кой ще тръгне из степта в такава нощ! — отвърна Черния херцог. — Чуваш ли далечния вой? Това са вълци. Те ще разкъсат всеки, който се осмели да излезе в степта — най-добрите пазачи на Розолфския замък.
— Вярно е, ваша светлост, но тази нощ няколко пъти чувам и доста необичайни звуци… Ето, благоволете да се вслушате…
Откъм морето наистина долетя звук, наподобяващ жален вик.
— Чухте ли? — попита Грундвиг, като понижи глас.
— Крясъци на бял бухал! Това са звуците, дето те безпокоят, Грундвиг.
Едва херцогът изрече тези думи, и в далечината отляво се чу друг подобен крясък, като че в отговор на първите.
— Много странно — замислено рече Харалд.
— Наистина е странно, ваша светлост, защото белите бухали лете отлитат в Лапландия.
— Интересно — продължи озадачен херцогът. — Да не би това да е някоя закъсняла двойка и сега да се надвикват в нощта… Добре тогава, да се връщаме у дома. Горя от нетърпение да узная час по-скоро новините. Да отложим разговора за малко по-късно, Анкастрьом. Между стените в замъка ще бъдем в пълна безопасност, а и оттам нищо няма да излезе навън.
— Съгласен съм, ваша светлост — рече Анкастрьом и с тих глас добави: — Немеца се досеща, че недоволстващите помнят Бьорнови, затова нищо чудно да е пуснал наоколо шпиони. А негодникът Хинко, негов приятел и довереник, е събрал цяла армия от такива люде. Съветвам ви, херцог, да бъдете по- внимателен.
— На конете! — извика херцогът, съзнавайки основателността на изложените доводи. — Да вървим у дома!
И наистина колкото и малка да беше вероятността да има чужди хора в степта, не беше нужно да се продължава този важен разговор там. А в това време бурята бушуваше с пълна сила. Вятърът духаше така, че конниците бяха принудени да се държат здраво за конете, за да не бъдат съборени на земята.
— Моите синове също се оказаха в морето в това време — отбеляза херцогът.
— Как е възможно, ваша светлост?
— Ах, Анкастрьом, ти още не ги познаваш, но утре вече ще те запозная с тях. Те много обичат да бъдат сред бушуващите вълни и рева на морето. Истински викинги са…
В този момент херцогът си спомни за опасенията на доверения си слуга, засмя се и ги подкани:
— Хайде, хайде да тръгваме, че моят храбър Грундвиг изпитва страх от бухали.
— Господарю — мрачно възрази Грундвиг, — точно преди тридесет и пет години нощта беше такава и по същия начин тогава почувствах, че в степта става нещо странно… И тогава зловещо грачеха птици. Но вашият баща, благородният херцог Ерик, не ме послуша и отиде на лов, за да го донесат после пронизан със седем кинжала…
— Да, вярно е — с печален глас рече Черния херцог. — И още не е отмъстено за неговата смърт, въпреки че се заклех.
X
ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАМЪКА. ДВАМАТА ШПИОНИ. ТРУМП И ТОРНВАЛД. ПО БРЕГА НА ФИОРДА
Тримата конници полетяха като стрели към замъка Розолфс. Почти не разговаряха по пътя, но наближавайки замъка, старият херцог не се стърпя и се наклони към яздещия до него Анкастрьом, за да му каже тихо:
— Аз пак се залових със старото си занимание и неотдавна успях да открия онова, което на шега поиска от мен зет ми граф Хорн.
— А какво е искал той? Безшумен барут и безшумен пистолет, това ли е?
— Точно това.
— И вие изобретихте такъв барут и такъв пистолет?
— Да.
— В такъв случай, Немецо, пази се!
— Мисля, че заговорниците ще бъдат доволни от абдикира-нето му.
— Не. Много кръв е пролял той…
— Слушай, да не би ти…
— Да. На мен се падна жребият!…
Гигантът Анкастрьом сложи ръка върху врата на Харалдовия кон и като се наклони досами ухото на Черния херцог, продължи шепнешком:
— Дните на Немеца са преброени. За забавление на дворянството след две недели той ще даде бал с маски. Има заповед да присъстват всички от двора. Единствено граф Хорн ще знае в какъв костюм ще бъде кралят. Той ще ми го посочи, когато двамата с него отидем при краля и той каже: „Здравей, прекрасна маско!“ След тези думи Немеца трябва да падне мъртъв.
— Убийство?! — с отвращение прошепна Харалд и потрепери.
